Външна политика на Египет
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичен стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Външна политика на Египет е политиката на държавата, предимно считано след 1922, когато е обявена независимостта на модерната държава Египет.
На 28 февруари 1922 г. в Лондон е обявена независимостта на Египет. Кралство Египет е представлявано от Сарват Паша – министър-председател, а Великобритания от Лорд Аленби – британски върховен комисар.
През март 1922 г. Фуад I – шестия син на хедиф Исмаил (заместник-султан) е избран за крал на Египет.
Април 1923 г. Приета е конституция. Египет става конституционна монархия 19 ноември 1924 г. Британския генерал-губернатор в Судан, Сър Ли Стак, е убит в Кайро, вследствие на което избухват проегипетски бунтове в Судан, подкрепяни от Саад Зуглул, политически лидер на влиятелната в Египет партия Уофд. През същата година, Зуглул става министър-председател. Зуглул настоява Судан и Египет да се обединят.
1928 г. Основана е общността „Мюсюлманско братство“ в Египет. Най-старата и най-голямата мюсюлманска организация. Целта на организацията е да проповядва исляма, с идеята за създаване на империя, основана на това учение. Организацията е създадена от египетския учител Хасан ал Бана, социален и политически реформатор.
1935 г. Крал Фарук става държавен глава, като наследява баща си Фуад I. Фарук е първият от наследниците на Мохамед Али, който говори свободно арабски език, за разлика от предшествениците си, които говорят единствено турски.
28 август (подписан) и 22 декември (ратифициран) 1936 г. Договор между Англия и Египет, известен като Договорът от Алианса, между Негово Величество, Краля на Обединеното Кралство и Негово Величество, Краля на Египет. Според него формално се прекратява окупацията. Според договора Великобритания има право да държи в Египет 10 000-на армия за защита на Суецкия канал, а египетската армия се поставя изцяло под английски контрол. Александрия става английска военноморска база.
Септември 1939 г. Кралство Египет прекратява дипломатически отношения с Германия.
13 юни 1940 г. Кралство Египет официално прекратява дипломатически отношения с Италия. Действието е провокирано от обявената от Италия на 10 юни 1940 г. война на Великобритания и Франция
9 – 16 септември 1940 г. Италия напада Египет. Нападението е провокирано от Италия и е насочено срещу Великобритания, която по силата на Англо-египетския договор от 1936 г. разполага военен потенциал на територията на Египет в областта на Суецкия канал. Целта на италианското нападение е превземането на Суецкия канал. Италианската армия е водена от Марио Берти, генерал и командир на 10-а италианска армия и офицерите Пиетро Малети и Родолфо Грациани; Британската, от Ричард О’Конър, командир на Западно пустинните сили и Уилям Гот, генерал на британската Осма Армия
1945 г. египетският офицер Гамал Абдел Насър и негови колеги от войната основават тайна / нелегална партия под наименованието „Свободни офицери“. Целта на партията е независима Египетска Република.
22 март 1945 г. Конференция на арабските нации в Кайро под ръководството на Нахас Паша. В резултат на конференцията се учредява и създава Лигата на арабските нации. Главната цел на лигата е създаване на тесни връзки и задълбочено сътрудничество между държавите членки: Египет, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Йордания и Сирия.
13 февруари 1946 г. В Кайро започват мощни антианглийски демонстрации. На 21 февруари цялата страна е обхваната от стачни действия. Египет отнася въпроса за изтеглянето на английските войски до Съвета за сигурност на ООН, но той отлага решаването му.
май 1948 – март 1949 г. Арабско-Израелска война. Членките на Лигата на арабските нации искат да „задушат“ още в зародиш държавата Израел. Макар и по-малобройни, евреите успяват да спечелят войната. Фактът че никоя арабска страна не признава съществуването на Израел говори, че мирът е временен. Създаването на Израел води до арабския бежански проблем.
