Екзекутивна дисфункция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В психологията и неврологията екзекутивната дисфункция (ЕД) или дефицитът на екзекутивната функция е нарушение на ефикасността на екзекутивните функции, които са група от когнитивни процеси, които регулират, контролират и управляват други когнитивни процеси.[1] ЕД може да се отнася както до неврокогнитивните дефицити, така и до поведенческите симптоми. Тя е чест от множество психопатологии и психични разстройства, както и в краткосрочни и дългосрочни промени в неклиничния екзекутивен контрол. ЕД е механизмът, който стои в основата на „замръзването“ при Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и в по-широк контекст може да включва и други когнитивни затруднения като планирането, организирането, инициирането на задачи и емоционалната регулация. Това е основната характеристика на СДВХ и може да изясни множество други признати симптоми.[2]

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Екзекутивното функциониране е теоретична конструкция, представляваща област от когнитивни процеси, които регулират, контролират и управляват другите когнитивни процеси. Екзекутивната функция не е единна концепция, а обширно описание на набора от процеси, участващи в определени области на когнитивен и поведенчески контрол.[3] Екзекутивните процеси са неразделна част от висшата мозъчна функция, особено в областите на формирането на цели, планирането, насоченото към целта действие, самонаблюдението, вниманието, инхибирането на реакцията и координирането на сложни познания и моторен контрол за ефективно изпълнение.[4] ЕД се наблюдава във всички популации в различна степен, но тежката ЕД може да има гибелни ефекти върху познавателните способности и поведението както в индивидуален, така и в социален контекст на ежедневна база.[5]

ЕД се проявява в незначителна степен при всички индивиди както в краткосрочен, така и в дългосрочен мащаб. При неклиничните популации активирането на екзекутивните процеси изглежда инхибира по-нататъшното активиране на същите процеси, което предполага механизъм за нормални флуктуации в екзекутивния контрол.[6] Намаляването на екзекутивното функциoниране също се свързва както с нормалното, така и с клиничното стареене.[7] Намаляването на процесите на паметта с възрастта на хората изглежда засяга екзекутивните функции, което е и свидетелство за генералната роля на паметта в екзекутивното функциониране.[8]

ЕД изглежда, че включва нарушения в ориентираното към задачите поведение, което изисква екзекутивен контрол при инхибирането на обичайните реакции и активирането на целта.[9] Такъв екзекутивен контрол е отговорен за коригирането на поведението, за да съгласуват промените в обкръжаващата среда с целите за ефективно поведение.[10] Уврежданията в способността за когнитивна гъвкавост са забележима характеристика на ЕД: когнитивната гъвкавост е когнитивната способност за динамична промяна на фокуса между точките на фиксация въз основа на променящите се цели и стимули от обкръжаващата среда.[11] Това предлага опростено обяснение за честата поява на импулсивно, хиперактивно, дезорганизирано и агресивно поведение у клиничните пациенти с ЕД. Скорошно проучване потвърждава, че са налице липса на самоконтрол, по-голяма импулсивност и по-голяма дезорганизация с ЕД, което води до по-големи количества агресивно поведение.[12]

ЕД, особено в капацитета на работната памет, може също да доведе до различна степен на емоционална дисрегулация, която може да се прояви като хронична депресия, тревожност или свръхемоционалност.[13] Ръсел Баркли предлага хибриден модел на ролята на поведенческото дезинхибиране в представянето на СДВХ, който служи като основа за много изследвания както на СДВХ, така и на по-широките импликации на екзекутивната система.[14]

Други често срещани и отличителни симптоми на ЕД включват утилицазионно поведение – натрапчиво манипулиране/използване на близки обекти поради просто тяхното присъствие и достъпност (а не функционална причина), и имитационно поведение – тенденция да се разчита на имитацията като основно средство за социално взаимодействие.[15] Изследванията също предполагат, че екзекутивното превключване между задачите е съмедиатор с епизодична памет за акуратността на усещането за знание (FOK)[16], така че ЕД може да намали акуратността на FOK.[17]

Налице са някои доказателства, които предполагат, че ЕД може да доведе както до благоприятни ефекти, така и до дизадаптивни. Абрахам и др.[18] демонстрират, че творческото мислене при шизофренията е медиирано от ЕД и авторите установяват твърда етиология за креативността при психотизма, като посочват когнитивното предпочитание към по-широко асоциативно мислене отгоре надолу спрямо целевото мислене, което много наподобява аспектите на СДВХ. Предполага се, че елементите на психоза присъстват както при СДВХ, така и при шизофренията/ шизотипията поради допаминово припокриване.[19]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Причината за ЕД е хетерогенна[20], тъй като много неврокогнитивни процеси са включени в екзекутивната система и всеки може да бъде компрометиран от набор от генетични фактори и фактори на обкръжаващата среда. Ученето и развитието на дългосрочната памет играят роля в тежестта на ЕД чрез динамично взаимодействие с неврологичните характеристики. Проучванията в областта на когнитивната невронаука показват, че екзекутивните функции са широко разпространени в мозъка, въпреки че няколко зони са изолирани като основни участници. ЕД се изучава широко и в клиничната невропсихология, което позволява да се направят корелации между такива дисекзекутивни симптоми и техните неврологични корелати. По-новите изследвания потвърждават, че ЕД има позитивна корелация с разстройствата на неврологичното развитие, като разстройствата от аутистичния спектър или разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).[21]

Екзекутивните процеси са тясно интегрирани с възможностите за извличане на паметта за цялостен когнитивен контрол. По-специално, информацията за целите/задачите се съхранява както в краткосрочната, така и в дългосрочната памет, а ефективното изпълнение изисква ефективно съхранение и извличане на тази информация.[22]

ЕД характеризира много от симптомите, наблюдавани в множество клинични популации. В случай на придобито мозъчно увреждане и невродегенеративни заболявания има ясна неврологична етиология, предизвикваща симптоми на дисекзекуция. Обратното – синдромите и разстройствата се дефинират и диагностицират въз основа на тяхната симптоматика, а не етиология. По този начин, докато болестта на Паркинсон – невродегенеративно състояние, причинява ЕД, разстройство като Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност е класификация, дадена на набор от субективно определени симптоми, предполагащи ЕД – настоящите модели показват, че такива клинични симптоми са причинени от ЕД.[23][24]

Неврофизиология[редактиране | редактиране на кода]

Както бе споменато по-горе, екзекутивното функциониране не е единна концепция.[25] Проведени са много проучвания в опит да се определят точните области на мозъка, които водят до ЕД, произвеждайки огромно количество често противоречива информация, показваща широко и непоследователно разпределение на такива функции. Често срещано предположение е, че нарушените процеси на екзекутивен контрол са свързани с патология в префронталните области на мозъка.[26] Това се подкрепя до известна степен от първичната литература, която показва както префронталното активиране, така и комуникацията между префронталната кора и други области, свързани с екзекутивните функции, като базалните ганглии и малкия мозък.[27][28]

В повечето случаи на ЕД дефицитите се приписват или на увреждане или дисфункция на челния лоб, или на прекъсване на фронто-субкортикалната свързаност.[29] Невроизобразяването с ПЕТ и функционален ЯМР потвърждава връзката между екзекутивната функция и функционалната фронтална патология.[29] Невроизобразителните изследвания също така предполагат, че някои съставни функции не са дискретно локализирани в префронталните области.[30] Функционалните образни изследвания, използващи различни тестове на екзекутивната функция, показват, че дорсолатералната префронтална кора е основното място на кортикална активация по време на тези задачи.[31] В допълнение ПЕТ проучванията на пациенти с болестта на Паркинсон предполагат, че тестовете за езекутивна функция са свързани с анормална функция в globus pallidus[29] и изглежда са истински резултат от увреждане на базалните ганглии.[29]

При значително когнитивно натоварване функционалните ЯМР сигнали показват обща мрежа от фронтални, париетални и тилни кори, таламус и малък мозък.[32] Това наблюдение предполага, че екзекутивната функция се медиира от динамични и гъвкави мрежи, които се характеризират с помощта на функционална интеграция и ефективни анализи на свързаността.[33] Пълната верига, лежаща в основата на екзекутивната функция, включва както директна, така и недиректна верига.[34] Невронната верига, отговорна за екзекутивното функциониране, всъщност е разположена основно в челния лоб.[34] Тази главна верига произхожда от дорсолатералната префронтална кора/орбитофронтална кора и след това се проектира през стриатума и таламуса, за да се върне в префронтална кора.[34]

Не е изненадващо, че плаките и заплитанията във фронталната кора могат да причинят смущения във функциите, както и увреждане на връзките между префронталната кора и амоновия рог.[35] Друг важен момент е констатацията, че структурните ЯМР изображения свързват тежестта на лезиите на бялото вещество с дефицитите в познавателната способност.[36]

Едно ново мнение предполага, че когнитивните процеси се материализират от мрежи, които обхващат множество кортикални места в тясно сътрудничество и припокриващи се функции. Предизвикателство за бъдещите изследвания е картографирането на множество мозъчни области, които могат да се комбинират помежду си по много начини, в зависимост от изискванията на задачата.[37]

Генетика[редактиране | редактиране на кода]

Индентифицирани са определени гени, имащи ясна връзка с ЕД и свързаните с нея психопатологии. Според Фридман и др. (2008)[38] наследствеността на екзекутивните функции е сред най-високите от всяка психологическа черта. Генът на допаминовия рецептор D4 (DRD4) със 7'-повтарящ се полиморфизъм (7R) многократно е показал, че корелира силно с импулсивния стил на реакция при психологически тестове за ЕД, особено при клиничен СДВХ.[39] Генът на катехол-о-метил трансфераза (COMT) кодира ензим, който разгражда катехоламиновите невротрансмитери (DA и NE), и неговият полиморфизъм Val158Met е свързан с модулирането на целевото познание и поведение (включително превключването между задачите[40]) и опита на възнаграждението, които са основните аспекти на екзекутивното функциониране. COMT също е свързан с реакцията към стимуланта метилфенидат при деца със СДВХ.[41] Както полиморфизмите DRD4/7R, така и COMT/Val158Met също са свързани с ЕД при шизофренията и шизотипното поведение.[42]

