Гахапати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Палийски канон
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Гахапати или това, което често се превежда в будистката литература като стопанин обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки светски практикуващ, а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.[1] В съвременните будистки общности стопанин е сининоним на светски или човек, който не е дал монашески обети.

Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с Шрамана или скитащ аскет, а също с будистки монах или монахиня („бхикшу“ или „бхикшуни“), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство.

Светските шраваки – упасака и упасика са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в трите скъпоценности: буда, дхарма и сангха и практикуват петте предписания. В общностите на югоизточна Азия светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатва ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в Тхеравада. [2]

В Тхеравада перспектива[редактиране | редактиране на кода]

В Пали канона стопаните (светските хора) получават разнообразни съвети от Буда и неговите ученици шраваки. Някои от главите на семейство, които са и светски практикуващи дори са определени като достигнали нирвана.

Същностните практики на светските хора са даването на петте обета (т.е. спазването на петте предписания) и вземане на убежище в трите скъпоценности. Освен това канонът поощрява известна връзка между стопаните и монашеството, което и днес ясно се вижда в общностите на югоизточна Азия

Етика на мирянина[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта[3] и е наречена „Виная за миряни“ (гихи виная).[4] Тази Сутра включва:

  • Изброяване на петте предписания
  • анализ на добросърдечното приятелство (пали: сухада)
  • описание на достойните действия за своите родители, учители, партньори, приятели, работници и духовни водачи.

По подобен начин Дхаммика Сутта включва:

  • петте предписания
  • осемте предписания за упосатха дните
  • поддръжка за някой от родителите
  • ангажиране в почтен бизнес

В Махаяна перспектива[редактиране | редактиране на кода]

В Зен изтъкнати примери на светски практикуващи постигнали реализация са Вималакирти и мирянинът Пан. Доген препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.[5].

Във Ваджраяна перспектива[редактиране | редактиране на кода]

В традициите на Ваджраяна приемственостите има множество примери на изтъкнати светски практикуващи. Такива например са:

Светските практикуващи исторически са особено важни за трите стари (наричани още червеношапкови) школи Нингма, Сакя и Кагю. За своето царуване крал Ландарма успява да унищожи установената манастирска и академична традиция, но не успява да прекъсне приемствеността предавана от поколение на поколение в семействата на светските практикуващи. Често използван термин за светски практикуващ във Ваджраяна е нгагпа (за мъж) и нгагма (съответно за жена) и в зависимост от ламата и приемствеността те могат да са дали определени обети или не, а също могат да бъдат стопани и глава на семейство или не. За практикуващия светски тантрик всички аспекти на ежедневния живот като брак, съжителство, отглеждане на деца, издържане на дома, чувствените удоволствия и т.н. се превръщат в средства за постигане на просветление. В днешно време нгагпа традицията е по-малко известна на фона на прочутите тибетски манастири, включително и поради пренебрежение и неразбиране.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин“ вижте например описанието в gṛhapati IAST в Натие (2003) стр. 22 – 25 in Nattier (2003), pp. 22 – 25. За повече информация вижте Note 3 по-долу.
  2. Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195 – 196.
  3. DN 31 преведена в Нарада (1996).
  4. Този епитет се отнася Будагхоша в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932 – 33), p. 85, n. 1.
  5. www.aszc.org