Йоан Ангел (севастократор)
| Йоан Ангел Ἰωάννης Ἄγγελος | |
| византийски политик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1348 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Националност | ромей |
| Политика | |
| Севастократор | |
| 1342 | |
| Виночерпец | |
| 1337 | |
| Кефалия | |
| 1337 | |
| Област на дейност | Тесалия и Епир |
| Известен с | Покоряване на Епирско деспотство |
| Противник на | Йоан II Орсини Никифор II Орсини |
| Семейство | |
| Род | Ангели |
Йоан Ангел (на гръцки: Ἰωάννης Ἄγγελος) е византийски севастократор, военачалник и управител при императорите Андроник III Палеолог и Йоан VI Кантакузин.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е племенник или братовчед на бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин (упр. 1347 – 1354), който го възпитава и учи на военно изкуство.[1]
През 1328 г. Йоан Ангел е градоначалник на Костур. През ок. 1336/1133 г., след внезапната смърт на Йоан II Орсини, е управител (кефалия) на Янина в Епир с титлата пинкернес (виночерпец). През есента на 1340 г. заедно с управителя на Тесалия Михаил Мономах Йоан Ангел потушава противовизантийски бунт в Епир. След това Андроник III [2] го поставя като управител в Арта.
През 1341 г. избухва Византийска гражданска война. Йоан Ангел се бие на страната на Йоан VI Кантакузин и присъства на неговото провъзгласяване за император в Димотика на 26 октомври 1341 г. През пролетта 1342 г. той участва в неуспешната кампания на Йоан VI против бунтуващите се зилоти в Солун, през юли 1342 г. го придружава до Прищина за срещата със сръбския крал Стефан Урош IV Душан. През есента 1342 г. е избран доживотно за управител на Тесалия. Неговата резиденция е в Трикала. Той пленява Анна Палеологина, вдовицата на Йоан II Орсини, и син ѝ Никифор II Орсини. През 1343 г. той участва отново в безуспешен поход против Солун. Йоан VI Кантакузин му дава през 1347 г. титлата севастократор.
Йоан Ангел се жени за дъщеря на Андроник Палеолог Ангел, сестра на Анна Палеологина.[3] Не е известно дали имат деца.
Йоан Ангел умира от чума през пролетта 1348 г. Обезлюдената заради епидемията Тесалия е превзета от войводата Прелюб за царството на Неманичите.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Bartusis, Mark C. The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204–1453. Philadelphia, Pennsylvania, University of Pennsylvania Press, 1997. ISBN 0-8122-1620-2.
- Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan, University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4.
- Guilland, Rodolphe. Recherches sur les Institutions Byzantines, Tome I. Berlin, Germany, Akademie-Verlag, 1967. (на френски)
- The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100–1460: A Genealogical and Prosopographical Study. Washington, District of Columbia, Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1968.
- Donald, Nicol. The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295–1383. Cambridge, United Kingdom, Cambridge University Press, 1996. ISBN 978-0-521-52201-4.
- Donald, Nicol. The Despotate of Epiros 1267–1479: A Contribution to the History of Greece in the Middle Ages. Cambridge, United Kingdom, Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-13089-9.
- Trapp, Erich. 91038. на старогръцки: Ἄγγελος Ἰωάννης // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Т. Addenda 1–8. Vienna, Austria, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1988.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