Тестване и измерване[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко измервания, които могат да бъдат използвани за оценката на екзекутивните функционални способности на индивида. Въпреки че обучен непрофесионалист, работещ извън институционализирана среда, може законно и компетентно да изпълни много от тези измервания, един обучен специалист, който провежда теста в стандартизирана среда, ще даде най-точните резултати.[43]

Тест за рисуване на часовник[редактиране | редактиране на кода]

Тестът за рисуване на часовник (CDT) е кратка когнитивна задача, която може да се използва от лекари, които подозират неврологична дисфункция въз основа на анамнеза и физикален преглед. Сравнително лесно е да се обучи непрофесионален персонал за провеждане на теста. Следователно това е тест, който може лесно да се прилага в образователни и гериатрични условия и може да се използва като предварително измерване за посочване на вероятността от по-нататъшни/бъдещи дефицити.[44] Също така различията между поколенията, образованието и културата не се възприемат като оказващи влияние върху полезността на теста.[45]

Процедурата на теста започва с инструкция към участника да нарисува часовник, показващ точно определено време (обикновено 11:10). След като задачата е изпълнена, администраторът на теста рисува часовник със стрелки, настроени в същото време. След това пациентът е помолен да копира изображението.[46] Грешките в чертежа на часовника се класифицират според следните категории: пропуски, персеверации, ротации, неправилно поставяне, изкривявания, замествания и добавки.[47] Памет, концентрация, инициация, енергия, умствена яснота и нерешителност са всички величини, които се оценяват по време на тази дейност.[48] Хората с дефицити в екзекутивното функциониране често правят грешки на първия часовник, но не и на втория.[47] С други думи, те няма да могат да генерират свой собствен пример, но ще покажат умения в задачата за копиране.

Задача на Струп[редактиране | редактиране на кода]

Когнитивният механизъм, включен в задачата на Струп, се нарича насочено внимание. Задачата на Струп изисква от участника да се включи и позволява оценка на процеси като управление на вниманието, скорост и точност на четене на думи и цветове и инхибиране на конкуриращи се стимули.[49] Стимулът е цветна дума, която е отпечатана в цвят, различен от това, което се чете в написаното. Например думата „червено“ е написана със син шрифт. Човек трябва вербално да класифицира цвета, в който думата е показана/отпечатана, като същевременно игнорира информацията, предоставена от написаната дума. В гореспоменатия пример това би изисквало участникът да каже „синьо“, когато му бъде представен стимулът. Въпреки че по-голямата част от хората ще покажат известно забавяне, когато им се даде несъвместим текст спрямо цвета на шрифта, това е по-тежко при индивиди с дефицити в инхибирането. Задачата на Ступ се възползва от факта, че повечето хора са толкова опитни в четенето на цветни думи, че е изключително трудно да се игнорира тази информация и вместо това да се признае, разпознае и каже цвета, в който е отпечатана думата.[50] Задачата на Ступ е оценка на жизнеността и гъвкавостта на вниманието.[49] По-модерните варианти на задачата обикновено са по-трудни и често се опитват да ограничат чувствителността на теста.[51]

Задача за проследяване[редактиране | редактиране на кода]

Друг важен тест за ЕД е Задачата за проследяване. Състои се от две основни части: част A и част Б. Част Б се различава от част A по-специално по това, че оценява по-сложни фактори на моторния контрол и възприятие.[52] Част Б се състои от множество кръгове, съдържащи букви (AЛ) и цифри (1-12). Целта на участника в задачата е да свърже кръговете в ред, като редува цифра и буква (напр. 1-A-2-Б) от началото до края.[53] От него се изисква да не вдига молива си от страницата. Задачата също се определя във времето като средство за оценка на скоростта на обработка.[54] Задачите за превключване между задачи в част Б имат ниски двигателни и перцептивни изисквания за избор и следователно предоставят по-ясен индекс на екзекутивната функция.[52] По време на тази задача някои от уменията за екзекутивна функция, които се измерват, включват импулсивност, зрително внимание и моторна скорост.[54]

Уисконски тест за сортиране на карти[редактиране | редактиране на кода]

Уисконският тест за сортиране на карти (WCST) се използва за определяне на индивидуалната компетентност в абстрактното разсъждение и способността да се променят стратегиите за решаване на проблеми, когато е необходимо.[55] Тези способности се определят основно от фронталните лобове и базалните ганглии, които са решаващи компоненти на екзекутивното функциониране,[56] превръщайки теста в добър инструмент за тази цел.[57]

Тестът използва тесте от 128 карти, което съдържа четири стимулиращи карти.[58] Фигурите на картите се различават по цвят, количество и форма. След това на участниците се дава купчина допълнителни карти и се иска да съпоставят всяка с една от предишните карти. Обикновено децата на възраст между 9 и 11 години са в състояние да покажат когнитивната гъвкавост, необходима за този тест.[59]

В клиничните популации[редактиране | редактиране на кода]

Широкият спектър от функции на екзекутивната система разчита на и играе важна роля в широк спектър от неврокогнитивни процеси. Клиничното представяне на тежка ЕД, която не е свързана със специфично заболяване или разстройство, се класифицира като дисекзекутивен синдром и често се появява след увреждане на челните дялове на мозъчната кора.[60] В резултат на това ЕД е замесена етиологично и/или коморбидно в много психиатрични заболявания, които често показват същите симптоми като дисекзекутивния синдром. Тя е установена и изследвана широко във връзка с когнитивните разстройства на развитието, психотичните разстройства, афективните разстройства и поведенческите разстройства, както и невродегенеративните заболявания и придобитите мозъчни увреждания (ABI).

Синдромът на зависимост от обкръжаващата среда е дисекзекутивен синдром, характеризиращ се със значителна поведенческа зависимост от сигналите на обкръжаващата среда, и с прекомерно поведение на имитация и използване.[61] Наблюдаван е при пациенти с различни етиологии, включително ABI, излагане на фендиметразин тартарат,[62] инсулт и различни лезии на челния лоб.[61]

Шизофрения[редактиране | редактиране на кода]

Шизофренията обикновено се описва като психично разстройство, при което човек се откъсва от реалността поради смущения в модела на мислене и възприятие.[63] Въпреки че етиологията не е напълно изяснена, тя е тясно свързана с допаминергичната активност и е силно свързана както с неврокогнитивните, така и с генетичните елементи на ЕД.[64] Индивидите с шизофрения могат да демонстрират амнезия за части от своята епизодична памет. Наблюдаваното увреждане на експлицитната, съзнателно достъпна памет обикновено се приписва на фрагментираните мисли, които характеризират разстройството.[63] Предполага се, че тези фрагментирани мисли създават подобна фрагментирана организация в паметта по време на кодиране и съхранение, което прави извличането по-трудно. Имплицитната памет обаче обикновено се запазва при пациенти с шизофрения.

Пациентите с шизофрения демонстрират намалена ефективност при измерване на визуалното и вербалното внимание и концентрация, както и при незабавното припомняне на обхвата на цифрите, което предполага, че наблюдаваните дефицити не могат да бъдат приписани на дефицити на внимание или краткосрочна памет.[65] Въпреки това нарушеното представяне е измерено чрез психометрични мерки, приети за оценка на екзекутивната функция от по-висок порядък. Уврежданията на работната памет и многозадачността обикновено характеризират разстройството.[66] Хората с шизофрения също са склонни да демонстрират дефицити в инхибирането на реакцията и когнитивната гъвкавост.[67]

Пациентите често демонстрират забележими дефицити в централния екзекутивен компонент на работната памет, както е концептуализирано от Бадли и Хич. Въпреки това, изпълнението на задачите, свързани с фонологичния цикъл и визуално-пространствения скицник, обикновено са по-малко засегнати.[68][69] По-конкретно, пациентите с шизофрения показват увреждане на централния екзекутивен компонент на работната памет, специфично за задачи, при които визуално-пространствената система е необходима за централен екзекутивен контрол.[70] Като цяло фонологичната система изглежда е пощадена.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност[редактиране | редактиране на кода]

Триада от основни симптоми: невнимание, хиперактивност и импулсивност характеризира разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Индивидите със СДВХ често изпитват проблеми с организацията, дисциплината и определянето на приоритети, и тези трудности често продължават от детството до зрелостта.[71] Както при децата, така и при възрастните със СДВХ е открита подлежаща ЕД, включваща префронталните региони и други взаимосвързани подкорови структури.[71] В резултат на това хората със СДВХ обикновено се представят по-слабо от съвпадащите контроли върху контрола на смущенията, когнитивната гъвкавост и вербалната флуидност.[72][73][71] Също така по-централно увреждане на саморегулацията се отбелязва в случаите на СДВХ.[72] Въпреки това някои изследвания предполагат възможността тежестта на ЕД при индивиди със СДВХ да намалява с възрастта, тъй като те се научават да компенсират гореспоменатите дефицити.[71] По този начин се смята, че намаляването на ЕД при възрастни със СДВХ в сравнение с деца със СДВХ отразява по-скоро компенсаторни стратегии, използвани от възрастните (напр. използване на графици за организиране на задачи), отколкото неврологични различия.

