Евтим Томов

Евтим Томов
	Евтим Томов
български художник и изкуствовед
Роден	1 ноември 1919 г. Трекляно, Царство България
Починал	14 юни 1997 г. (77 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	Художествена академия в София
Учители	проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов
Направление	живопис, графика
Награди	„Кирил и Методий“ I ст. (1969); „Червено знаме на труда“ (1979); награди от СБХ

Евтим Томов Андонов е български художник и изкуствовед. Професор, доктор на изкуствознанието (1976), член на СБХ от 1944 г.^[1]

Биография

Евтим Томов е роден на 1 ноември 1919 г. в с. Трекляно, Кюстендилско. Учи в Кюстендилската гимназия и завършва III мъжка гимназия в София (1938). През май 1938 г. е уредена първата му самостоятелна изложба. Завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов (1943). Посещава като студент и курсовете по графика на проф. Васил Захариев. Специализира графика във Виена (1943 – 1944).

Работи като художник във вестниците „Заря“, „Дъга“ и „Ден“. Сътрудничи с рисунки и приложна графика на различни периодични издания и на издателства. След 9 септември 1944 г. работи като художник-оформител и художествен редактор в Държавното военно издателство, издателство „Български художник“, сп. „Български войн“ и др.

Секретар на секция Графика при СБХ. Поставя началото на издателската дейност при съюза. Урежда самостоятелни изложби в София и в редица градове в страната: Димитровград, Кюстендил (1961, 1968, 1979), Луковит, Кърджали, Търговище, Шумен, Ловеч и др. Участва в окръжни, общи и специализирани изложби в България, Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Дрезден, Виена, Варшава, Виетнам, Монголия, Индия, Мексико, Чили, Швейцария, Дания и др.

От 1957 г. последователно е преподавател, доцент и професор, ръководител на катедра в Художествената академия. По случай 60-годишния му юбилей в София и Кюстендил е организирана ретроспективна изложба (1979).

През 1986 прави дарение на родното си с. Трекляно – постоянна изложба от 78 гравюри на дърво и линолеум, литография и други техники.

Награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. (1969), „Червено знаме на труда“ (1979), награди от СБХ, от ЦС на БПС и други чуждестранни отличия.

Удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил през 1989 г.

Умира на 14 юни 1997 г. в София.

Библиография

„Васил Захариев“ (1954)
„Българска графика“ (1955)
„Владислав Скочилас“ (1958)
„Макс Швабински“ (1958)
„Графика и графични техники“ (1959)
„Възрожденски щампи и литографии“ (1961)
„Технология на графиката“ (1964)
„Високопечатни гравюри“ (1973)
„Дълбокопечатни гравюри“ (1974)
((fr)) „Повърхнен печат, литография“ (1975)
„Български възрожденски щампи“ (1975, 1978)
„Екслибрис“ (1977)
„Български икони – дърворезби и гравюри на мед“ (издадена във ФРГ, 1982)
„Един живот в изкуството. Спомени, срещи, разговори“ (2005)

Литература

Ковачевски, Христо, Евтим Томов, София, 1979

Външни препратки

Бележки

↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 647.

[Кюстендил-1] Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 647.

[1]