Кера Тамара
| Кера Тамара Кeра Ѳамарь | |
| Деспотица и царска дъщеря[1] | |
 Портрет от Лондонското евангелие на цар Йоан Александър | |
| Родена | Кера Тамара
|
|---|---|
| Починала | сл. 1400
|
| Погребана | Бурса, Османска империя |
| Семейство | |
| Род | Срацимировци[2] |
| Баща | цар Йоан Александър |
| Майка | царица Теодора |
| Братя/сестри | Десислава Българска Кераца-Мария Михаил Асен Иван Шишман Иван Асен V Иван Асен IV Иван Срацимир |
| Съпруг | деспот Константин султан Мурад I |
| Кера Тамара в Общомедия | |
Кера Тамара (на среднобългарски: кeра Ѳамарь[3], на турски: Tamara Hatun, пълно име: Тамара Мария) от рода Шишман е дъщеря на цар Иван Александър и на царица Теодора. Сестра е на Иван Шишман и на Иван Срацимир.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кера Тамара първо е омъжена за деспот Константин. Съществува мнение, че това е прочутият деспот на Велбъжд Константин Драгаш, чиято дъщеря Елена Драгаш се омъжва за византийския император Мануил II Палеолог и става майка на последния византийски император Константин XI Палеолог. Това мнение обаче е обект на спорове в съвременната наука. През 1371 г. Кера Тамара вече е вдовица, а се знае, че Константин Драгаш е починал през 1395 г. Следователно по-вероятно е деспот Константин, изобразен в Лондонското евангелие до българската принцеса, да е различна личност, за която не се знае нищо, освен че е бил царски зет и е носил титлата „деспот“.
След смъртта на Константин Кера Тамара е омъжена за турския султан Мурад I. Още през 1371 г., след като цар Иван Александър умира, а българският престол е зает от брата на Кера Тамара, Иван Шишман, в Търново пристига посолство от султан Мурад I, което да уреди отношенията с новия цар. Султанът, на когото очевидно са известни както красотата, така и вдовството на Кера Тамара, я иска за съпруга като залог за мира между двете страни[4]. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му и протака това решение близо седем години. По този повод в Българска анонимна хроника от 15 век пише:
| „ | ...И се качи на престола Шишман, синът на Александър. Аморат (Мурат) изпрати до него да му даде своята сестра за него, и той не пожела да даде своята сестра, царица Кера Тамара...[4] | “ |
Чак през 1378 г. при повторното признаване на васалитета си Иван Шишман взема тежкото решение. Кера Тамара е изпратена в харема на султана в тогавашната столица Бурса[4]. Тя обаче запазва християнската си вяра. В Бориловия синодик съдбата ѝ е оценена като саможертва:
| „ | ...На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, обрученица[5] на великия амир Амурат (Мурат), която му бе отдадена заради българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет...[4] | “ |
Гробът на Кера Тамара в Бурса е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци редом до този на султан Мурад I и посетителите го знаят като мястото на „българската царица Марийче“. Според волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сеел ечемик.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На княгиня Тамара е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Титулатурата е по Лондонското евангелие
- ↑ books.google.ch // Посетен на 2 декември 2025 г.
- ↑ Табаков, Симеон. Опит за история на град Сливен. Том 1. Издателство на ОФ, 1986, стр. 208.
- ↑ а б в г Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
- ↑ Борилов синодик в ald-bg.narod.ru
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