Въпреки че СДВХ обикновено се концептуализира в категорична диагностична парадигма, също така се предлага това разстройство да се разглежда в рамките на по-дименсионален поведенчески модел, който свързва екзекутивните функции с наблюдаваните дефицити.[74] Поддръжниците твърдят, че класическите концепции за СДВХ погрешно локализират проблема при възприемане (вход), вместо да се фокусират върху вътрешните процеси, участващи в производството на подходящо поведение (изход).[74] Нещо повече, други теоретизират, че подходящото развитие на инхибирането (нещо, което се смята за липсващо при индивидите със СДВХ) е от съществено значение за нормалната проява на други невропсихологични способности като работната памет и емоционалната саморегулация.[75] По този начин в рамките на този модел дефицитите в инхибирането се концептуализират като развитие и резултат от нетипично работещи екзекутивни системи.

Разстройство на аутистичния спектър[редактиране | редактиране на кода]

Аутизмът се диагностицира въз основа на наличието на подчертано ненормално или нарушено развитие в социалното взаимодействие и комуникация и подчертано ограничен или повтарящ се репертоар от стереотипни движения, дейности и/или интереси. Това е разстройство, което се определя според поведението, тъй като не са известни специфични биологични маркери.[76] Поради променливостта в тежестта и увреждането във функционирането, проявявано от хората с аутизъм, разстройството обикновено се концептуализира като съществуващо в континуум (или спектър) от тежест.

Хората с аутизъм обикновено показват увреждане в три основни области на екзекутивното функциониране:[77][78] [79][80]

  • Плавност. Плавността се отнася до способността да се генерират нови идеи и отговори. Въпреки че популациите на възрастните са до голяма степен недостатъчно представени в тази област на изследване, констатациите показват, че децата с аутизъм генерират по-малко нови думи и идеи и произвеждат по-малко сложни отговори от съответстващите контроли.[81]
  • Планиране. Планирането се отнася до сложен, динамичен процес, при който последователност от планирани действия трябва да бъде разработена, наблюдавана, преоценена и актуализирана. Хората с аутизъм демонстрират увреждане при задачи, изискващи способности за планиране по отношение на типично функциониращи контроли, като това увреждане се поддържа с течение на времето. Както може да се подозира, в случай на аутизъм, коморбиден с обучителни трудности, в много случаи се наблюдава добавъчен дефицит.
  • Гъвкавост. Слабата умствена гъвкавост, както се демонстрира при аутистичните индивиди, се характеризира с постоянно, стереотипно поведение и с дефицит както в регулирането, така и в модулацията на двигателните действия. Някои изследвания предполагат, че аутистичните индивиди изпитват нещо като персеверация на „заседналост“, която е специфична за разстройството, а не по-глобална тенденция към персеверация. Тези дефицити са показани в междукултурни проби и е доказано, че продължават с течение на времето. Освен това е доказано, че хората с аутизъм реагират по-бавно, както и изпълняват по-бавно задачи, които изискват умствена гъвкавост, в сравнение с техните невротипични връстници.[82]

Въпреки че има известен дебат, инхибирането обикновено вече не се счита за дефицит на екзекутивната функция при хората с аутизъм.[83][84] Хората с аутизъм демонстрират различно представяне при различни тестове за инхибиране, като резултатите са взети, за да покажат обща трудност при инхибирането на обичайната реакция.[84] Въпреки това производителността на задачата на Ступ например не е нарушена спрямо съвпадащите контроли. Алтернативно обяснение предполага, че тестовете за екзекутивни функции, които демонстрират ясна обосновка, се преминават от аутисти.[84] В тази светлина проектът на мерките за инхибиране е замесен в наблюдението на влошената производителност, а не инхибирането като основен дефицит.

Като цяло аутистите показват относително пестеливо представяне на задачи, които не изискват ментализация.[85] Те включват: използване на думи за желание и емоция, последователност на поведенчески картини и разпознаване на основните емоционални изражения на лицето. Обратното – аутистичните индивиди обикновено демонстрират влошено представяне на задачи, които изискват ментализация.[85] Тук се включват фалшиви вярвания, използване на вярвания и идейни думи, подреждане на ментални картини и разпознаване на сложни емоции като интриги.

Биполярно разстройство[редактиране | редактиране на кода]

Биполярното разстройство е разстройство на настроението, което се характеризира както с върхове (мания), така и с понижения (депресия) в настроението. Тези промени в настроението понякога се редуват бързо (промени в рамките на дни или седмици), а понякога не толкова бързо (в рамките на седмици или месеци).[86] Настоящите изследвания предоставят сериозни доказателства за когнитивни увреждания при индивидите с биполярно разстройство, особено в екзекутивната функция и вербалното обучение. Освен това тези когнитивни дефицити изглеждат постоянни между културите, което показва, че тези увреждания са характерни за разстройството и не се дължат на различия в културните ценности, норми или практика. Функционалните невроизобразителни изследвания показват, че аномалиите в дорсолатералната префронтална кора и предната цингуларна кора са обемно различни при индивиди с биполярно разстройство.[87]

Индивидите, засегнати от биполярно разстройство, показват дефицити в стратегическото мислене, инхибиторния контрол, работната памет, вниманието и инициацията, които са независими от афективното състояние.[88][89] За разлика от по-генерализираното когнитивно увреждане, демонстрирано при хора с шизофрения например, дефицитите при биполярно разстройство обикновено са по-малко тежки и по-ограничени. Предполага се, че „стабилната дисрегулация на префронталната функция или субкортикално-фронталната верига [на мозъка] може да е в основата на когнитивните нарушения на биполярното разстройство".[90] Предполага се, че ЕД при биполярно разстройство е свързана по-специално с маниакалното състояние и до голяма степен се отчита от гледна точка на формалното мисловно разстройство, което е характеристика на манията.[90] Важно е обаче да се отбележи, че пациентите с биполярно разстройство с анамнеза за психоза показват по-голямо увреждане на мерките за екзекутивно функциониране и пространствената работна памет в сравнение с пациентите с биполярно разстройство без анамнеза за психоза,[89] което предполага, че психотичните симптоми са свързани с ЕД.

Болест на Паркинсон[редактиране | редактиране на кода]

Болестта на Паркинсон (БП) включва основно увреждане на подкоровите мозъчни структури и обикновено се свързва с двигателни затруднения, в допълнение към проблеми с паметта и мисловните процеси.[91] Хората, засегнати от БП, често демонстрират затруднения в работната памет, компонент на функционирането на екзекутивното функциониране. Когнитивните дефицити, установени в ранния процес на БП, изглежда включват предимно фронто-екзекутивните функции.[92] Нещо повече, проучванията на ролята на допамина в когнитивните способности на пациентите с тази болест предполагат, че тези с неадекватна добавка на допамин са в по-голяма степен влошени по отношение на показателите за екзекутивно функциониране.[93] Това предполага, че допаминът може да допринесе за процесите на екзекутивен контрол. Повишена разсеяност, проблеми при формирането на настройки и поддържането и изместването на групите на вниманието, дефицити в екзекутивните функции като самонасочено планиране, решаване на проблеми и работна памет са докладвани при пациенти с БП.[92] По-конкретно по отношение на работната памет, лицата с БП показват дефицити в областите на: а) пространствена работна памет; б) централни екзекутивни аспекти на работната памет; в) загуба на епизодични спомени ; г) локализиране на събития във времето.[91][92][93]

Пространствена работна памет
Пациентите с БП често демонстрират трудности при актуализирането на промените в пространствената информация и често се дезориентират. Те не следят пространствената контекстуална информация по същия начин, както един типичен човек би направил почти автоматично.[94] По същия начин те често имат проблеми със запомнянето на местоположенията на обекти, които наскоро са видели, и по този начин също имат проблеми с кодирането на тази информация в дългосрочната памет.
Аспекти на централната екзекутивна функция
БП често се характеризира с трудности в регулирането и контролирането на собствения мисловен поток и как спомените се използват за насочване на бъдещо поведение. Също така хората, засегнати от БП, често демонстрират упорито поведение, като например продължаване на преследването на цел, след като тя е завършена, или неспособност да приемат нова стратегия, която може да е по-подходяща за постигане на цел. Въпреки това, някои изследвания от 2007 г. предполагат, че пациентите с БП може действително да са по-малко упорити в преследването на цели от типичните хора и могат да изоставят задачите по-рано, когато се сблъскат с проблеми с по-високо ниво на трудност.[95]
Загуба на епизодични спомени
Загубата на епизодични спомени при пациенти с БП обикновено демонстрира времеви градиент, при който по-старите спомени обикновено са по-запазени от по-новите. Също така, докато забравянето на съдържанието на събитието е по-малко компрометирано при болестта на Паркинсон, отколкото при болестта на Алцхаймер, обратното е вярно за паметта за събитийни данни.[96]
Локализиране на събития във времето
Пациентите с БП често демонстрират дефицит в способността си да подреждат информация или да датират събития. Предполага се, че част от проблемите се дължат на по-фундаментална трудност при координирането или планирането на стратегии за извличане, а не на неуспех на нивото на кодиране или съхраняване на информация в паметта. Този дефицит също е вероятно да се дължи на основна трудност при правилното извличане на информация от скрипта. Пациентите с БП често проявяват признаци на неуместни намеси, неправилно подреждане на събития и пропускане на незначителни компоненти при тяхното извличане на скриптове, което води до неорганизирано и неподходящо прилагане на информация от скриптове.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Медикаменти[редактиране | редактиране на кода]

Медикаментите на базата на метилфенидат и амфетамин са лечение от първа линия за СДВХ.[97][98] Като цяло тези стимуланти са по-ефективни при лечението на основните симптоми на СДВХ, включително ЕД, отколкото психосоциалното лечение самостоятелно.[99][100] Тяхната ефикасност при лечение на СДВХ е сред най-високите от всички психотропни лекарства, лекуващи всяко психиатрично състояние.[97] Лечението с метилфенидат[99] или други лекарства за СДВХ[100] намалява основните симптоми на СДВХ еднакво добре със или без психосоциално лечение. Психосоциалното лечение обаче може да осигури други ползи.[100]

