Георги Гайтанеков
Георги Гайтанеков | |
български актьор | |
Роден | Георги Николов Гайтанеков
21 февруари 1938 г.
|
---|---|
Починал | 28 февруари 2016 г.
|
Погребан | Света Богородица, Копривщица, Република България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | 1961 – 2014 |
Уебсайт |
Георги Николов Гайтанеков (21 февруари 1938 – 28 февруари 2016) е български актьор и театровед.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Наследник е на стария копривщенски род на Никола Гайтанек (1843 – 1901), участник в Априлското въстание от 1876 година, комитетски куриер за Панагюрище, Клисура, Сопот и Карлово след погрома на което е заточен на остров Родос.[1]
Георги Гайтанеков завършва специалност „актьорско майсторство“ във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстьо Мирски и през 1961 г. започва дейност в Бургаския драматичен театър. Работи заедно с актьорите Николай Бинев, Ани Бакалова, Домна Ганева, Банко Банков и Петър Петров. Последователно играе в Народен театър „Иван Вазов“, театър „Сълза и смях“, Пернишкия ДТ.[2] Той е заместник директор по културата на БНТ по времето на Хачо Бояджиев.[3]
Ежегодно участва с лирични изпълнения в Дебеляновите поетични празници в Копривщица, на която е обявен за почетен гражданин. Участва в дублажите на безброй филми и сериали през кариерата си. Последната му роля на театрална сцена е в пиесата „Железният светилник“ в театър „Сълза и смях“.[3]
Гайтанеков умира на 78 години на 28 февруари 2016 г.[3]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]ТВ театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Мерцедес за продан“ (1986) (Венцислав Кулев) – бащата
- „Мезониера“ (1986) (Н.Л.Русев и Ал. Урумов)
- „Среща в Рим“ (1982) (Камен Зидаров)
- „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
- „Годежна вечер“ (1977) (Славчо Трънски)
- „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
- „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Мил семеен скандал“ (1987)
- „Толкова очаквани приятелства“ (1984) – директорът
- „В името на народа“ (1984), 8 серии – директорът на затвора
- „Д-р Петър Берон“ (1983), 2 серии
- „Слънце на детството“ (2-сер. тв, 1981)
- „Спилитим и Рашо“ (1980), 20 серии – богаташът (в 4 серия)
- „Такава смърт няма“ (тв, 1973) – (като Георги Гайтаников) – дървар
- „На всеки километър“ (1969 – 1971), 26 серии - Пешевски в (в 19-а серия: „Хищникът“ – 1971)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Каратеодорова, Кирила Възвъзова. Копривщица. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание от Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 173.
- ↑ Почина актьорът Георги Гайтаников, 24 часа онлайн, 29 февруари 2016.
- ↑ а б в Почина актьорът Георги Гайтаников, БНТ новини, 28 февруари 2016.
- Каблешкова Р. Сто видни копривщенци, Георги Гайтаников, Симелпрес, второ, допълнено издание, 2017, стр. 250.
|