Кръста (Рила)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръста
Елементи от Мегалитното светилище Кръста край град Рила
Елементи от Мегалитното светилище Кръста край град Рила
Местоположение
Bulgaria Kyustendil Province relief location map.jpg
42.133° с. ш. 23.15° и. д.
Кръста (Рила)
Местоположение в България Област Кюстендил
Страна Флаг на България България
Област Област Кюстендил
Археология
Вид Мегалитно светилище
Епоха Желязна епоха - късна Античност

Скалното светилище Кръста е разположено източно край град Рила. За сакралното място са известни множество народни предания и легенди свързани със Свети Иван Рилски.[1]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е публикувано в научната литература през 2005 година, след теренни проучвания ръководени от проф.Васил Марков (Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград). Проучванията са в рамките на програмата „Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила“, организирана съвместно с Югозападен университет „Неофит Рилски“, Факултет по изкуствата, катедра Културология, Археологически институт с музей при БАН и Регионален етнографски музей, Пловдив.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Импозантните естествени скали разположени от двете страни на Рилска река са сакрализирани в древността. Особено впечатляващи са тези разположени на северния бряг, които са осеяни със строителна и битова керамика датираща от късната Желязна епоха, Елинистичната епоха и късната Античност. За някои от скалите са съхранени само топонимите, а за други названието е свързано с множество местни легенди. Скалата разположена на западната страна е наречена „Конникът“, защото силуетът ѝ напомня на конник. Според проф. Васил Марков това е забележителен по своята стойност топоним от сакралната територия на това светилище. Този образ според интерпретацията на Марков потвърждава връзката на Тракисйкия херос с древните мегалитни светилища.

Над скалата „Конникът“ е разположена друг монументален скален къс наречен с името „Пчелата“, където е оформена неголяма четириъгълна площадка, частично вкопана от запад и юг в скалата. Откритата на това място фрагментирана антична строителна керамика свидетелства за наличието на архитектурна постройка, която е била част от светилището. Названието на скалата „Пчелата“ Марков тълкува като връзка с Великата богиня – майка. Пчелата се среща и като символ в народното житие на Свети Иван Рилски, където е медиатор между този и отвъдния свят.[2]

Изсечената в скалния хребет пътека свързва „Пчелата“ със съседните два върха – част от свещената територия, достигайки до скалния масив „Кръста“. По-старото име на скалата е „Черната скала“ – топоним особено често срещан в рамките на Югозападна България.

Предания и легенди[редактиране | редактиране на кода]

За скалата „Кръста“ са известни най-много народни предания и легенди посветени на Свети Иван Рилски.

Според една от легендите светцът преобразен на сокол литнал от Околицата – място, където бил обграден от своите преследвачи и така се спасил, като долетял и кацнал на високата скала Кръста. Гарваните и свраките летели около него и го издавали, ето защо той ги проклел да не могат да летят от скалата нагоре. Преди да се качи на камъка му се допила вода и в краката му бликнал извор. Светецът пил от водата и така я осветил. От незапомнени времена хора посещават този извор преди изгрев слънце, пият и се мият с водата му между Великден и Гергьовден. Като дар поклонниците оставят монети и цветя, за да получат здраве от светеца. Към лечебните функции на светеца се прибавя вярата че билките растящи около скалата имат голяма лечебна сила, защото на нея светецът се спасил. Такава сила имат и „сребърните“ камъчета, събирани край скалата за здраве. Последният мотив присъства в народното житие на светеца, според което той вкаменил една змия камъчетата от която имат силата да лекуват.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org - Скално светилище Кръста
  2. Маразов, Иван; „Мит, ритуал, изкуство у Траките“; УИ „Св. Климент Охридски“, София 1992 г.
  3. В.Марков „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 9789546804938, стр.173
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Праистория“         Портал „Праистория          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История на България“         Портал „История на България