Догубаязът

Догубаязът
Doğubayazıt
39.55° с. ш. 44.0833° и. д.
Догубаязът
Страна Турция
Надм. височина1625 m
Население121 263 души (2018 г.)
Пощенски код04×××
Догубаязът в Общомедия

Догубаязът (на турски: Doğubayazıt, на кюрдски: Bazîd,[1] арменски: Պայազատ или Դարոյնք, Паязат или Даруйнк)[2] е град във вилает Агръ в Турция, близо до границата с Иран. Намира се на 1625 м н.в и е седалище на едноименния окръг.[3] Населението му е 121 263 души (2018). Известен също като Курдава,[4][5] градът е столица на самопровъзгласилата се република Арарат, независима кюрдска държава с център във вилает Агръ.[6][7][8]

История[редактиране | редактиране на кода]

През по-голямата част от историята си Догубаязът е по-голямо и по-важно селище от днешната столица на вилаета Агръ, не на последно място заради стратегическата си функция като граничен пункт с Иран.

Дворецът на Исхак паша близо до Догубаязът

Районът има богата история с паметници, датиращи от времето на Кралство Урарту (преди повече от 2700 години). Преди Османската империя селището е носило арменското име Даруйнк.[2] През IV век сасанидите не успяват да превземат арменската крепост и царската хазна в Даройнк. Принцовете от арменската династия на багратуните пребивават в Даройнк и възстановяват крепостта в сегашната ѝ конфигурация с множество бейли и кули, внимателно интегрирани в издигащата се скална част. Когато крал Гагик I Арцруни отново окупира крепостта около 922 г. сл. н. е., тя става седалище на епископ.[9] Впоследствие е завладявана и превземана от перси, арменци, византийци и селджуки, като всички те използват равнината за почивка и възстановяване по време на преминаването си през планините.[2] Турските народи пристигат през 1064 г., но скоро са последвани от монголите и други вълни от турци. Замъкът Даройнк е ремонтиран многократно през цялата история, включително е преустроен през 1374 г. по заповед на турския военачалник Джелайърлъ Шехзаде Баязът Хан. В негова чест градът е преименуван на „Баязът“ през XVI век. От времето на сефевидите районът е управляван от тюркоезични генерали, включително от османския генерал Исхак паша. Той построява двореца, който все още носи неговото име.

Защита на Догубаязът по време на Руско-турската война (1877 – 1878) от Лев Лагорио

Градът е свидетел на битки в Персийско-османската война (1821 – 1823), когато през 1821 г. главнокомандващият Абас Мирза от Каджарски Иран окупира града,[10] както и по време на нападението на Русия по-късно през 1856 г. и превземането му от руснаците по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Когато руснаците се оттеглят, голяма част от арменското население тръгва с тях, за да построи Нови Баязит (дн. Гавар в Армения) на брега на езерото Севан.

Догубаязът е допълнително опустошен по време на Първата световна война и войната за независимост на Турция.

От 1920 г. районът започва да произвежда сяра.[11]

Широко разпръснатото село Баязит първоначално е арменско селище и през 1930 г. е населено с кюрди и язиди от района на Серхат. Но през 1930 г. турската армия го разрушава в отговор на въстанието в Арарат. Новият град е построен в равнината под старото селище през 30-те години на ХХ век[12] (оттук и името „Догубаязът“, което буквално означава „Източен Баязит“).

Догубаязът е столица на кюрдската република Арарат, ръководена от Ибрахим Хаски и Ихсан Нури от организацията Хойбун между 1927 и 1930 г.[13] Така градът е наречен временната столица на Кюрдистан и впоследствие е представен пред Обществото на народите и Великите сили като център на независима кюрдска държава.[14][15][16]

През януари 2006 г. Догубаязът става център на епидемия от птичи грип H5N1.[17]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Улица „Исмаил Бешикчи“

На местните избори през март 2019 г. Йълдъз Ачар от Демократичната партия на народите е избран за кмет.[18]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният клуб „Догубаязътспорт“ играе в долните дивизии на турската футболна лига.[19] Три сезона играе в турската трета лига.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Догубаязът и планината Арарат