Психосоциално лечение[редактиране | редактиране на кода]

От 1997 г. съществува експериментална и клинична практика на психосоциално лечение на възрастни с ЕД и по-специално разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ). Психосоциалното лечение е насочено към многото аспекти на екзекутивните затруднения и както подсказва името, покрива академични, професионални и социални дефицити. Психосоциалното лечение улеснява забележимо подобрение на основните симптоми на ЕД като управление на времето, организация и самочувствие.[101] Установено е, че един вид психосоциално лечение е особено полезно – повенденческото обучение на родители (BPT). То помага на родителите да научат, чрез помощта на обучен специалист по психично здраве, как да помогнат на детето си да се държи по-добре. Това очертава правилното използване на наградите и наказанията с детето, като се използват предимно методи на положително и отрицателно подсилване, а не на наказание. Например премахването на положителната подкрепа като похвала, за разлика от добавяне на наказание.[102]

Психосоциалните лечения са ефективни и при възрастни с разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ). Едно проучване показва, че има редица полезни психосоциални интервенции, които помагат и на възрастни с СДВХ да живеят по-добре. Те включват обучение за внимателност, когнитивно базирана поведенческа терапия, както и обучение, което да помогне на участниците да разпознаят проблемното поведение в живота си.[103]

Когнитивно-поведенческа терапия и групова рехабилитация[редактиране | редактиране на кода]

Когнитивната поведенческа терапия е често предлагано лечение за ЕД, но показва ограничена ефективност. Въпреки това проучване на тази терапия в групова рехабилитационна среда показва значително увеличение на положителния резултат от лечението в сравнение с индивидуалната терапия. Симптомите, съобщавани от пациентите за 16 различни СДВХ/свързани с изпълнението проблеми са намалени след периода на лечение.[104]

Лечение на пациенти с придобита мозъчна травма[редактиране | редактиране на кода]

Използването на слухови стимули е изследвано при лечението на дисекзекутивен синдром. Представянето на слухови стимули причинява прекъсване на текущата дейност, което изглежда помага за предотвратяване на „пренебрегване на целта“ чрез увеличаване на способността на пациентите да наблюдават времето и да се фокусират върху целите. Като се имат предвид такива стимули, субектите вече не се представят под средния коефициент на интелигентност за тяхната възрастова група.[105]

Пациентите с придобито мозъчно увреждане също са изложени на обучение за управлението на цели (GMT). GMT уменията са свързани със задачи с хартия и молив, които са подходящи за пациенти, изпитващи трудности при поставянето на цели. От тези проучвания има подкрепа за ефективността на GMT и лечението на ЕД, дължаща се на травмата.[106]

Контекст на развитие[редактиране | редактиране на кода]

Разбирането за това как ЕД оформя развитието има последици за това как концептуализираме екзекутивните функции и тяхната роля при оформянето на индивида. За разстройствата, засягащи деца, като СДВХ, заедно с опозиционното предизвикателно разстройство, поведенческото разстройство, високофункционалния аутизъм и синдрома на Турет, се предполага, че включват дефицит на екзекутивната функция.[107] Основният фокус на настоящите изследвания е върху работната памет, планирането, когнитивната гъвкавост, инхибирането и плавността. Това изследване предполага, че съществуват разлики между типично функциониращи, съвпадащи контроли и клинични групи по отношение на мерките за екзекутивно функциониране.[107]

Някои изследвания предполагат връзка между способностите на детето да получава информация за света около себе си и способността да преодолява емоциите, за да се държи по подходящ начин.[108] Едно проучване изисква децата да изпълнят задача от поредица от психологически тестове, като представянето им се използва като мярка за екзекутивната функция.[108] Тестовете включват оценки на екзекутивните функции (саморегулиране, наблюдение, внимание, гъвкавост в мисленето), език, сензомоторни, визуално-пространствени и обучение, в допълнение към социалното възприятие. Констатациите предполагат, че развитието на теорията на ума при по-малките деца е свързано със способностите за екзекутивен контрол с нарушено развитие при индивиди, които проявяват признаци на ЕД.[108]

Както СДВХ, така и затлъстяването са сложни разстройства и всяко от тях оказва голямо влияние върху социалното благополучие на индивида.[109] Тъй като това е както физическо, така и психологическо разстройство, е затвърдено, че затлъстелите индивиди със СДВХ се нуждаят от повече време за лечение (със свързаните с това разходи) и са изложени на по-висок риск от развитие на физически и емоционални усложнения.[109] Когнитивната способност да се развие цялостен самоконструкт и способността да се демонстрира способна емоционална регулация е основен дефицит, наблюдаван при хора със СДВХ и е свързан с дефицити в екзекутивната функция.[109] Като цяло, ниското екзекутивно функциониране, наблюдавано при индивидите със СДВХ, е свързано със склонността към преяждане, както и с емоционалното хранене.[109] Този особен интерес към връзката между СДВХ и затлъстяването рядко се оценява клинично и може да заслужава повече внимание в бъдещи изследвания.

Известно е, че малките деца с поведенчески проблеми показват лоши вербални способности и екзекутивни функции.[110] Точното разграничение между стила на родителство и значението на семейната структура за развитието на детето все още е донякъде неясно. Въпреки това в ранна детска възраст родителството е сред най-критичните външни влияния върху реактивността на детето.[111] В изследването на Махони за майчината комуникация, резултатите показват, че начинът, по който майките взаимодействат с децата си, представлява почти 25% от променливостта в скоростта на развитие на децата.[112] Всяко дете е уникално, което прави родителството емоционално предизвикателство, което трябва да бъде най-тясно свързано с нивото на емоционална саморегулация на детето (постоянство, разочарование и съответствие).[111] Обещаващ подход, който в момента се проучва сред деца с интелектуални увреждания и техните родители, е отзивчивото обучение. Отзивчивото обучение е учебна програма за ранна интервенция, предназначена да отговори на когнитивните, езиковите и социалните нужди на малки деца с проблеми в развитието.[113] Въз основа на принципа на „активно учене“[113] отзивчивото обучение е метод, който понастоящем се аплодира като адаптивен за отделните обгрижващи, деца и техните комбинирани нужди.[112] Ефектът от стиловете на родителство върху развитието на децата е важен област на изследване, която изглежда вечно продължаваща и променяща се. Няма съмнение, че има важна връзка между взаимодействието между родителите и развитието на детето, но най-добрата техника за отглеждане на деца продължава да варира сред експертите.

Еволюционна перспектива[редактиране | редактиране на кода]

Префронталният лоб контролира две свързани екзекутивни функционални области. Първата е медиирането на способностите, участващи в планирането, решаването на проблемите и разбирането на информацията, както и ангажирането в процесите на работната памет и контролираното внимание. В този смисъл префронталният лоб се занимава с основни, ежедневни ситуации, особено тези, включващи метакогнитивните функции.[114] Втората област включва способността за задоволяване на биологични нужди чрез координиране на познанието и емоциите, които са свързани с фронталната и префронталната област.[114]

От еволюционна гледна точка се предполага, че екзекутивната система може да е еволюирала, за да служи на няколко адаптивни цели.[115] Префронталният лоб при хората е свързан както с метакогнитивни екзекутивни функции, така и с емоционални екзекутивни функции.[116] Теорията и доказателствата предполагат, че фронталните лобове при други примати също медиират и регулират емоциите, но не демонстрират метакогнитивните способности, които се демонстрират при хората.[116] Тази уникалност на екзекутивата система за хората предполага, че е било налице и нещо уникално в средата на човешките предци, породило необходимостта от екзекутивни функции като адаптации към тази среда.[115] Някои примери за възможни адаптивни проблеми, които биха били решени чрез еволюцията на екзекутивната система, са: социален обмен, имитация и учене чрез наблюдение, подобрено педагогическо разбиране, конструиране и използване на инструменти и ефективна комуникация.[115]

По подобен начин някои твърдят, че уникалните метакогнитивни способности, демонстрирани от хората, са възникнали от развитието на сложни езикови (символизация) системи и култура.[117] Нещо повече, в контекста на развитието се предполага, че всяка способност за екзекутивна функция е възникнала като форма на публично поведение, насочено към външната среда, но след това е станала самонасочена и накрая е станала лична за индивида в течение на развитието на саморегулацията. Тези промени във функцията илюстрират еволюционно важната стратегия за максимизиране на дългосрочните социални последици спрямо краткосрочните, чрез развитието на вътрешен контрол на поведението.[118]

Съпътстващи заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Проблемите с гъвкавостта е по-вероятно да бъдат свързани с тревожността[119], а проблемите с метакогницията е по-вероятно да бъдат свързани с депресията.[120]

Социално-културни последици[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В класната стая децата с ЕД обикновено демонстрират дефицити на умения, които могат да бъдат категоризирани в две широки области: а) умения за саморегулиране и б) целенасочени умения.[121] Таблицата по-долу е адаптация на резюмето на Макдъгал[121] и предоставя общ преглед на специфичните дефицити на екзекутивната функция, които обикновено се наблюдават в класната стая. Тя също така дава примери за въможвостите на проява на тези дефицити в поведението.

