Евтим Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтим Томов
български художник
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов
Направление живопис, графика

Евтим Томов Андонов е български художник и изкуствовед. Професор, доктор на изкуствознанието (1976), член на СБХ от 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Томов е роден на 1 ноември 1919 г. в с. Трекляно, Кюстендилско. Учи в Кюстендилската гимназия и завършва III мъжка гимназия в София (1938). През май 1938 г. е уредена първата му самостоятелна изложба. Завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов (1943). Посещава като студент и курсовете по графика на проф. Васил Захариев. Специализира графика във Виена (1943—1944).

Работи като художник във вестниците „Заря“, „Дъга“ и „Ден“. Сътрудничи с рисунки и приложна графика на различни периодични издания и на издателства. След 9 септември 1944 г. работи като художник-оформител и художествен редактор в Държавното военно издателство, издателство „Български художник“, сп. „Български войн“ и др.

Секретар на секция Графика при СБХ. Поставя началото на издателската дейност при съюза. Урежда самостоятелни изложби в София и в редица градове в страната: Димитровград, Кюстендил (1961, 1968, 1979), Луковит, Кърджали, Търговище, Шумен, Ловеч и др. Участва в окръжни, общи и специализирани изложби в България, Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Дрезден, Виена, Варшава, Виетнам, Монголия, Индия, Мексико, Чили, Швейцария, Дания и др.

От 1957 г. последователно е преподавател, доцент и професор, ръководител на катедра в Художествената академия. По случай 60-годишния му юбилей в София и Кюстендил е организирана ретроспективна изложба (1979).

През 1986 прави дарение на родното си с. Трекляно – постоянна изложба от 78 гравюри на дърво и линолеум, литография и други техники.

Награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. (1969), „Червено знаме на труда“ (1979), награди от СБХ, от ЦС на БПС и други чуждестранни отличия.

Удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил през 1989 г.

Умира на 14 юни 1997 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Васил Захариев“ (1954)
  • „Българска графика“ (1955)
  • „Владислав Скочилас“ (1958)
  • „Макс Швабински“ (1958)
  • „Графика и графични техники“ (1959)
  • „Възрожденски щампи и литографии“ (1961)
  • „Технология на графиката“ (1964)
  • „Високопечатни гравюри“ (1973)
  • „Дълбокопечатни гравюри“ (1974)
  • „Повърхнен печат, литография“ (на фр.ез., 1975)
  • „Български възрожденски щампи“ (1975, 1978)
  • „Екслибрис“ (1977)
  • „Български икони – дърворезби и гравюри на мед“ (издадена във ФРГ, 1982)
  • „Един живот в изкуството. Спомени, срещи, разговори“ (2005)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]