Доспат

Доспат
	Доспат
	Доспат Координати: 41°38′44.85″ с. ш. 24°09′37.95″ и. д. / 41.645792° с. ш. 24.160543° и. д. Доспат
Общи данни
Население	2057 души (15 март 2024 г.); 29,7 души/km²
Землище	69,196 km²
Надм. височина	1358 m
Пощ. код	4831
Тел. код	03045
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	23025
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Доспат; Елин Радев ; (ГЕРБ; 2015)
Адрес на общината
	ул. „Първи май“ №1; п.к. 4831; тел.: 03045/23-10; e-mail: ob_dospat@abv.bg
	Доспат в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.

Доспат е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян. Градът е административен център на община Доспат.

География

Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Градът се намира в историко-географската област Чеч. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг.

Име

На местния диалект името на града е Доспать, което според местните идва от двете, думи дос (на) и пать (път). Доспат се намира там, където минавал древен път за Пловдив и Смолян. Според друга версия името на града идва от титлата на деспот Алексий Слав, чиито владения са обхващали Западните Родопи.

История

В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.^[2]

Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.^[3] През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования.^[4] По време на Балканската война били изклани 40 ратая, които служели на местен чифликчия от 9-ти Пловдивски пехотен полк. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“.^[5]

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.^[6]

Религии

Основната религия в града е ислямът.

Икономика

Икономиката на град Доспат е насочена най-вече в картофопроизводството, дърводобива, дървообработването и леката промишленост — производство на вълнен трикотаж, обувно производство. Туризмът е слабо засегнат. През лятото някои жители се препитават от събиране на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди). Принципно икономиката на общината като цяло запада заради лошите условия на труда, предлагани от работодателите. Текстилните цехове в околностите привличат евтина работна ръка. Няма добре развита стратегия за инвестиционната политика от страна на управляващите местни структури. Работят малки семейни хотели.

Обществени институции

Кметство
Поща
СОУ „Димитър Благоев“
Професионална гимназия „Васил Левски“

Редовни събития

Всяка година последният уикенд на август се организира събор с много фолк и поп-фолк песни и танци, забавления, скара и бира. Традицията е започнала през 80-те години като събор на чешмарите под егидата на ООН, тъй като в района има построени над 180 крайпътни чешми като дарение от местните жители.

Личности

Веселин Черкезов - народен представител^[7], управител на област Смолян^[8], председател на Управителния съвет на „Златни пясъци“ АД^[9], началник-кабинет на Върховния касационен съд^[10] и бивш кмет на Доспат^[11].

Литература

Плявов, Красимир. Доспат. Смолян, Принта Ком, [2005]. ISBN 954-9948-59-5.
Чешмеджиев, Димо. Доспат: страници от миналото. Пловдив, Компас П, [2001]. ISBN 954-9068-35-8.
Балкански, Тодор и др. Местните имена от Доспатското краище. ИК "Знак'94", [2000]. ISBN 954-8709-38-4.

Фолклор

Песни от Доспат са били включени в сборника Веда Словена. Такава е например песента под номер 9.^[12]

Други

В чест на град Доспат един от върховете на остров Ливингстън, Антарктика е наречен Доспат.

Кухня

Традиционните доспатски гозби са — боб, „топчета“ (зелеви сарми, направени от специален сорт зеле „лана“, който на цвят прилича на лозов лист, но е много по вкусен и сочен от него, по точно сармите се завиват в млади листа от алабаш), родопска баница, баклава, клин (вид баница с 2 кори, яйца и ориз), мусака и други ястия с картофи.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Доспат.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Ваклинов, Станчо. Балканските провинции на византия и техните градски центрове през VI—IX в. // Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София, Наука и изкуство, [1977]. с. 58.
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
↑ Силянов, Христо. Негованските лески, 30 юни // Писма и изповеди на един четник. София, Български писател, [1984]. с. 207-209.
↑ Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 73.
↑ Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91.
↑ ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. СТО ТРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ // Народно събрание на Република Бълария, 2002. Посетен на 4 декември 2008.
↑ СЕГА. Областен секретар се сдоби с луксозен хотел в Костовград? // 09.11.2005. Посетен на 4 декември 2008.
↑ Славова, Миглена. Човек на Костов оглави "Златни пясъци "АД // NESSEBAR-NEWS.com, 2008. Посетен на 4 декември 2008.
↑ Екип на "Сега". Човек на Костов приютен във ВКС // СЕГА, 2006. Посетен на 4 декември 2008.
↑ Народният съюз ще отговаря на областния удар // Капитал, 1999. Посетен на 4 декември 2008.
↑ BulTreeBank. Същност и история на сборника „Веда Словена“ // Посетен на 7 ноември 2008.

Градове в Област Смолян

Девин • Доспат • Златоград • Мадан • Неделино • Рудозем • Смолян • Чепеларе

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Ваклинов, Станчо. Балканските провинции на византия и техните градски центрове през VI—IX в. // Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София, Наука и изкуство, [1977]. с. 58.

[3] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.

[4] Силянов, Христо. Негованските лески, 30 юни // Писма и изповеди на един четник. София, Български писател, [1984]. с. 207-209.

[5] Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 73.

[6] Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91.

[7] ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. СТО ТРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ // Народно събрание на Република Бълария, 2002. Посетен на 4 декември 2008.

[8] СЕГА. Областен секретар се сдоби с луксозен хотел в Костовград? // 09.11.2005. Посетен на 4 декември 2008.

[9] Славова, Миглена. Човек на Костов оглави "Златни пясъци "АД // NESSEBAR-NEWS.com, 2008. Посетен на 4 декември 2008.

[10] Екип на "Сега". Човек на Костов приютен във ВКС // СЕГА, 2006. Посетен на 4 декември 2008.

[11] Народният съюз ще отговаря на областния удар // Капитал, 1999. Посетен на 4 декември 2008.

[12] BulTreeBank. Същност и история на сборника „Веда Словена“ // Посетен на 7 ноември 2008.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]