Умения за саморегулиране

Често проявява дефицит в... Прояви в класната стая
Възприятие. Осъзнаване на нещо, което се случва в обкръжаващата среда Не вижда какво се случва; не чува инструкции
Модулация. Осъзнаване на количеството усилия, необходими за изпълнение на задача (успешно) Извършва грешки на лесни нива и постига успех на по-трудни нива; индикация, че ученикът смята задачата за лесна, след което не може да я изпълни правилно; представянето се подобрява, след като той осъзнае, че задачата е по-трудна, отколкото първоначално е смятал.
Устойчиво внимание. Способност да се съсредоточиш върху задача или ситуация въпреки разсейването, умората или скуката Инициира задачата, но не продължава да работи стабилно; лесно се разсейва; лесно се уморява; оплаква се, че задачата е твърде дълга или твърде скучна
Гъвкавост. Способност за промяна на фокуса, адаптиране към променящите се условия или преразглеждане на планове пред препятствия, нова информация или грешки (може също да се счита за "адаптивност") Бавно спира една дейност и започва друга, след като е инструктиран да го направи; склонност да остане с един план или стратегия дори след като е доказано, че е неефективен; твърдо се придържа към рутините; отказва да се разгледа нова информация
Работна памет. Способност за задържане на информация в паметта, докато изпълнява сложни задачи с информация Забравя инструкциите (особено ако са многоетапни); често иска информацията да бъде повторена; забравя учебници у дома или в училище; не може да прави изчисление наум; затруднено създава връзки с предварително научената информация; има затруднения при четене с разбиране
Инхибиране на реакцията. Способност за мислене преди действие (дефицитите често се наблюдават като "импулсивност") Изглежда, че действа без да мисли; често прекъсва; говори в клас; често е извън седалката или далеч от чина; грубата игра излиза извън контрол; не отчита последствията от действията си
Емоционална регулация. Способност за модулиране на емоционалните реакции Има изблици на нрав; плаче лесно; много лесно се разочарова; много бързо се ядосва; постъпва глупаво

Умения за целенасоченост

Често проявява дефицит в... Прояви в класната стая
Планиране. Възможност за изброяване на стъпките, необходими за постигане на цел или изпълнение на задача Не знае откъде да започне, когато му се дават големи задачи; лесно се претоварва от изискванията на задачите; трудност при разработването на план за дългосрочни проекти; стратегиите за решаване на проблемите са много ограничени и случайни; започва работа, преди адекватно да вземе предвид изискванията на дадена задача; затруднено изброява стъпките, необходими за изпълнение на задачата
Организация. Възможност за подреждане на информация или материали по система Неорганизирано бюро, класьор, тетрадки и др.; губи книги, документи, задачи и др.; не записва важна информация; трудности при извличане на информация, когато е необходимо
Управление на времето. Способност да разбере колко време е налично или да прецени колко време ще отнеме за изпълнение на дадена задача и да следи колко време е изминало спрямо обема на изпълнената задача Много малко работа, извършена през определен период от време; губи време, след това бърза за изпълнение на задача в последния момент; често закъснява за час/задачите често закъсняват; има трудности при преценка колко време отнема изпълнението на дадена задача; ограничено осъзнава изтичането на времето
Самонаблюдение. Способност да се отдръпне и да оцени как се справя (може също да се смята за „метакогнитивни“ способности) Допуска грешки от „небрежност“; не проверява работата преди да я предаде; не спира, за да оцени как вървят нещата по средата на задача или дейност; смята, че дадена задача е изпълнена добре, когато всъщност е изпълнена зле; смята, че дадена задача е изпълнена зле, когато всъщност е изпълнена добре

Учителите играят решаваща роля в прилагането на стратегиите, насочени към подобряване на академичния успех и функционирането в класната стая при лица с ЕД. В класната стая целта на интервенцията в крайна сметка трябва да бъде прилагане на външен контрол при нужда (напр. адаптиране на средата, за да отговаря на детето, осигуряване на подкрепа от възрастен) в опит да се промени проблемното поведение или да се допълнят дефицитите на умения.[122] В крайна сметка затрудненията с екзекутивната функция не трябва да се приписват на отрицателни личностни черти или характеристики (напр. мързел, липса на мотивация, апатия и упоритост), тъй като това не е нито полезно, нито точно.

При разработването на стратегии за намеса трябва да се вземат предвид няколко фактора. Те включват, но не се ограничават до, нивото на развитие на детето, съпътстващите увреждания, промените в обкръжаващата среда, мотивиращите фактори и коучинг стратегиите.[123][124] Също така се препоръчва стратегиите да възприемат проактивен подход при управлението на поведението или дефицитите на умения (при възможност), вместо да приемат реактивен подход.[123] Например осъзнаването на това къде ученикът може да има затруднения през целия ден може да помогне на учителя да планира да избегне тези ситуации или да планира да отговори на нуждите на ученика.

Хората с ЕД имат по-бавна скорост на когнитивна обработка и по този начин често им отнема повече време за изпълнение на задачите, отколкото хората, които демонстрират типични способности на екзекутивната функция. Това може да бъде разочароващо за индивида и да попречи на академичния напредък. Предполага се, че разстройствата, засягащи децата, като СДВХ, заедно с опозиционното предизвикателно разстройство, поведенческото разстройство , високофункционалният аутизъм и Синдромът на Турет, включват дефицит на екзекутивната функция.[125] Основният фокус на настоящите изследвания е върху работната памет, планирането, превключването между задачи, инхибирането и флуидността. Това изследване предполага, че съществуват разлики между типичното функциониращите, съвпадащите контролни групи и клиничните групи по отношение на величините за екзекутивно функциониране.[125]

Освен това някои хора със СДВХ съобщават, че изпитват чести чувства на сънливост.[126] Това може да попречи на вниманието им за лекции, четене и изпълнение на задачи. Установено е също, че хората с това разстройство се нуждаят от повече стимули за обработка на информация при четене и писане.[127] Бавното обработване може да се прояви в поведението като сигнал за липса на мотивация от страна на учащия. Бавната обработка обаче отразява увреждане на способността за координиране и интегриране на множество умения и източници на информация.[126]

Основното безпокойство на хората с аутизъм по отношение на ученето е в имитирането на умения.[128] Това може да бъде бариера в много аспекти, като научаване за намеренията на другите, психичните състояния, речта, езика и общите социални умения.[128] Индивидите с аутизъм са склонни да зависят от рутините, които вече са усвоили, и изпитват трудности при започването на нови нерутинни задачи. Въпреки че приблизително 25–40% от хората с аутизъм също имат затруднения в ученето, много от тях ще демонстрират впечатляваща памет наизуст и памет за фактическо знание.[128] Като такова, повторението е основният и най-успешен метод за обучение при обучение на хора с аутизъм.[129]

Да бъдеш внимателен и фокусиран за хората със синдрома на Турет е труден процес. Хората, засегнати от това разстройство, са склонни лесно да се разсейват и да действат много импулсивно. Ето защо е много важно да имат тиха обстановка с малко разсейвания за най-добрата учебна среда. Фокусирането е особено трудно за тези, които са засегнати от синдрома на Турет, коморбиден с други разстройства като СДВХ или обсесивно-компулсивно разстройство, което прави фокусирането много трудно.[130] Освен това може да се открие, че тези хора повтарят последователно думи или фрази или веднага след като са били научени, или след забавен период от време.[130]

Престъпно поведение[редактиране | редактиране на кода]

Префронталната дисфункция е открита като маркер за постоянно престъпно поведение.[131] Префронталната кора е свързана с умствени функции, включително афективната гама от емоции, предвидливостта и самоконтрола.[131] Нещо повече, налице е недостиг на умствен контрол, демонстриран от лица с дисфункция в тази област, върху тяхното поведение, намалена гъвкавост и самоконтрол и тяхната трудност да си представят поведенческите последствия, което може да доведе до нестабилно (или престъпно) поведение.[131] [132] В проучване от 2008 г., проведено от Барбоза и Монтейро, е открито, че рецидивистите в проучването имат ЕД.[131] С оглед на факта, че аномалиите в екзекутивната функция могат да ограничат начина, по който хората реагират на програмите за рехабилитация и ресоциализация,[131] тези констатации за рецидивистите са оправдани. Установени са статистически значими връзки между антисоциалното поведение и дефицита на екзекутивната функция.[133] Тези открития се отнасят до емоционалната нестабилност, която е свързана с екзекутивната функция като вреден симптом, който може да бъде свързан и с престъпното поведение. Обратното – не е ясна спецификата на антисоциалното поведение спрямо дефицита на екзекутивната функция, за разлика от други генерализирани невропсихологични дефицити.[133] Неконтролируемият дефицит на екзекутивна функция има повишена очакваност за агресивно поведение, което може да доведе до криминално деяние. [134][135]

Орбитофронталното нараняване също възпрепятства способността да се избягват рисковете, да се правят социални преценки и може да причини рефлексивна агресия.[135] Често срещан отговор на тези открития е, че по-високата честота на церебрални лезии сред престъпниците може да се дължи на опасността, свързана с престъпния живот.[131] Наред с това разсъждение би могло да се приеме, че някаква друга черта на личността е отговорна за пренебрегването на социалната приемливост и намаляването на социалните способности.

