Майк Дауни
Майк Дауни Mike Downey | |
Майк Дауни, 2021 г. | |
Роден | 1 октомври 1959 г. |
---|---|
Професия | филмов продуцент, писател, режисьор |
Националност | Великобритания |
Активен период | кино: 1991 – литература: 1986 – |
Жанр | исторически роман, документалистика |
Известни творби | „Златото на Истрия“ |
Награди | |
Уебсайт | www.mikedowney.eu |
Майк Дауни (на английски: Mike Downey) е ирландско-британски филмов продуцент, режисьорь журналист за кино и писател на произведения в жанра исторически роман и документалистика.[1][2][3]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Майк Дауни е роден на 1 октомври 1959 г. в Нютън Абът, Девън, Англия, в семейство на икономически мигранти от Килдеър, Ирландия. Семейството се премества в Тоунтън, Съмърсет, където той учи в римокатолическото училище и в гимназията „Ричард Хъш“. Получава бакалавърска степен по френски език с театрознание от Университета „Уоруик“ и прави следдипломно обучение в Университета на Париж III като стипендиант на френското правителство и в Университета Париж X в Нантер. Докато следва за магистърската си и след това докторска степен, преподава в лицея „Карл Велики“ и в театралното училище към театъра на Нантер, под ръководството на директора и продуцент Патрис Шеро.[1][3]
През осемдесетте години работи като театрален режисьор във Франция, Германия, Югославия и Великобритания, в разнообразни и еклектични театри.[3] През 1986 и 1987 г. курира редица филмови програми в Националния филмов театър. Сред най-значимите са трите големи сезона, които той програмира на югославското кино. През 1986 г. той публикува и първата си книга „Самоуправляващият се екран“ е написана от него, за да съвпадне с голяма ретроспекция на телевизионната продукция в Британския филмов институт, която той курира в Националния филмов театър по темата за телевизионната продукция по времето на социализма във Федерална република Югославия.
През 1990 г. съосновава списание Moving Pictures International в Лондон и то бързо се превръща в един от ключовите международни търговски издания, обслужващи световната филмова индустрия.[1] През 2000 г. обединява сили с колегата си продуцент Сам Тейлър, за да създаде базираната във Великобритания независима продуцентска къща Film and Music Entertainment (F&ME)[3], която от 2020 г. е базирана в Дъблин.[2] Има участие в продуцирането на над 100 филма[1][3]
Като продуцент и режисьор работи по проекти, разработени с романистите Джеймс Елрой, Гюнтер Грас, Томас Кинийли, Ребека Ленкевич, Шейн Смит, както и режисьори като Фолкер Шлоендорф, Мохсен Махмалбаф и Жулиен Темпъл; и автори от рода на Лий Хол, Колъм Тойбин и Давид Гросман. Като филмов продуцент работи с много режисьори, включително Питър Грийнауей, Агнешка Холанд, Павел Павликовски, Анджей Якимовски, Райко Гърлич, както и много други от Европа, Южна Америка, Африка и Индия.[3] През 2002 г. издава книгата „Наръчник за филмови финанси“, ръководство за продуценти на филми.[1]
През 2004 г. се включва в Борда на Европейската филмова академия и е избран за заместник-председател през 2014 г. и председател през 2020 г.[1][3] Има два мандата като член на Съвета на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство – BAFTA, а през 2008 г. е член на филмовия комитет на BAFTA.[2] Преподавал е творческо писане за филми в университета на Шефилд и в университета на Охайо.[1]
Дауни е основател и президент на Мотовунския филмов фестивал в Хърватия, артистичен съветник на Загребския филмов фестивал, артистичен директор на филмовия фестивал в Анталия и член на артистичния съвет на филмовия фестивал в Пула.[1] Член на Азиатско-тихоокеанската екранна академия (APSA) от 2017 г.[3]