Декември 1948 г. Вследствие на терористични действия от страна на Мюсюлманското братство са убити министър-председателят на Египет – Нокраши Паша и директорът на египетската полиция в Кайро
--15 октомври 1951 г. Египетския парламент денонсира англо-египетския договор от 1936 г. и съглашението за кондоминиума от 1899 г. В отговор на това Великобритания започва военни действия срещу Египет – прекратени януари 1952 г.
23 юли --1952 г. Офицери, членове на тайната организация „Свободни офицери“ начело с подполковник Насър извършват военен преврат.
26 юли 1952 г. крал Фарук (1937 – 1952) е принуден да абдикира и напуска страната. Цялата власт преминава в ръцете на Ръководния революционен съвет. Основни действащи лица: Гамал Абдел Насър бъдещ Президент на Египет (1956 – 1970), автор на концепцията за пан-арабизма, наречена още „насъризъм“. Ануар Садат, бъдещ Президент на Египет (1970 – 1981. Носител на Нобелова награда за мир. Изиграва важна роля в подписването на мирния договор между Египет и Израел от 1979 г. Мохамед Нагиб, бъдещ министър-председател и върховен главнокомандващ; и тримата са членове на „Свободни офицери“.
9 декември 1952 г. Деветчленният Ръководен революционен съвет отменя и суспендира Конституцията от 1923 г. „в името на народа“. Членовете на съвета са членове и на „Свободни офицери“, сред които Гамал Абдел Насър, Мохамед Нагиб и Ануар Садат
16 януари 1953 г. Ръководният революционен съвет (РРС) забранява и прекратява дейността на всички политически партии, обявявайки тригодишен преходен период. По време на този преходен период се предвижда управлението да се осъществява от РРС. За целта на 10 февруари се приема временна Конституционна Харта, която легитимира управлението на РРС;
18 юни 1953 г. Обявена е Египетска арабска република. Египет официално става независима република;
10 октомври 1954 г. Подписано е англо-египетско съглашение за срок от 7 г. Според него действието на англо-египетския договор от 1936 г. се прекратява и английските войски трябва да напуснат Египет в срок от 20 месеца. Суецкият канал се признава за неделима част от Египет и двете страни се задължават да се придържат съм конвенцията от 1888 г., която осигурява свободно корабоплаване.
23 юни 1956 г. Гамал Абдел Насър официално става президент на Египет.
1955 г. В Бандунг, Индонезия, Гамал Абдел Насър инициира създаването на Движението на необвързаните. В създаването му учасвтат Гамал Абдел Насър – президент на Египет, Джавахарлал Неру – индийски лидер, Сукарно –президент на Индонезия, Йосип Броз Тито – президент на Югославия;
26 август 1956 г. Насър национализира Суецката компания, чиито главни акционери са Великобритания и Франция. Не желаейки да загубят големите си печалби от експлоатацията на канала, Англия и Франция подкрепени и от САЩ се опитват да наложат на Лондонската конференция през август 1956 г. интернационализация на Суецкия канал. Египет, подкрепен от СССР, отхвърля това предложение. Въпросът е отнесен до Съвета за сигурност на ООН, който препоръчва мирно разрешаване и зачитане на суверенитета на Египет. Великобритания и Франция пренебрегват резолюцията на Съвета за сигурност и заедно с Израел нападат Египет.
Близкият изток и Северна Африка
[редактиране | редактиране на кода]Отношения с Арабската лига
[редактиране | редактиране на кода]Седалището на Арабската лига се намира в Кайро, като генералният секретар на лигата обикновено е от Египет. Настоящият генерален секретар на Арабската лига е египетският външен министър Набил Араби. Египетският заместник министър-председател Бутрос Бутрос-Гали служи като генерален секретар на ООН от 1991 г. до 1996 г. Египет поддържа добри отношения със западната си съседка Либия. Египет има сравнително добри отношения със Судан, с която граничи на юг, въпреки че двете страни имат спор относно Халаибския триъгълник, територия с малки размери на границата между Египет и Судан на брега на Червено море. Судан има претенции относно тази област. Политиката на Египет по отношение на Судан показва, че страната подкрепя обединението на Судан. Египет не е пряко включен в Миротворния процес на Судан, който се провежда в Кения под покровителството на Междуправителствения орган за развитие (на английски: IGAD) и който дава правото на хората, живеещи в южната част на Судан, да се отделят и да формират независима държава през 2011 г. след дългата и жестока гражданска война в Судан, продължила повече от 40 години и взела над 2 милиона жертви. През античността Египет поддържа търговски взаимоотношения с Пунт, като двете страни търгуват с платове, зърно, мед, папирус и скъпоценни камъни в замяна на смирно, абанос, слонова кос и диви животни.
