Елас Либърти (транспортен кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елас Либърти
SS Hellas Liberty (restored).jpg
„Елас Либърти“ в Пирея, Гърция след възстановяването му (2010)
Флаг Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Greece.svg Гърция
Клас и тип Транспортни кораби тип „Либърти“
Производител St. Johns River Shipbuilding Company, Джаксънвил, Флорида, САЩ
Служба
Спуснат на вода 7 декември 1943 г.
Влиза в строй декември 1943 г.
Изведен от
експлоатация
в резерв от 1983 г.
Състояние Кораб-музей, подарен на Гърция през 2008 г.
Основни характеристики
Водоизместимост 14 450 t (стандартна)
Дължина 135 m
Ширина 17,3 m
Газене 8,5 m
Задвижване Парна машина с тройно разширение, 1 четирилопастен винт с диаметър 2,9 m, 2500 к.с.
Скорост 11,5 възела
(22 km/h)
Елас Либърти в Общомедия

„Елас Либърти“ (на английски: SS Hellas Liberty) е транспортният кораб на САЩ SS Arthur M. Huddel от времето на Втората световна война, предаден на Гърция, където е преименуван и превърнат в кораб музей.

История на MS Arthur M. Hudell[редактиране | редактиране на кода]

През 1944 г. е използван при полагането на горивния тръбопровод под Ла Манш след десанта в Нормандия. След войната е изведен в резерв в залива Сюсън през 1946 г. Съдът е нает от компанията AT&T през 1956 г. и е преоборудован за полагане на кабели по морското дъно. После е в Резервния флот на националната отбрана на САЩ от 1957 до 1964 г. Прекласифициран е на баржа (1977), след което отново е на постоянна стоянка при James River от 1983 г. След това много от неговите възли и механизми (включително рулевото устройство) са демонтирани и използвани като резервни части за SS John W. Brown.

„Либърти“ в гръцкия търговски флот[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Втората световна война гръцкият търговски флот е 9-и в света по тонаж и наброява 577 парахода. Отчитайки, че в първата 9-ка са и 3-те водещи страни на Оста (Германия, Италия, Япония), а 4-ти е флотът на орязаната марионетна Франция (Режим на Виши), значението на гръцкия флот за антифашистката коалиция е голямо[1].

В годините на войната той губи над 75 % от тонажа си (429 парахода, 551 моторни ветрохода за средиземноморски каботаж) и над 3000 моряци (от общо 16 000 души). За сравнение Великобритания губи само 28 % от търговския флот.

В знак на признание за огромния принос на гръцкия търговски флот за победата и понесените загуби в края на войната правителството на САЩ продава на гръцките корабовладелци, загубили съдовете си в Атлантика, 100 бр. „Либърти“ на преференциални условия. Всеки от тези 100 съда е предложен за 650 000 $, с 25 % предплащане и 17-годишен кредит, гарантиран от гръцкото правителство. В последващите години, но вече на текущи пазарни условия, гръцките корабовладелци купуват още 700 бр. „Либърти“.

Ако изначално идеята за „Либърти“ е да бъдат „кораби за 5 години“ и масовото им пенсиониране да се случва през 1960-те години[2], то гърците експолатират серията още 2 десетилетия. Последният „Либърти“ на гръцки корабовладелец е утилизиран през 1985 г.

В определена степен „Либърти“ са послужили за отправна точка на следвоенния успех на гръцкия търговски флот (под гръцки и други национални флагове), здраво държащ „лидерската позиция в световния търговски флот“.[3]

Hellas Liberty при пристигането му в Пирея

Идея за гръцкия музей на „Либърти“[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за създаване на кораб музей в знак на признание на приноса на „Либърти“ в развитието на гръцкия търговски флот съзрява в неговите кръгове отдавна. След като правителството на САЩ обявява през 1980 г. своето намерение да превърне в музей кораба SS Jeremiah O’Brien от серията „Либърти“, гръцкият капитан А. Дзамдзис отправя от страниците на морското списание „Арго“ обръщение с инициативата за създаване на аналогичен гръцки музей. Инициативата намира широк отклик и е поддържана от Морската палата на Гърция. Но собственикът на последните 2 „Либърти“, стоящи на кея в залива Елефсис, ги продава за скрап.

20 години по-късно корабовладелецът В. Константопулос, поддържан от други корабовладелци и ентусиасти, се връща към тази идея и повтаря опита от преди време. С помощта на гръцката диаспора в САЩ е открит корабът Arthur M. Hudell (сред 3-те запазени в целия свят кораба от серията) и е установен контакт с американското правителство, което в крайна сметка го предоставя на Гърция, за да бъде преоборудван в музей. Съдът получава ново име: Hellas Liberty („Либърти Гърция“)[4] Със средства на Константопулос и създадения комитет корабът е подготвен за преход на Атлантическия океан и преминаване на Средиземно море. На 6 декември 2008 г. (на Никулден, деня на моряците) съдът излиза на буксир от Норфолк, САЩ. След 31 дни, на 11 януари 2009 г., пристига в Пирея и акостира до Министерството на морския флот[5].

Hellas Liberty в Пирея

Кораб музей Hellas Liberty[редактиране | редактиране на кода]

Със средства на Константопулос и другите участници в комитета и дарители е направен ремонт на кораба, включително поставяне на нов рул, винт, а също и преоборудването му в музей. Работите са извършени в Перама и на остров Саламин в течение на 2009 – 2010 г. През юни 2010 г. музеят отваря врати за първите си посетители до стария сух док на Василиадис в Пирея[6].

Бизнес планът предвижда 5 млн. долара за възстановяване на кораба и преоборудването в музей[7].

Освен че самият кораб, машинно-котелното му отделение и механизмите са музейни експонати, туйндековете се използват за музейни зали, където за всеки кораб от първите 100 гръцки „Либърти“ е отделен отделен стенд, с подробна информация за неговата история и екипаж, с фотографии и макети. 4-тият туиндек се използва като зала за конференции за мероприятия на музея и на Министерството на морския флот.

Съдът е собственост на Министерството на морския флот на Гърция, но неговата експлоатация и функциониране като музей е възложено на Съюза на капитаните на Гърция[8][9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. thesis.haverford.edu[неработеща препратка]
  2. Национальная парковая служба США
  3. Union of Greek Shipowners, 2011 – 2012 Annual Report
  4. Ioanna Fotiadi. The return of an ‘old loved one’ to Greece. Last Liberty arrives to become a museum. // Kathimerini. ekathimerini.com, 09-01-31.
  5. Κατέπλευσε στον Πειραιά το „SS Hellas Liberty“
  6. Hellas Liberty | mediart.gr. // [1] Архивиран от оригинала на 10 април 2013. Посетен на 3 април 2013. Архив на оригинала от 2013-04-10 в WebCite
  7. digilib.lib.unipi.gr/dspace/…/1/Morfi.pdf -
  8. Τμήμα Νομικής ΕΚΠΑ – Προβολή εκδήλωσης. // [2] Архивиран от оригинала на 10 април 2013. Посетен на 3 април 2013. (на гръцки) Архив на оригинала от 2013-04-10 в WebCite
  9. marinews.gr[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SS Arthur M. Huddell“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.