Густав Айфел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Айфел.

Густав Айфел
френски инженер

Роден
Починал
27 декември 1923 г. (91 г.)
Техника
Област Строително инженерство
Подпис Gustave Eiffel signature.svg
Густав Айфел в Общомедия

Алекса̀ндър Гу̀став А̀йфел [1] (на френски език: Alexandre Gustave Eiffel; 15 декември 1832 – 27 декември 1923) е френски инженер. Името му на френски се произнася Гюста̀в Ефѐл, но в българския се е наложила транскрипцията от немското звучене. Айфел е известен с проектирането на Айфеловата кула и на носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.

Построил е множество железопътни линии, мостове (моста в Бордо, мост над река Дуро при гр. Порто в Португалия, моста на Дунав в Сегед Унгария, и моста на Червената река в Ханой Виетнам и др. в Египет, Боливия, Перу, виадукт и, гари (в Будапеща и Сан Себастиан), двореца на културата в гр. Яш (Румъния), въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, въпреки че тежи 100 000 кг, лесно може да се завърти само от един човек; усъвършенствал е подвижните мостове, един шлюз на Панамския канал и др.

Като инженер в Панамското дружество доставя за него машини от машиностроителния си завод в Левалоа-Пере (където е бил направен металния скелет на Статуята на свободата в Ню Йорк, близо до Париж. Скандалите, свързани с Панамското дружество, изграждащо Панамския канал, засягат и неговата личност – обвинен е, че е получил 19 милиона франка за фиктивни дейности. Предаден е на съдебните органи през 1893 г. заедно с бащата и сина Лесепс и други лица, имащи отношение към делото. Осъден е на 2 години затвор и 20 000 франка глоба, но касационният съд отменя присъдата заради изтичането на срока на наказателна отговорност.

След 1900 г. вече възрастен, той се увлича по аеродинамиката, създава изследователска лаборатория и започва да прави проекти за самолети. През 1917 г. патентова един от първите изтребители, за да се издигне по-високо от тристаметровата си кула. Но най-високата точка на живота му все пак остава върхът на тази кула.

Автор е на Conférence de G. Е. sur la tour de 300 mètres (П., 1889) и Les ponts portatifs économiques (в сътрудничество с Collins, П., 1888).

Айфеловата кула[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Густав Айфел в подножието на Айфеловата кула

Айфел получава световна известност с построената в Париж за изложението през 1889 г. кула, (точно 100 години след падането на Бастилията в 1789 г. която е сред най-забележителните технически съоръжения на 19 век. Айфеловата кула е издигната на Марсово поле, срещу Йенския мост. С височината си от 300 м тя е почти 2 пъти по-висока от най-високите сгради в света по това време (Хеопсова пирамида 137 м, Кьолнска катедрала 156 м, Улмска катедрала 161 м и др.). Кулата е изградена изцяло от желязо и се състои от 3 етажа.

Изграждането на Айфеловата кула започва на 28 януари 1887 г. и продължава до 31 март 1889 г., като струва 6,5 млн. франка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г.