Участва в над 20 международни журита на филмови фестивали по целия свят, включително филмовия фестивал в Сараево, фестивала в Рио де Жанейро, международния филмов фестивал в Котбус, международния филмов фестивал във Варшава, филмовия фестивал в Истанбул, световния филмов фестивал в Монреал, филмовия фестивал в Мотовун, международния филмов фестивал в София, международния филмов фестивал в Трансилвания, филмовия фестивал в Краков, международния филмов фестивал в Картахена и филмовия фестивал в Загреб.[2][3]
През 2021 г. е удостоен с отличието Офицер на Ордена на Британската империя за заслуги към британското кино.[1] През 2022 г. университетът „Уорик“ му присъжда почетното звание „доктор хонорис кауза“ за значителен принос към световното кино.[1] От 2022 г. е сътрудник на Кралското общество на изкуствата.[1]
Първият му роман „Златото на Истрия“ е издаден през 2022 г. Историята се развива в адриатическата провинция Истрия в рамките на три епохи: в Римската империя през I век, партизанската антифашистка война в периода 1943 – 1945 г. и в новото време. Гладиатори, партизани, и съвременни контрабандисти имат една цел – легендарните редки трюфели – „черния диамант“ и „бялата принцеса“, златото на Истрия.[1]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- селектирано представяне
- Charuga (1991)
- Dubrovnik Twilight (1999)
- Josephine (2001)
- Falcons (2002)
- Deathwatch (2002)
- Loving Glances (2003)
- Cold Light (2004)
- Strings (2004)
- My Brother Is a Dog (2004)
- Guy X (2005)
- Murk (2005)
- The Headsman (2005)
- Eleven Men Out (2005)
- The Call of the Toad (2005)
- Son of Man (2006)
- The Border Post (2006)
- Mystery of the Wolf (2006)
- Anastezsi (2007)
- Dorks and Damsels (2007)
- Quest for a Heart (2007)
- Mirror Maze (2008)
- Bathory: Countess of Blood (2008)
- Buick Riviera (2008)
- White Lightnin' (2009)
- Donkey (2009)
- Reykjavik Whale Watching massacre (2009)
- Turtle: The Incredible Journey (2009)
- A Congregation of Ghosts (2009)
- The Mortician (2011)
- Our Own Oslo (2011)
- Street Kids United (2011)
- Парад, The Parade (2011)
- The Zigzag Kid (2012)
- Lilet Never Happened (2012)
- Голциус и компанията „Пеликан“, Goltzius and the Pelican Company (2012)
- Imagine (2012)
- The Arbiter (2013)
- Amsterdam Express (2014)
- Monument to Michael Jackson (2014)
- Lost in Karastan (2014)
- The President (2014)
- Andelé vsedního dne (2014)
- Breathe Umphefumlo (2015) [56]
- Животът е тромпет, Life Is a Trumpet (2015)
- A Stinking Fairytale (2015)
- Paul (2015)
- The Liberation of Skopje (2016)
- The Constitution (2016)
- Light Thereafter (2016)
- Dede (2016)
- Return to Montauk (2017)
- Tom of Finland (2017)
- Elvis Walks Home (2017)
- Dede (2017)
- Light Thereafter (2017)
- Once Upon a Time in November (2017)
- The Man with the Magic Box (2017)
- Home (2018)
- Fighting for Life (2018)
- How to Fake a War (2019)
- Shindisi (2019)
- Streetkids United 3 – The Road to Moscow (2019)
- Servants (2020)
- Шарлатан, Charlatan (2020)
- Rise and Fall of Comrade Zylo (2021)
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Istria Gold (2022)[1]
Златото на Истрия, изд.: ИК „Колибри“, София (2023), прев. Надя Баева
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- The Self Managing Screen (1986)
- The Film Finance Handbook (2002)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Майк Дауни
- Майк Дауни в Internet Movie Database
- Кинематографистът Майк Дауни ще представи дебютния си роман в София, „Дневник“, 04.10.2023 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mike Downey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|