Израело-палестински конфликт
[редактиране | редактиране на кода]Египет се опитва да играе роля в разрешаването на Израело-палестинския конфликт. Страната има важна роля в преговорите, довели до Мадридската конференция от 1991 г., която под спонсорството на САЩ и Съветския съюз събира всички засегнати в региона страни, като за първи път се включва делегация от Палестина, с цел да се дискутира мира в Близкия изток.
Тази подкрепа продължава и до днес, като президентът Хосни Мубарак също често се намесва лично да промотира преговори за мир. През 1996 г. той е домакин на Срещата на миротворците в Шарм ел-Шейх, на която присъства и президентът Бил Клинтън и други световни лидери.
През 2000 г. той е домакин на още две срещи в Шарм ел-Шейх и на една в Таба, които имат за цел да подновят преговорите от Кемп Дейвид, които са прекратени през юли 2000 г. През юни 2003 г. Мубарак е домакин на друга среща, на която присъства и президентът Джордж Буш. В началото на 2005 г. в Шарм ел-Шейх се провежда нова среща. На нея присъстват представители на Египет, Израел, Палестинският орган и Йордания.
Либия
[редактиране | редактиране на кода]След като съседните страни на Египет и Либия придобиват независимост през ранните 50-те години, отношенията първоначално са в насока сътрудничество. Либия помага на Египет по време на Арабско-израелската война от 1973 г. По-късно напрежението се увеличава поради сближаването на Египет със запада. След края на Либийско-египетската война през 1977 г. Обаче от 1989 г. отношенията съществено се подобряват. С премахването на санкциите на ООН и САЩ от 2003 г. – 2008 г. двете страни работят съвместно към развитието на производството на нефт и природен газ.
Ирак
[редактиране | редактиране на кода]От 1983 г. Ирак постоянно призовава за възстановяване на „естествената роля“ на Египет сред арабските страни. През януари 1984 г. Ирак успешно води усилията за възстановяване на членството на Египет в Организацията за ислямско сътрудничество. Въпреки това иракско-египетските отношения се прекъсват през 1990 г., след като Египет се присъединява към коалицията на ООН, която принуждава Ирак да се оттегли от Кувейт. През последните години обаче отношенията постепенно се подобряват и Египет е един от основните търговски партньори на Ирак към момента (поради бившата програма Петрол срещу храни)
Йордания
[редактиране | редактиране на кода]Дипломатическите отношения между египетското и йорданското правителство съществуват, откакто Йордания става независима през 1946 г. На 6 април 1972 г. египетското правителство прекъсва отношенията в знак на протест към йорданския план за федерация със Западния бряг, който не взима предвид интересите на Организацията за ислямско сътрудничество. Тези отношения се възстановяват на 11 септември 1973 г. Те са прекъснати отново през 1979 г., този път от страна на йорданското правителство, което не одобрява мирния договор между Израел и Египет. След началото на ливанската война през 1982 г. правителството на САЩ поставя двете правителства под натиск да постигнат спогодба относно мирна стратегия към израелското правителство. Отношенията отново се възстановяват на 25 септември 1984 г.
Мароко
[редактиране | редактиране на кода]От придобиването на независимост двете държави поддържат топли отношения. И двете страни са членки на Арабската лига, Голяма зона за свободна търговия на арабски, СТО, Организацията за ислямско сътрудничество, Съвета за арабско икономическо единство и ООН.