Лъджа (Драмско)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Лъджа.
| Лъджа Θερμιά | |
| — село — | |
  Лъджа  Лъджа  Лъджа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 700 m m |
Лъджа или Илидже (на гръцки: Θερμιά, Термия, до 1927 година Ιλιτζέ или Ιλιδζέ, Илидзе[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Лъджа се намира на 700 m надморска височина в склоновете на югозападните Родопи, близо до границата с България.[4]
В Лъджа се намират горещи бани, разположени на 620 m надморска височина, на място, където старо каменно балнеолечебно здание свидетелства за човешкото присъствие през вековете. Минералната вода е с температура 20-58 °С, а в състава и има Na, Ca, HCO3, K, Li, Br, F, CO2.
Районът се характеризира с богата растителност с гори от бук и дъб, реки със стари сводести мостове и водопади.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на махалата Лъджа (Илиджа) заедно със село Коница както следва: мюсюлмани - 209 семейства и 119 неженени.[5] Според легендата Мехмед Синап е убит в село Лъджа, преследван от османската армия през 1796 година.[6]
Според Тодор Симовски селото вероятно е помашко.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Лъджа попада в Гърция. Не фигурира в преброяването от 1913 година, а в 1920 година има 214 жители.[4] През 1923 година жителите на Лъджа са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. На тяхно място в Лъджа са заселени 23 гръцки семейства със 70 души — бежанци от Турция.[3] През 1927 година името на селото е сменено от Илидже (Ιλιτζέ) на Термия (Θερμιά).[2] В 1928 година селото има 103 души, в които влизат и двадесетина граничари. В 1940 година жителите му са 64 души, само мъже, което означава, че са само граничари, а селото е напуснато.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 214[4] | 103[4] | 64[4] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Лъджа
Мехмед Синап (? - 1796), хайдутин
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 165. (на македонска литературна норма)
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 23-25.
- ↑ Хайтов, Николай. Родопски властелини. Издателство на Отечествения фронт, 1976. с. 165.
| ||||||||||||||||||||||||