Освен това някои смятат, че дисфункцията не може да бъде изцяло виновна.[136] Има взаимодействащи фактори на обкръжаващата среда, които също оказват влияние върху вероятността от престъпни действия. Тази теория предполага, че индивидите с този дефицит са по-малко способни да контролират импулсите или да предвидят последствията от действия, които изглеждат привлекателни в момента (виж по-горе) и също така обикновено са провокирани от фактори на околната среда. Човек трябва да признае, че разочарованието от живота, съчетано с ограничената способност за контрол на събитията в живота, може лесно да предизвика агресия и/или други престъпни дейности.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Executive functions and their disorders // British Medical Bulletin 65 (1). March 2003. DOI:10.1093/bmb/65.1.49. с. 49–59.
  2. ↑ Spelman, Becky. Mother Wound: Understanding Its Impact on Men and Woman
  3. ↑ Executive functions and their disorders // British Medical Bulletin 65 (1). March 2003. DOI:10.1093/bmb/65.1.49. с. 49–59.
  4. ↑ The elusive nature of executive functions: a review of our current understanding // Neuropsychology Review 17 (3). September 2007. DOI:10.1007/s11065-007-9040-z. с. 213–233.
  5. ↑ Executive dysfunctions mediate between altered sensory processing and daily activity performance in older adults // BMC Geriatrics 21 (1). February 2021. DOI:10.1186/s12877-021-02032-0. с. 132.
  6. ↑ Attention control, memory updating, and emotion regulation temporarily reduce the capacity for executive control // Journal of Experimental Psychology. General 136 (2). May 2007. DOI:10.1037/0096-3445.136.2.241. с. 241–255.
  7. ↑ Executive function across the life span // Acta Psychologica 115 (2–3). February 2004. DOI:10.1016/j.actpsy.2003.12.005. с. 167–183.
  8. ↑ Interplay between memory and executive functions in normal and pathological aging // Journal of Clinical and Experimental Neuropsychology 30 (6). August 2008. DOI:10.1080/13803390701689587. с. 723–733.
  9. ↑ A goal activation approach to the study of executive function: an application to antisaccade tasks // Brain and Cognition 56 (2). November 2004. DOI:10.1016/j.bandc.2003.12.002. с. 198–214.
  10. ↑ Long-term aftereffects of response inhibition: memory retrieval, task goals, and cognitive control // Journal of Experimental Psychology. Human Perception and Performance 34 (5). October 2008. DOI:10.1037/0096-1523.34.5.1229. с. 1229–1235.
  11. ↑ Set‐shifting and sensitivity to reward: A possible dopamine mechanism for explaining disinhibitory disorders // Cognition & Emotion 17 (6). November 2003. DOI:10.1080/02699930341000031. с. 951–959.
  12. ↑ The role of executive functions in the control of aggressive behavior // Frontiers in Psychology 2. 2011. DOI:10.3389/fpsyg.2011.00152. с. 152.
  13. ↑ Working memory capacity and the self-regulation of emotional expression and experience // Journal of Personality and Social Psychology 95 (6). December 2008. DOI:10.1037/a0013345. с. 1526–1540.
  14. ↑ Behavioral inhibition, sustained attention, and executive functions: constructing a unifying theory of ADHD // Psychological Bulletin 121 (1). January 1997. DOI:10.1037/0033-2909.121.1.65. с. 65–94.
  15. ↑ The environmental dependency syndrome, imitation behaviour and utilisation behaviour as presenting symptoms of bilateral frontal lobe infarction due to moyamoya disease // South African Medical Journal = Suid-Afrikaanse Tydskrif vir Geneeskunde 81 (5). March 1992. с. 271–273.
  16. ↑ Усещането за знание възниква, когато хората не са в състояние лесно да си припомнят спомен или факт, но знаят, че са го научили и са в състояние да го разпознаят, като например в тест с множествен избор.
  17. ↑ Executive functioning and memory as potential mediators of the episodic feeling-of-knowing accuracy // Brain and Cognition 67 (1). June 2008. DOI:10.1016/j.bandc.2007.11.006. с. 76–87.
  18. ↑ Creative thinking in schizophrenia: the role of executive dysfunction and symptom severity // Cognitive Neuropsychiatry 12 (3). May 2007. DOI:10.1080/13546800601046714. с. 235–258.
  19. ↑ Psychosis proneness and ADHD in young relatives of schizophrenia patients // Schizophrenia Research 59 (1). January 2003. DOI:10.1016/S0920-9964(01)00400-5. с. 85–92.
  20. ↑ Nigg JT (2006). What causes ADHD?: Understanding what goes wrong and why. New York, NY: Guilford Press. ISBN 1-59385-267-3, ISBN 978-1-59385-267-2.[посочете страница]
  21. ↑ Executive dysfunction // Continuum 21 (3 Behavioral Neurology and Neuropsychiatry). June 2015. DOI:10.1212/01.CON.0000466658.05156.54. с. 646–659.
  22. ↑ Long-term aftereffects of response inhibition: memory retrieval, task goals, and cognitive control // Journal of Experimental Psychology. Human Perception and Performance 34 (5). October 2008. DOI:10.1037/0096-1523.34.5.1229. с. 1229–1235.
  23. ↑ Behavioral inhibition, sustained attention, and executive functions: constructing a unifying theory of ADHD // Psychological Bulletin 121 (1). January 1997. DOI:10.1037/0033-2909.121.1.65. с. 65–94.
  24. ↑ Nigg JT (2006). What causes ADHD?: Understanding what goes wrong and why. New York, NY: Guilford Press. ISBN 1-59385-267-3, ISBN 978-1-59385-267-2.[посочете страница]
  25. ↑ Executive functions and their disorders // British Medical Bulletin 65 (1). March 2003. DOI:10.1093/bmb/65.1.49. с. 49–59.
  26. ↑ Memory encoding and retrieval in frontotemporal dementia and Alzheimer's disease // Neuropsychology 16 (2). April 2002. DOI:10.1037/0894-4105.16.2.190. с. 190–196.
  27. ↑ Nigg JT (2006). What causes ADHD?: Understanding what goes wrong and why. New York, NY: Guilford Press. ISBN 1-59385-267-3, ISBN 978-1-59385-267-2.[посочете страница]
  28. ↑ Cerebellum in attention-deficit hyperactivity disorder: a morphometric MRI study // Neurology 50 (4). April 1998. DOI:10.1212/WNL.50.4.1087. с. 1087–1093.
  29. ↑ а б в г Executive functions and their disorders // British Medical Bulletin 65 (1). March 2003. DOI:10.1093/bmb/65.1.49. с. 49–59.
  30. ↑ Working memory and executive function: evidence from neuroimaging // Current Opinion in Neurobiology 10 (2). April 2000. DOI:10.1016/S0959-4388(00)00074-X. с. 195–199.
  31. ↑ The neural network basis for abnormalities of attention and executive function in major depressive disorder: implications for application of the medical disease model to psychiatric disorders // Harvard Review of Psychiatry 10 (2). January 2002. DOI:10.1080/10673220216210. с. 86–99.
  32. ↑ Different activation patterns for working memory load and visual attention load // Brain Research 1132 (1). February 2007. DOI:10.1016/j.brainres.2006.11.030. с. 158–165.
  33. ↑ Executive functions and their disorders // British Medical Bulletin 65 (1). March 2003. DOI:10.1093/bmb/65.1.49. с. 49–59.
  34. ↑ а б в The neural network basis for abnormalities of attention and executive function in major depressive disorder: implications for application of the medical disease model to psychiatric disorders // Harvard Review of Psychiatry 10 (2). January 2002. DOI:10.1080/10673220216210. с. 86–99.
  35. ↑ Memory encoding and retrieval in frontotemporal dementia and Alzheimer's disease // Neuropsychology 16 (2). April 2002. DOI:10.1037/0894-4105.16.2.190. с. 190–196.
  36. ↑ Memory and executive function in aging and AD: multiple factors that cause decline and reserve factors that compensate // Neuron 44 (1). September 2004. DOI:10.1016/j.neuron.2004.09.006. с. 195–208.
  37. ↑ Working memory and executive function: evidence from neuroimaging // Current Opinion in Neurobiology 10 (2). April 2000. DOI:10.1016/S0959-4388(00)00074-X. с. 195–199.
  38. ↑ Individual differences in executive functions are almost entirely genetic in origin // Journal of Experimental Psychology. General 137 (2). May 2008. DOI:10.1037/0096-3445.137.2.201. с. 201–225.
  39. ↑ Association of the dopamine D4 receptor gene 7-repeat allele with neuropsychological test performance of children with ADHD // The American Journal of Psychiatry 161 (1). January 2004. DOI:10.1176/appi.ajp.161.1.133. с. 133–138.
  40. ↑ Catechol-o-methyltransferase inhibition improves set-shifting performance and elevates stimulated dopamine release in the rat prefrontal cortex // The Journal of Neuroscience 24 (23). June 2004. DOI:10.1523/JNEUROSCI.1124-04.2004. с. 5331–5335.
  41. ↑ COMT Val108/158Met polymorphism and the modulation of task-oriented behavior in children with ADHD // Neuropsychopharmacology 33 (13). December 2008. DOI:10.1038/npp.2008.85. с. 3069–3077.
  42. ↑ Interaction of dopamine system genes and cognitive functions in patients with schizophrenia and their relatives and in healthy subjects from the general population // Neuroscience and Behavioral Physiology 37 (7). September 2007. DOI:10.1007/s11055-007-0064-x. с. 643–650.
  43. ↑ Wisconsin Card Sorting revisited: distinct neural circuits participating in different stages of the task identified by event-related functional magnetic resonance imaging // The Journal of Neuroscience 21 (19). October 2001. DOI:10.1523/JNEUROSCI.21-19-07733.2001. с. 7733–7741.
  44. ↑ Clock-drawing: is it the ideal cognitive screening test? // International Journal of Geriatric Psychiatry 15 (6). June 2000. DOI:<548::AID-GPS242>3.0.CO;2-U 10.1002/1099-1166(200006)15:6<548::AID-GPS242>3.0.CO;2-U. с. 548–561.
