Направо към съдържанието

Лазар Апостолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лазарос Апостолидис)
Лазар Апостолов
Λάζαρος Αποστολίδης
гръцки андартски капитан

Роден
1886 г.
Починал
1920 г. (34 г.)
Цариград, Османска империя
Лазар Апостолов в Общомедия

Лазар Апостолов, още Постолов или Апостольовски[1] (на гръцки: Λάζαρος, Λάζος Αποστολίδης, Лазарос, Лазос Апостолидис, известен също като καπετάν Λάζος, капитан Лазос), е гъркомански андартски капитан от Западна Македония.

Четата на Лазар Апостолов. Втори от ляво надясно е Христо Чаушев, а трети - Лазар Апостолов. Снимка на Леонидас Папазоглу

Апостолов е роден в 1886 година в гъркоманско семейство в костурското село Жупанища, тогава в Османската империя, днес Левки, Гърция.[2] Роднина е на гъркоманския свещеник Аргир Апостолов и двамата се поставят в услуга на ръководителя на гръцката пропаганда в Костурско - владиката Германос Каравангелис. Осъдени от ВМОРО, двамата са опростени от Васил Чекаларов, с когото ги свързват роднински връзки. През март 1902 година двамата са екстернирани в Атина. В 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание Апостолов влиза в четата на костурския хайдушки войвода Аристидис Маргаритис,[3][4] който по-късно се включва в борбата на гръцкия македонски комитет срещу българските чети на ВМОРО и с него взима участие в нападението на Езерец. По-късно става самостоятелен капитан. Заминава за Гърция, но през юни 1905 година отново влиза като гръцки капитан в Македония и заедно с критянина Илияс Делиянакис дава сражение край село Кондороби на четата на костурския войвода на ВМОРО Костандо Живков. Сражава се и с войводата Киряк Шкуртов, с Пандо Сидов при Изглибе на 4 февруари 1908 година[5] и с Наум Петров при Мангила.

Ръководството на гръцкия комитет в Битоля, начело с Йон Драгумис, му възлага убийството на ръководителя на ВМОРО в Жупанища Нако Писицов през март 1907 година и на ръководителя на революционния комитет в Маняк Стерьо Довениотов.

Дейността на Лазар Апостолов продължава и след Младотурската революция в 1908 година. По време на Балканската война на 14 октомври 1912 година заедно с капитан Георгиос Макрис участва в спасяването на Богатско. В Ляпчища е поставен начело на отряд от 300 души и взима участие в Битката при Сятища. С четата си участва в овладяването на височините край Биглища и превземането на Корча на 6 декември 1912 година.

Участва и в гръцките операции в Северен Епир в 1916 г. и в битката с албанци при Москополе на 16 октомври 1916 година.

Лазар Апостолов (седнал) с четата си в 1912 година в Статица, край къщата, в която е убит Павлос Мелас. Сред останалите са Димитриос Гардзалис, Христос Токас, Ставро Апостолов (Ставрос Апостолидис), Наум Апостолов (Наум Апостолидис), Христо Чаушев (Христос Цаусис), Григориос Бакарис и други

В 1960 година в Костур е издигнат негов бюст.[6] Името му носи и улица в града.

  1. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
  2. Спомени на Пандо Сидов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 647.
  3. Σφακιά, Η ρίζα της Κρήτης, Γενεαλογία και Ιστορία Δεληγιαννάκηδων και Βαρδουλάκηδων
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 168-169, 176-177.
  5. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζε και Ι
  6. "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.