Евтим Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтим Томов
български художник
Евтим Томов 
Роден: 1 ноември 1919 г.
Починал: 14 юни 1997 г. (77 г.)

Евтим Томов Андонов е български художник и изкуствовед. Професор, доктор на изкуствознанието (1976), член на СБХ от 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Томов е роден на 1 ноември 1919 г. в с.Трекляно, Кюстендилско. Учи в Кюстендилската гимназия и завършва III мъжка гимназия в София (1938). През май 1938 г. е уредена първата му самостоятелна изложба. Завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при проф.Никола Маринов и проф.Борис Митов (1943). Посещава като студент и курсовете по графика на проф.Васил Захариев. Специализира графика във Виена (1943—1944).

Работи като художник във вестниците.Заря, Дъга и Ден. Сътрудничи с рисунки и приложна графика на различни периодични издания и на издателства. След 9 септември 1944 г. работи като художник-оформител и художествен редактор в Държавното военно издателство, издателство „Български художник", сп. „Български войн" и др.

Секретар на секция Графика при СБХ. Поставя началото на издателската дейност при съюза. Урежда самостоятелни изложби в София и в редица градове в страната: Димитровград, Кюстендил (1961, 1968, 1979), Луковит, Кърджали, Търговище, Шумен, Ловеч и др. Участва в окръжни, общи и специализирани изложби в България, Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Дрезден, Виена, Варшава, Виетнам, Монголия, Индия, Мексико, Чили, Швейцария, Дания и др. От 1957 г. последователно е преподавател, доцент и професор, ръководител на катедра в Художествената академия. По случай 60-годишния му юбилей в София и Кюстендил е организирана ретроспективна изложба (1979).

През 1986 прави дарение на родното си с.Трекляно – постоянна изложба от 78 гравюри на дърво и линолеум, литография и други техники.

Награден с орден „Св.св.Кирил и Методий" I ст. (1969), „Червено знаме на труда" (1979), награди от СБХ, от ЦС на БПС и други чуждестранни отличия.

Удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 1989 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Васил Захариев" (1954),
  • „Българска графика" (1955),
  • „Владислав Скочилас" (1958),
  • „Макс Швабински" (1958),
  • „Графика и графични техники" (1959),
  • „Възрожденски щампи и литографии" (1961),
  • „Технология на графиката" (1964),
  • „Високопечатни гравюри" (1973),
  • „Дълбокопечатни гравюри" (1974),
  • „Повърхнен печат, литография" (на фр.ез., 1975),
  • „Български възрожденски щампи" (1975, 1978),
  • „Екслибрис" (1977),
  • „Български икони – дърворезби и гравюри на мед" (издадена в ФРГ, 1982).
  • „Един живот в изкуството. Спомени, срещи, разговори." (2005)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]