Областният център Догубаязът остава в южната част на планината Арас.[20] Град Догубаязът е селище с дълга история. Лежи 15 км югозападно от планината Арарат, 93 км източно от град Aгръ и на 35 км от границата с Иран. Градът е разположен в равнина, заобиколена от някои от най-високите върхове на Турция, включително: Арарат (5137 м), Малък Арарат (3896 м), Тендюрек Дагъ (3 533 м), Калетепе (3 196 м) Аръдагъ (2934 м) и Гьолертепе (2643 м). Планината Кизил на 2730 м е на два километра източно от града.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в равнината е горещ и сух през лятото, студен и малко снежен през зимата; той се класифицира като студен полусух климат (Кьопен: BSk).[21]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Планината Арарат – на 15 км от Догубаязът и най-добрите гледки към планината са от тук.
  • Дворецът на Исхак паша, завършен през 1784 г., е разположен на хълм южно от града.
  • Замъкът и джамията на Стария Баязът са построени за първи път по времето на Кралство Урарту, но носят следи от много цивилизации.
  • Геоложката формация „Дурупънар“ е на 16 км югоизточно от града.
  • Езерото Балък – езеро в легло от лава, на 60 км от Догубаязът, близо до Ташлъчай.
  • Ледената пещера – от страната на Малкия Арарат близо до село Халач.
  • Руините на храма и двореца на Урарту от 900 г. пр.н.е. на хълма Гириктепе.
  • Древно арменско гробище.[2]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Догубаязът е побратимен с:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adem Avcıkıran. Kürtçe Anamnez Anamneza bi Kurmancî. 2009. с. 56. Посетен на 17 December 2019. (на турски)
  2. а б в г Edwards, Robert W. (1988). “Bayazit,” Encyclopaedia Iranica III.8, 1988, pp.886-887 Bayazit Архив на оригинала от юли 12, 2008 в Wayback Machine..
  3. İlçe Belediyesi, Turkey Civil Administration Departments Inventory. Retrieved 12 January 2023.
  4. Jwaideh, Wadie. The Kurdish national movement : its origins and development. 1st. Syracuse, N.Y., Syracuse University Press, 2006. ISBN 0-8156-3093-X. OCLC 63117024.
  5. Graduate Institute Publications, 81–99 с.
  6. Christopher Houston, Kurdistan: crafting of national selves, Indiana University Press, 2008, ISBN 0-253-22050-5, p. 52.
  7. Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East, 1. cilt, Infobase Publishing, 2009, ISBN 978-0-8160-7158-6, p. 385.
  8. Abbas Vali, Essays on the origins of Kurdish nationalism, Mazda Publishers, 2003, ISBN 978-1-56859-142-1, p. 199.
  9. Edwards, Robert W. (1984). “The Fortress at Doğubeyazıt (Daroynk‛),” Revue des Études Arméniennes 18, 1984, pp.435-459.
  10. Aksen, Virginia. (2014). Ottoman Wars, 1700-1870: An Empire Besieged page 463. Routledge. ISBN 978-1317884033
  11. Prothero, W. G. Armenia and Kurdistan. London, H.M. Stationery Office, 1920. с. 73.
  12. Ishak Pasha Palace | Turkish Archaeological News // turkisharchaeonews.net. Посетен на 2019-11-12.
  13. Allsopp, Harriet. The Kurds of Syria: Political Parties and Identity in the Middle East. London, I.B. Tauris, 2014. ISBN 9781780765631. p. 55. (на английски)
  14. Ihsan Nuri Paşa // Посетен на 21 December 2019. (на кюрдски)
  15. کۆماری ئارارات، ئاوڕدانەوەیەک لە مێژوو // chawykurd.com. Архивиран от оригинала на 21 December 2019. Посетен на 21 December 2019.
  16. Xwendin û danasîna pirtûkan // dengekurdistan.nu. Посетен на 21 December 2019.
  17. Turkey Bird Flu Region Still Wary - BBC article about Doğubeyazıt outbreak
  18. Şafak, Yeni. Ağrı Doğubayazıt Seçim Sonuçları – Doğubayazıt Yerel Seçim Sonuçları // Yeni Şafak. Посетен на 2019-11-12. (на турски)
  19. 04 Doğubayazıtspor | Kulüp bilgileri | AmatorFutbol.Org // www.amatorfutbol.org. Посетен на 2019-11-12.
  20. Karasu-Aras Dağları’nın güney yamaçlarında Doğubeyazıt bölgesi erken demir çağı yerleşmeleri // Barış Gür- Amisos. (на турски)
  21. Table 1 Overview of the Köppen-Geiger climate classes including the defining criteria. // Nature: Scientific Data.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Doğubayazıt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​