  45. ↑ Visuospatial deficits predict rate of cognitive decline in autopsy-verified dementia with Lewy bodies // Neuropsychology 22 (6). November 2008. DOI:10.1037/a0012949. с. 729–737.
  46. ↑ The clock drawing test as a measure of executive dysfunction in elderly depressed patients // Journal of Geriatric Psychiatry and Neurology 17 (4). December 2004. DOI:10.1177/0891988704269820. с. 190–194.
  47. ↑ а б Clock-drawing: is it the ideal cognitive screening test? // International Journal of Geriatric Psychiatry 15 (6). June 2000. DOI:<548::AID-GPS242>3.0.CO;2-U 10.1002/1099-1166(200006)15:6<548::AID-GPS242>3.0.CO;2-U. с. 548–561.
  48. ↑ Does the Clock Drawing Test have focal neuroanatomical correlates? // Neuropsychology 22 (5). September 2008. DOI:10.1037/0894-4105.22.5.553. с. 553–562.
  49. ↑ а б Neuropsychological functioning in nonreferred siblings of children with attention deficit/hyperactivity disorder // Journal of Abnormal Psychology 109 (2). May 2000. DOI:10.1037/0021-843X.109.2.252. с. 252–265.
  50. ↑ Half a century of research on the Stroop effect: an integrative review // Psychological Bulletin 109 (2). March 1991. DOI:10.1037/0033-2909.109.2.163. с. 163–203.
  51. ↑ Stroop task: A test of capacity to direct attention // Архивиран от оригинала на 2020-11-05. Посетен на 2023-12-16.
  52. ↑ а б Trail making test, part B as a measure of executive control: validation using a set-switching paradigm // Journal of Clinical and Experimental Neuropsychology 22 (4). August 2000. DOI:10.1076/1380-3395(200008)22:4;1-0;FT518. с. 518–528.
  53. ↑ Construct validity in the Trail Making Test: what makes Part B harder? // Journal of Clinical and Experimental Neuropsychology 17 (4). August 1995. DOI:10.1080/01688639508405143. с. 529–535.
  54. ↑ а б Trailmaking and number-connection tests in the assessment of mental state in portal systemic encephalopathy // The American Journal of Digestive Diseases 22 (6). June 1977. DOI:10.1007/BF01072510. с. 541–550.
  55. ↑ Neuropsychological functioning in nonreferred siblings of children with attention deficit/hyperactivity disorder // Journal of Abnormal Psychology 109 (2). May 2000. DOI:10.1037/0021-843X.109.2.252. с. 252–265.
  56. ↑ Brain activation during cognitive stimulation with the Wisconsin Card Sorting Test--a functional MRI study on healthy volunteers and schizophrenics // Psychiatry Research 75 (3). October 1997. DOI:10.1016/S0925-4927(97)00053-X. с. 145–157.
  57. ↑ Wisconsin card sorting test as a measure of executive function impairments in stroke patients // Applied Neuropsychology 17 (4). October 2010. DOI:10.1080/09084282.2010.525104. с. 267–277.
  58. ↑ Neuropsychological functioning in nonreferred siblings of children with attention deficit/hyperactivity disorder // Journal of Abnormal Psychology 109 (2). May 2000. DOI:10.1037/0021-843X.109.2.252. с. 252–265.
  59. ↑ Developmental norms for the Wisconsin Card Sorting test // Journal of Clinical and Experimental Neuropsychology 8 (3). June 1986. DOI:10.1080/01688638608401314. с. 219–228.
  60. ↑ Dysexecutive symptoms among a non-clinical sample: A study with the use of the Dysexecutive Questionnaire // British Journal of Psychology 92 (3). August 2001. DOI:10.1348/000712601162338. с. 551–565.
  61. ↑ а б Human autonomy and the frontal lobes. Part II: Patient behavior in complex and social situations: the "environmental dependency syndrome" // Annals of Neurology 19 (4). April 1986. DOI:10.1002/ana.410190405. с. 335–343.
  62. ↑ Transient environmental dependency syndrome due to phendimetrazine tartrate // European Neurology 58 (1). 2007. DOI:10.1159/000102167. с. 49–50.
  63. ↑ а б The Student's Guide to Cognitive Neuroscience. Psychology Press, 2006. ISBN 978-1-84169-535-8.[посочете страница]
  64. ↑ Interaction of dopamine system genes and cognitive functions in patients with schizophrenia and their relatives and in healthy subjects from the general population // Neuroscience and Behavioral Physiology 37 (7). September 2007. DOI:10.1007/s11055-007-0064-x. с. 643–650.
  65. ↑ Executive control of working memory in schizophrenia // Psychiatry Research 135 (2). June 2005. DOI:10.1016/j.psychres.2005.03.002. с. 81–90.
  66. ↑ Creative thinking in schizophrenia: the role of executive dysfunction and symptom severity // Cognitive Neuropsychiatry 12 (3). May 2007. DOI:10.1080/13546800601046714. с. 235–258.
  67. ↑ Working memory and multi-tasking in paranoid schizophrenia with and without comorbid substance use disorder // Addiction 103 (5). May 2008. DOI:10.1111/j.1360-0443.2008.02156.x. с. 774–786.
  68. ↑ The Student's Guide to Cognitive Neuroscience. Psychology Press, 2006. ISBN 978-1-84169-535-8.[посочете страница]
  69. ↑ Human Memory. United States of America, Allyn and Bacon, 2006.[посочете страница]
  70. ↑ Executive control of working memory in schizophrenia // Psychiatry Research 135 (2). June 2005. DOI:10.1016/j.psychres.2005.03.002. с. 81–90.
  71. ↑ а б в г Interference control, working memory, concept shifting, and verbal fluency in adults with attention-deficit/hyperactivity disorder (ADHD) // Neuropsychology 22 (1). January 2008. DOI:10.1037/0894-4105.22.1.74. с. 74–84.
  72. ↑ а б Behavioral inhibition, sustained attention, and executive functions: constructing a unifying theory of ADHD // Psychological Bulletin 121 (1). January 1997. DOI:10.1037/0033-2909.121.1.65. с. 65–94.
  73. ↑ Reconsidering the attention deficit paradigm // Australasian Psychiatry 14 (2). June 2006. DOI:10.1080/j.1440-1665.2006.02269.x. с. 127–132.
  74. ↑ а б Reconsidering the attention deficit paradigm // Australasian Psychiatry 14 (2). June 2006. DOI:10.1080/j.1440-1665.2006.02269.x. с. 127–132.
  75. ↑ Behavioral inhibition, sustained attention, and executive functions: constructing a unifying theory of ADHD // Psychological Bulletin 121 (1). January 1997. DOI:10.1037/0033-2909.121.1.65. с. 65–94.
  76. ↑ The Student's Guide to Cognitive Neuroscience. Psychology Press, 2006. ISBN 978-1-84169-535-8.[посочете страница]
  77. ↑ Profiling executive dysfunction in adults with autism and comorbid learning disability // Autism 12 (2). March 2008. DOI:10.1177/1362361307088486. с. 125–141.
  78. ↑ Adaptive skills and executive function in autism spectrum disorders // Child Neuropsychology 8 (4). December 2002. DOI:10.1076/chin.8.4.241.13504. с. 241–248.
  79. ↑ Abnormal Psychology: Perspectives. 3rd. Pearson Education Canada, 2006. ISBN 978-0-13-129837-8.[посочете страница]
  80. ↑ Executive dysfunction in autism // Trends in Cognitive Sciences 8 (1). January 2004. DOI:10.1016/j.tics.2003.11.003. с. 26–32.
  81. ↑ Generating Novel Ideas: Fluency Performance in High‐functioning and Learning Disabled Individuals with Autism // Journal of Child Psychology and Psychiatry 40 (2). February 1999. DOI:10.1111/1469-7610.00432. с. 189–201.
  82. ↑ Cognitive flexibility in autism: Evidence from young autistic children // Autism Research 15 (12). October 2022. DOI:10.1002/aur.2828. с. 2296–2309.
  83. ↑ Profiling executive dysfunction in adults with autism and comorbid learning disability // Autism 12 (2). March 2008. DOI:10.1177/1362361307088486. с. 125–141.
  84. ↑ а б в Executive dysfunction in autism // Trends in Cognitive Sciences 8 (1). January 2004. DOI:10.1016/j.tics.2003.11.003. с. 26–32.
  85. ↑ а б The Student's Guide to Cognitive Neuroscience. Psychology Press, 2006. ISBN 978-1-84169-535-8.[посочете страница]
  86. ↑ Abnormal Psychology: Perspectives. 3rd. Pearson Education Canada, 2006. ISBN 978-0-13-129837-8.[посочете страница]
  87. ↑ A meta-analysis of cognitive deficits in euthymic patients with bipolar disorder // Journal of Affective Disorders 93 (1–3). July 2006. DOI:10.1016/j.jad.2006.02.016. с. 105–115.
  88. ↑ Abnormal Psychology: Perspectives. 3rd. Pearson Education Canada, 2006. ISBN 978-0-13-129837-8.[посочете страница]
  89. ↑ а б The neurocognitive signature of psychotic bipolar disorder // Biological Psychiatry 62 (8). October 2007. DOI:10.1016/j.biopsych.2007.02.001. с. 910–916.
  90. ↑ а б Effect of symptoms on executive function in bipolar illness // Psychological Medicine 34 (5). July 2004. DOI:10.1017/s0033291703001570. с. 811–821.
  91. ↑ а б The Student's Guide to Cognitive Neuroscience. Psychology Press, 2006. ISBN 978-1-84169-535-8.[посочете страница]
  92. ↑ а б в Behavioral persistence deficit in Parkinson's disease patients // European Journal of Neurology 14 (3). March 2007. DOI:10.1111/j.1468-1331.2006.01647.x. с. 300–304.
  93. ↑ а б Assessing resource demands during sentence processing in Parkinson's disease // Brain and Language 80 (3). March 2002. DOI:10.1006/brln.2001.2630. с. 603–616.
  94. ↑ Spatial and non-spatial working memory at different stages of Parkinson's disease // Neuropsychologia 35 (4). April 1997. DOI:10.1016/s0028-3932(96)00101-7. с. 519–532.
  95. ↑ Behavioral persistence deficit in Parkinson's disease patients // European Journal of Neurology 14 (3). March 2007. DOI:10.1111/j.1468-1331.2006.01647.x. с. 300–304.
  96. ↑ Episodic recognition memory and the hippocampus in Parkinson's disease: A review // Cortex; A Journal Devoted to the Study of the Nervous System and Behavior 113. April 2019. DOI:10.1016/j.cortex.2018.11.021. с. 191–209.
