Девин
Тази статия е за града в Родопите. За седловината в Антарктика вижте Девин (седловина).
| Девин | |
 | |
  Девин  Девин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5988 души[1] (15 март 2024 г.) 44,4 души/km² |
| Землище | 134,83 km² |
| Надм. височина | 715 m |
| Пощ. код | 4800 |
| Тел. код | 03041 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 20465 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Девин Здравко Иванов (БСП за България, ДПС; 2019) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Дружба“ №1 п.к. 4800 тел.: 03041/24 37 03041/21 74 e-mail: devin@unacs.bg | |
| Уебсайт | www.devin-bg.net |
| Девин в Общомедия | |
Девин (до 1934 година Дьовлен) е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян, в близост до Пампорово и Чепеларе. Градът е трети по големина в областта след Смолян и Златоград и е административен център на община Девин.
География
Град Девин се намира в Западните Родопи, в Девинската планина. През града минава Девинската река, която малко по-надолу по течението си се влива в река Въча. Девин е заобиколен от вековно борови и смърчови гори, пътуването през които е било сравнително трудно до преди прокарването на пътя през средата на 20 век.
История
Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе Дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през Древна Македония, Римската империя, Византия, Първата българска държава, Латинската империя, Втора българска държава, феодалните владения на Алексий Слав и Момчил Войвода, Османската империя, Тъмръшката република, Гюмюрджинска република та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.
Средновековна история
При нашествието на османлиите през 14 век, „Кавурското кале“ на пет километра западно от Девин бива превзето от Ибрахим паша през 1372 година.[2] Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 година.[3]
Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин (Делен) има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци.[4]
През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация.[5]
След Руско-турската война
Религии
Населението е съставено от различни български етнически групи и общности, мюсюлманска общност от помаци, изповядващи сунитски ислям и християнска общност, изповядващи източно православие. Съществува голяма религиозна търпимост между изповядващите различни религии. В града има църква — „Свети Иван Рилски“, основана през 1936 година, както и джамия.
Личности
- Катя Ванчева
- Игор Юруков — дългогодишен кмет на Община Девин, при чието управление общината е постигнала най-значителен напредък;
- Радю Петров — първият учител и основател на Девинското училище]
- Емил Енчев — поет и писател;
Други
След експедиция Тангра 2004/05 до Антарктика, една от седловините на остров Ливингстън е наименувана Девин по името на града.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мехмед, Хюсеин. Създаване и укрепване на Османската империя и приноса ѝ в разпространението на исляма в Мизия, Тракия и Македония. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 18.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 296.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
- ↑ Райчевски, Стоян. Писмени сведения за българите мохамедани до възстановяването на българската държава // Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 25-27.
| ||||||||