Кочо Хаджириндов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кочо Хаджириндов
български общественик
Роден
Починал
1977 г. (94 г.)

Костадин (Константин, Кочо) Христов Хаджириндов (изписване до 1945 година Кочо хаджи Риндов; на френски: Constantin H. Rindoff) е български публицист и общественик от Македония, ренегат на сръбска служба.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кочо Хаджириндов е роден в 1883 година в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на униатите хаджи Христо Петров Стафидов (1849 – 1925) и Екатерина Дуванджиева (? – 1921).

Вестник „Дебърски глас“ пише: „На 10 май 1910 година в Енидже Вардар са арестувани градските учители Петър Хаджириндов, Григор Гешев и 6 граждани и са обвинени в революционна дейност, но по-късно обвиненията са свалени.[2]

След края на Първата световна война Кочо Хаджириндов се установява в София и активно участва в дейността на католиците от Македония. През 1921 година участва на учредителния конгрес на Македонската федеративна емигрантска организация и влиза в управителния и съвет заедно с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Григор Костов, В. Христов, Никола Киров, Климент Размов, Т. Димитров, К. Чуров и Д. Петев[3].

През 1922 година е избран за първи председател на Македонската католическа лига, но през 1923 година е заменен на поста от свещеник д-р Йероним Стамов. Това става след като напуска България и се установява във Виена, където като привърженик на крилото на д-р Филип Атанасов, Коста Терзиев, Славе Иванов в Македонската федеративна организация започва да издава вестник „Македонско съзнание[4].

Влиза в преговорите с БКП, която се опитва да сплоти „действителните революционни сили“, и които довеждат до създаването на ВМРО (обединена), но с Терзиев и Атанас Миладинов преценяват, че новата им роля на „левичари“ няма да донесе достатъчно материални изгоди[1] и заради тежкото финансово положение тази група отново декларира лоялност към Белград, свързват се с Жика Лазич и с подкрепата на сръбската националистическа организация „Бяла ръка“ възобновяват издаването на вестник „Македонско съзнание“.[1][5] Групата получава около 10 милиона крони месечно от съветското посолство.[6]

След 1925 година Кочо Хаджириндов се сближава с ВМРО (обединена) и сътрудничи на вестника ѝ „Македонско дело“.[7][8]

Към 1930 година вече живее във Франция. След края на Втората световна война в Париж създава маргинална организация от стари български емигранти, която се спонсорира от Комитета „Свободна Европа“[9]. Автор е на книгите „Les États-Unis Des Balkans. Étude Critique Sur la Possibilité D'une Entente Politico-économique Et Moyens de Réaliser L'union Fédérative Des États Balkaniques“ (1930) и „La Bulgarie verrou des Balkans et solution des différends dans le Proche-Orient“ (1946, заедно с Иржи Янковски).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 39.
  2. Дебърски глас, година 2, брой 7, 20 май 1910, стр. 4.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 103.
  4. Палешутски, Костадин. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1985, стр. 199, 205.
  5. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 40.
  6. Кърничева, Менча. Защо убих Тодор Паница?
  7. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 - 1989), София, 2002, стр.227
  8. През 1929 година, в брошурата “Родоотстъпници”, Ванчо Михайлов публикува списък на сръбски и болшевишки агенти в България, www.extremecentrepoint.com, посетен на 12.04.2013 г.
  9. Райкин, Спас. Безотечественици, Том IV, ПЕНСОФТ, София, 2001, стр.454.
     Портал „Македония“         Портал „Македония