  97. ↑ а б Using Stimulants for Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder: Clinical Approaches and Challenges. // The Primary Care Companion for CNS Disorders 15 (2). 2013. DOI:10.4088/PCC.12f01472. Stimulants, a first-line treatment for this condition, are among the most effective and most studied psychotropic medications. ... A range of successful treatment options exists. Of these, the stimulants are considered first-line treatments for ADHD, supported by decades of research and a history of robust response, good tolerability, and safety across the lifespan.
  98. ↑ Pharmacotherapy of adult ADHD // Journal of Clinical Psychology 61 (5). May 2005. DOI:10.1002/jclp.20122. с. 589–606.
  99. ↑ а б Efficacy of methylphenidate, psychosocial treatments and their combination in school-aged children with ADHD: A meta-analysis. // Clinical Psychology Review 28 (5). 2008. DOI:10.1016/j.cpr.2007.10.007. с. 783–800. The present meta-analysis investigated the efficacy of short-acting methylphenidate, psychosocial treatments and their combination on ADHD and ODD/CD symptoms, social behavior and academic functioning in school-aged children with ADHD ... With regard to ADHD symptoms, both methylphenidate and combined conditions were equally effective in symptom reduction, and very large improvements after treatment were reported. Although the mean weighted effect-size of the psychosocial treatment condition was moderate to large, this treatment modality was significantly less effective than the other two treatment modalities.
  100. ↑ а б в A 14-Month Randomized Clinical Trial of Treatment Strategies for Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder. // Arch Gen Psychiatry 56 (12). 1999. DOI:10.1001/archpsyc.56.12.1073. с. 1073–1086. For ADHD symptoms, our carefully crafted medication management was superior to behavioral treatment and to routine community care that included medication. Our combined treatment did not yield significantly greater benefits than medication management for core ADHD symptoms, but may have provided modest advantages for non-ADHD symptom and positive functioning outcomes.
  101. ↑ Psychosocial treatments for attention-deficit/hyperactivity disorder in adults: Current evidence and future directions. // Professional Psychology: Research and Practice 38 (4). 2007. DOI:10.1037/0735-7028.38.4.338. с. 338–346.
  102. ↑ Beneficial Effects of Behavioral Parent Training on Inhibitory Control in Children With Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder: A Small-Scale Randomized Controlled Trial // Frontiers in Psychiatry 13. 2022. DOI:10.3389/fpsyt.2022.859249. с. 859249.
  103. ↑ Geurts, Dirk и др. Aversive inhibition in adult ADHD and its restoration by mindfulness-based cognitive therapy: A behavioral pilot study // {{{journal}}}. DOI:10.31234/osf.io/aenr8.
  104. ↑ Adults with ADHD benefit from cognitive-behaviorally oriented group rehabilitation: a study of 29 participants // Journal of Attention Disorders 12 (3). November 2008. DOI:10.1177/1087054707311657. с. 218–226.
  105. ↑ Rehabilitation of executive function: facilitation of effective goal management on complex tasks using periodic auditory alerts // Neuropsychologia 40 (3). January 2002. DOI:10.1016/S0028-3932(01)00094-X. с. 271–281.
  106. ↑ Rehabilitation of executive functioning: an experimental-clinical validation of goal management training // Journal of the International Neuropsychological Society 6 (3). March 2000. DOI:10.1017/s1355617700633052. с. 299–312.
  107. ↑ а б How specific is a deficit of executive functioning for attention-deficit/hyperactivity disorder? // Behavioural Brain Research 130 (1–2). March 2002. DOI:10.1016/S0166-4328(01)00430-2. с. 3–28.
  108. ↑ а б в Executive control and higher-order theory of mind in children at risk of ADHD // Infant and Child Development 11 (2). June 2002. DOI:10.1002/icd.302. с. 141–158.
  109. ↑ а б в г The Relationship Between Executive Function, AD/HD, and Obesity // Western Journal of Nursing Research 30 (8). 24 July 2008. DOI:10.1177/0193945908323636. с. 1026–1027.
  110. ↑ Behavioural problems in 2-year-olds: links with individual differences in theory of mind, executive function and harsh parenting // Journal of Child Psychology and Psychiatry, and Allied Disciplines 47 (5). May 2006. DOI:10.1111/j.1469-7610.2005.01519.x. с. 488–497.
  111. ↑ а б Emotional self-regulation in preschoolers: The interplay of child approach reactivity, parenting, and control capacities // Developmental Psychology 42 (1). January 2006. DOI:10.1037/0012-1649.42.1.84. с. 84–97.
  112. ↑ а б Maternal communication style with mentally retarded children // American Journal of Mental Retardation 92 (4). January 1988. с. 352–359.
  113. ↑ а б Responsive teaching: early intervention for children with Down syndrome and other disabilities // Downs Syndrome Research and Practice 11 (1). August 2006. DOI:10.3104/perspectives.311. с. 18–28.
  114. ↑ а б On the evolutionary origins of executive functions // Brain and Cognition 68 (1). October 2008. DOI:10.1016/j.bandc.2008.03.003. с. 92–99.
  115. ↑ а б в The executi neuropsychological perspective // Neuropsychology Review 11 (1). March 2001. DOI:10.1023/A:1009085417776. с. 1–29.
  116. ↑ а б On the evolutionary origins of executive functions // Brain and Cognition 68 (1). October 2008. DOI:10.1016/j.bandc.2008.03.003. с. 92–99.
  117. ↑ On the evolutionary origins of executive functions // Brain and Cognition 68 (1). October 2008. DOI:10.1016/j.bandc.2008.03.003. с. 92–99.
  118. ↑ The executive functions and self-regulation: an evolutionary neuropsychological perspective // Neuropsychology Review 11 (1). March 2001. DOI:10.1023/A:1009085417776. с. 1–29.
  119. ↑ The association between social cognition and executive functioning and symptoms of anxiety and depression in adolescents with autism spectrum disorders // Autism Research 7 (2). April 2014. DOI:10.1002/aur.1361. с. 216–228.
  120. ↑ Real-World Executive Functions in Adults with Autism Spectrum Disorder: Profiles of Impairment and Associations with Adaptive Functioning and Co-morbid Anxiety and Depression // Journal of Autism and Developmental Disorders 46 (3). March 2016. DOI:10.1007/s10803-015-2655-7. с. 1071–1083.
  121. ↑ а б McDougall A (2001). Executive functions: Practical strategies for supporting students. Psychological Services, DDSB. Symposium conducted at DDSB, Ontario, Canada.[проверка?]
  122. ↑ Learning Disabilities and Related Disorders: Characteristics and Teaching Strategies. 10th. Houghton Mifflin, 2006. ISBN 978-0-618-47402-8.[посочете страница]
  123. ↑ а б McDougall A (2001). Executive functions: Practical strategies for supporting students. Psychological Services, DDSB. Symposium conducted at DDSB, Ontario, Canada.[проверка?]
  124. ↑ Learning Disabilities and Related Disorders: Characteristics and Teaching Strategies. 10th. Houghton Mifflin, 2006. ISBN 978-0-618-47402-8.[посочете страница]
  125. ↑ а б Executive dysfunction in autism // Trends in Cognitive Sciences 8 (1). January 2004. DOI:10.1016/j.tics.2003.11.003. с. 26–32.
  126. ↑ а б Describing Six Aspects of a Complex Syndrome // CHADD.
  127. ↑ Executive dysfunction in autism // Trends in Cognitive Sciences 8 (1). January 2004. DOI:10.1016/j.tics.2003.11.003. с. 26–32.
  128. ↑ а б в Executive dysfunction in autism // Trends in Cognitive Sciences 8 (1). January 2004. DOI:10.1016/j.tics.2003.11.003. с. 26–32.
  129. ↑ Describing Six Aspects of a Complex Syndrome // CHADD.
  130. ↑ а б Tourette Syndrome // University of Iowa Hospital and Clinics.
  131. ↑ а б в г д е Recurrent criminal behavior and executive dysfunction // The Spanish Journal of Psychology 11 (1). May 2008. DOI:10.1017/s1138741600004297. с. 259–265.
  132. ↑ Neuropsychological Measures of Executive Function and Antisocial Behavior: A Meta-Analysis // Criminology 49 (4). 1 November 2011. DOI:10.1111/j.1745-9125.2011.00252.x. с. 1063–1107.
  133. ↑ а б A meta-analytic review of the relation between antisocial behavior and neuropsychological measures of executive function // Clinical Psychology Review 20 (1). January 2000. DOI:10.1016/s0272-7358(98)00096-8. с. 113–136.
  134. ↑ Differences in executive functioning between violent and non-violent offenders // Psychological Medicine 47 (10). July 2017. DOI:10.1017/S0033291717000241. с. 1784–1793.
  135. ↑ а б Neuropsychiatry of frontal lobe dysfunction in violent and criminal behaviour: a critical review // Journal of Neurology, Neurosurgery, and Psychiatry 71 (6). December 2001. DOI:10.1136/jnnp.71.6.720. с. 720–726.
  136. ↑ Neuropsychiatry of frontal lobe dysfunction in violent and criminal behaviour: a critical review // Journal of Neurology, Neurosurgery, and Psychiatry 71 (6). December 2001. DOI:10.1136/jnnp.71.6.720. с. 720–726.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Executive dysfunction в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Медицина“         Портал „Медицина“          Портал „Психология“         Портал „Психология“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Екзекутивна_дисфункция&oldid=12206616“.