Зетско-рашки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Говори на територията на бивша Югославия

Зетско-рашки говор (срещащ се също и като зетско-рашки диалект или зетско-южносанджакски говор, зетско-южносанджакски диалект; на сръбски: зетско-рашки дијалекат или zetsko-raški dijalekat; на хърватски: hrvatski govori torlačkog narječja) се приема за южен диалект на сърбоохърватския език,[1] върху който редица черногорци искат да базират книжовния черногорски език [2]. От своя страна, официалният сръбски език е базиран на т.нар. източнохерцеговински говор, който на изток граничи с косовско-моравския говор, а хърватската диалектология разглежда тези говори като хърватски говори на торлашко наречие.

Ареал[редактиране | редактиране на кода]

Географското пространство на тази диалект обхваща адриатическото крайбрежие между Пераст и Улцин, югоизточните и североизточни части на Черна гора по границата с Албания, както и част от Рашка, включително от тази попадаща в границите на Република Сърбия [3][4]. Следи от този стар говор са засвидетелствани и сред преселници в градчето Пера на западното крайбрежие на полуостров Истрия в Хърватия, Далмация [5]. Особеностите на този говор се срещат и сред малки групи мюсюлмани в северната част на Метохия (в близост до град Печ) и централната част на Косово, както и в някои села в близост до Шкодра.

Носителите на този говор по долината на Зета се декларират като черногорци, а тези от Рашка – като бошняци.

Зетско-рашки говор се среща основно по долината на река Зета в Черна гора, и в областта на южната Рашка, откъдето идва и названието му. На запад и север диалектния ареал се ограничава от източнохерцеговинското наречие.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Зетско-рашки говор е считан от югославските сърбохърватски филолози в миналото за един от общо четирите т.нар. старощокавски диалекти на общия език. Зетско-рашкият, ведно с косовско-моравският се противопоставят от бившите югофилолози като шчакавски – на славонския и източнобосненския [6][7][8].

Особена характеристика на тези говори, е че праславянският Ят рефлектира както в дълго, така и в късо – е или и, но не и в йе. В позиция пред рефлекса на Ят в тази говори се забелязва проходна небна съгласна с и/или з [6][5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ивић, 1956, p. 157-174
  2. Кречмер, Невекловский, 2005, с. 59 – 61.
  3. Browne, 1993, 386 (Map 7.1. Serbo-Croat dialects).
  4. Lisac, 2003, 160 – 161 (Karta 4. Dijalektološka karta štokavskog narječja).
  5. а б Lisac, 2003, с. 121.
  6. а б Кречмер, Невекловский, 2005, с. 59.
  7. Lisac, 2003, с. 29.
  8. Browne, 1993, с. 385.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Browne W. Serbo-croat // The Slavonic Languages / Comrie B., Corbett G. – London, New York: Routledge, 1993. – P. 306 – 387. – ISBN 0-415-04755-2.
  2. Lisac J. Hrvatski dijalekti i govori štokavskog narječja i hrvatski govori torlačkog narječja // Hrvatska dijalektologija 1. – Zagreb: Golden marketing – Tehnička knjiga, 2003. – P. 141 – 153. – ISBN 953-212-168-4.
  3. Кречмер А. Г., Невекловский Г. Сербохорватский язык (сербский, хорватский, боснийский языки) // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – 62 с. – ISBN 5-87444-216-2.
  4. Ивић, Павле. Дијалектологија српскохрватског језика: Увод и штокавско наречје. 1.. Нови Сад, Матица српска, 1956.
  5. Okuka, Miloš. Srpski dijalekti. Zagreb, Prosvjeta, 2008.
  6. Okuka, Miloš. Zetsko-raški dijalekat srpskog jezika. // Зборник Института за српски језик САНУ. Т. 1. 2008. с. 351-369.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]