Кръстьо Гермов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кръстю Гермов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Гермов
български революционер, късен македонист

Роден
1868 г.
Починал
17 декември 1962 г. (94 г.)
Кръстьо Гермов в Общомедия

Кръстьо Гермов (на македонска литературна норма: Крсто Гермов), познат като Аргир, Шакир войвода или Сребрен Гермовски[1], е български революционер, мариовски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След края на Втората световна война приема македонистката идеология и участва в управлението на НР Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Гермов е роден през 1868 година в Прилеп, тогава в Османската империя. По професия крои дрехи, а през 1901 година се включва в революционата чета на войводата от ВМОРО Петър Ацев. Става секретар в четата на Стоян Трайков, а после районен войвода в Мариово.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след това придружава Гьорче Петров през пролетта на 1904 година. Обикаля Македония и с Никола Каранджулов. През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония. [2] Следващата 1906 година е арестуван заедно с Иван Гюров и са осъдени на доживотен затвор от турската власт. След Хуриета през 1908 година е освободен. Измъчван е по-време на обезоръжителната акция организирана от младотурците през 1910 година.

Четата на Кръстьо Гермов.

Васил Балевски казва за Кръстьо Гермов:

Кръсте Гермов (Шакир) беше много способен войвода. Той беше с образование, голям шегобиец и разказвач на приказки и майтапи. Той беше направил всички кладенчета в района си на чешми и ги бе кръстил всяко „Шекирова чешма“. Той имаше няколко псевдонима, като: Шакир, Аргир и други.[3]
Милан Матов, Илия Станоев, Михаил Станоев, Кръстьо Гермов и Никола Стоянов.

След това бяга в България, установява се в София, където отваря собствено кафене. Работи и като кондуктор в „Дирекция на трамваите“.

Участва в Балканската война и Междусъюзническата война, като войвода на чета № 7 на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4]

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1935 – 1936 списва заедно с Ангел Динев лявото списание „Македонски вести“. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[7].

На 26 октомври 1944 година в София е получено телеграма на Светозар Вукманович-Темпо до правителството на ОФ. Темпо нарежда веднага да изпратят в Скопие Мире Анастасов, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Павел Шатев и други. Така в края на ноември 1944 година Кръстю Гермов заминава за Скопие, където се включва в дейността на АСНОМ. Избран е за народен представител на Събранието на Македония с мандат от Прилеп[8]. На 1 септември 1946 година в Скопие открива първото заседание на събранието като най-възрастен народен представител.

Кръстьо Гермов умира в Скопие на 17 декември 1962 и е погребан с почести в Прилеп[9].

В 1961 година Гермов заявява на Лазар Колишевски:

...Дојдов да ти кажам уште една работа: сите пишувате, и порано пишуваа, внатрешни, надворешни, врховисти, централисти и слично. Е, па додов да ти кажам дека во Дворот влегувавме сите: едни низ главната врата, други низ малата врата, некои низ капиџик, некои низ прозорец, некои преку таван, а некои богами и преку баџа! Току да знаеш, сите влегуваа освен еден човек... Таму не влезе само Гоце Делчев...[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10, 90, 105
  2. Аврамов, Стоян, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, стр.46
  3. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.65.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 176, 892.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  7. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  8. Кратка биография на Кръстю Гермов
  9. Мургоски, Любчо, „Шакир бил омилен војвода во Прилепско“, Разговор с Нада Гермова-Бабик, взето от dnevnik.com.mk
  10. Кљакиќ, Драган. Времето на Колишевски. Скопје, 1994, стр. 182.
     Портал „Македония“         Портал „Македония