Евтим Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтим Томов
български художник
Роден
Починал
14 юни 1997 г. (77 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в София
Учителипроф. Никола Маринов и проф. Борис Митов
Направлениеживопис, графика

Евтим Томов Андонов е български художник и изкуствовед. Професор, доктор на изкуствознанието (1976), член на СБХ от 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Томов е роден на 1 ноември 1919 г. в с. Трекляно, Кюстендилско. Учи в Кюстендилската гимназия и завършва III мъжка гимназия в София (1938). През май 1938 г. е уредена първата му самостоятелна изложба. Завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов (1943). Посещава като студент и курсовете по графика на проф. Васил Захариев. Специализира графика във Виена (1943 – 1944).

Работи като художник във вестниците „Заря“, „Дъга“ и „Ден“. Сътрудничи с рисунки и приложна графика на различни периодични издания и на издателства. След 9 септември 1944 г. работи като художник-оформител и художествен редактор в Държавното военно издателство, издателство „Български художник“, сп. „Български войн“ и др.

Секретар на секция Графика при СБХ. Поставя началото на издателската дейност при съюза. Урежда самостоятелни изложби в София и в редица градове в страната: Димитровград, Кюстендил (1961, 1968, 1979), Луковит, Кърджали, Търговище, Шумен, Ловеч и др. Участва в окръжни, общи и специализирани изложби в България, Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Дрезден, Виена, Варшава, Виетнам, Монголия, Индия, Мексико, Чили, Швейцария, Дания и др.

От 1957 г. последователно е преподавател, доцент и професор, ръководител на катедра в Художествената академия. По случай 60-годишния му юбилей в София и Кюстендил е организирана ретроспективна изложба (1979).

През 1986 прави дарение на родното си с. Трекляно – постоянна изложба от 78 гравюри на дърво и линолеум, литография и други техники.

Награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. (1969), „Червено знаме на труда“ (1979), награди от СБХ, от ЦС на БПС и други чуждестранни отличия.

Удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил през 1989 г.

Умира на 14 юни 1997 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Васил Захариев“ (1954)
  • „Българска графика“ (1955)
  • „Владислав Скочилас“ (1958)
  • „Макс Швабински“ (1958)
  • „Графика и графични техники“ (1959)
  • „Възрожденски щампи и литографии“ (1961)
  • „Технология на графиката“ (1964)
  • „Високопечатни гравюри“ (1973)
  • „Дълбокопечатни гравюри“ (1974)
  • ((fr)) „Повърхнен печат, литография“ (1975)
  • „Български възрожденски щампи“ (1975, 1978)
  • „Екслибрис“ (1977)
  • „Български икони – дърворезби и гравюри на мед“ (издадена във ФРГ, 1982)
  • „Един живот в изкуството. Спомени, срещи, разговори“ (2005)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]