Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Витория.
| Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна | |
| I. Кралица на Испания II. Херцогиня на Аоста | |
 | |
| Родена | Мария Виктория Карлота Хенриета Йоанна дал Поцо дела Чистерна
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Суперга (базилика) (Торино) |
| Управление | |
| Период | I. 16 ноември 1870 – 11 февруари 1873 II. 30 май 1863 – 8 ноември 1876 |
| Предшественик | I. Франсиско де Асис де Бурбон II. Мария Тереза Австрийска-Есте |
| Наследник | I. Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска II. Мария Летиция Бонапарт |
| Други титли | принцеса на Чистерна и Белригардо; маркиза на Вогера; графиня на Реано, Пондерано, Бонвичино, Нейве и Перно; господарка на Куалюцо, Гринцане и Вестиние; съгосподарка на Романяно Сезия, Бориана, Беатино, Страмбинело, Куареня, Черето и Кастеленго |
| Отличия | Суверен на Гражданския орден на Мария Виктория Дама на Великия кръст на Ордена на св. св. Маврикий и Лазар Дама на Ордена на Звездния кръст |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дал Поцо дела Чистерна по рождение Савоя-Аоста по брак |
| Баща | Карл Емануил дал Поцо дела Чистерна |
| Майка | Луиз дьо Мерод |
| Братя/сестри | Беатрис Йозефа дал Поцо дела Чистерна |
| Съпруг | Амадей I (30 май 1867 – 8 ноември 1876) |
| Деца | Емануил Филиберт Савойски-Аоста Виктор Емануил Савойски-Аоста Лудвиг Амадей Савойски-Аоста |
| Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна в Общомедия | |
Мария Виктория Карлота Хенриета Йоанна дал Поцо дела Чистерна (на италиански: Maria Vittoria Carlotta Enrichetta Giovanna dal Pozzo della Cisterna; * 9 август 1847, Париж, Кралство Франция; † 8 ноември 1876, Санремо, Кралство Италия) е наследница на стар аристократичен пиемонтски род и чрез брак кралица на Испания (16 ноември 1870 – 11 февруари 1873) и херцогиня на Аоста като съпруга на Амадей I.
Заедно с нея изчезва линията на Принцовете Чистерна, чиито титли преминават към Дом Савоя-Аоста чрез брак. Тя е първата кралица-консорт на Испания, чийто съпруг се възкачва на престола демократично.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Мария Виктория е родена в семейството на принцовете Дал Поцо дела Чистерна – едно от малкото аристократични семейства в Кралство Сардиния, носещи княжеската титла. Дъщеря е на принца и патриот Карл Емануил (* 1787, † 1864), тогавашен сенатор на Кралство Италия, и на графиня Луиза Каролина Гислен дьо Мерод (* 1819, † 1868), сестра на принцесата на Монако Антоанета дьо Мерод. Има една сестраː
- Беатрис Йозефа Антония Луиза (* 1851, † 1864).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Брак
[редактиране | редактиране на кода]
Мария Виктория се омъжва в Торино на 30 май 1867 г. за за Амадей Савойски, херцог на Аоста, син на краля на Италия Виктор Емануил II. Тъй като е син на краля, след обявяването на годежа им Мария получава обръщението „Кралско височество“ с Кралски указ от 19 февруари 1867 г.[1] Освен това в чест на краля тя добавя името Виктория. След брака им тя се казва „Нейно кралско височество принцеса Мария Виктория от Италия, херцогиня на Аоста“.
-
Мария Виктория -
Амадей I Савойски -
Мария Виктория и Амадей I Савойски
Кралица на Испания
[редактиране | редактиране на кода]През 1870 г., след свалянето на кралицата на Испания Исабела II и след отказването на Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген, Амадей е призован от Кортесите (еквивалент на Парламента) на испанския трон. При пристигането си той испанизира името си и това на трите си деца, които получават съответно титлите „принц на Астурия“ и „инфанти на Испания“. Мария Виктория го следва в Мадрид, където поради крехката си натура страда много от последиците от трудното кралство. Управлението на съпруга ѝ се оказва бурно и силно оспорвано, и завършва с неговата абдикация през 1873 г. Двамата се завръщат в Италия и си връщат титлата на херцог и херцогиня на Аоста.
-
Мария Виктория през 1871 г. на 25-годишна възраст -
Мария Виктория, кралица на Испания през 1872 г. -
Наричана „la Virtuosa“ и почти непозната в Испания поради липсата на политическа консолидация и краткото управление на Дон Амадео, кралица Мария Виктория по свое време е обект на уважение заради своето образцово поведение и дискретност. В Мадрид тя съсредоточава всичките си усилия върху различни благотворителни дейности, характерни за съпрузите от онова време, и не се интересува от политика. Насърчава създаването и тържественото откриване на Asilo de Lavanderas[2] – първата „детска ясла", открита в Испания, посветен на децата на перачките, които работят по бреговете на река Мансанарес. Тя е открита под името "Casa del Príncipe" под патронажа на принца на Астурия Емануил Филиберт.[3]
Мария Виктория никога не престава да върши благотворителност и чрез испанския писател Консепсион Аренал, който действа като посредник, до смъртта си изпраща много помощи на нуждаещите се испанци с искането даренията да бъдат направени анонимно. Дълги месеци Консепсион Аренал получава чести парични преводи с бележки, подписани от VPM, с инициалите на Виктория дал Поцо Мероде.[4]
По време на нейното управление с Кралски указ от 7 юли 1871 г. е създаден Гражданският орден на Мария Виктория (на исп. Orden Civil de María Victoria), на който тя е суверен. Той възнаграждава изтъкнати заслуги, предоставени на общественото образование чрез осигуряване или подобряване на образователни институции, публикуване на произведения на призната литература или художествена стойност, насърчаване на науките, изкуствата, литературата и индустрията. Този орден (донякъде необичаен за времето) не е изключително мъжки прерогатив, тъй като две жени са наградени с кръст от втора степен през 1873 г.: Сегунда Оняте дел Кампо – начална учителка в Калахора[5] и Мария Баскуас и Колон – начална учителка в Понтеведра, които публикуват трактата по аритметика „Аритметика за използване в училищата за начално обучение“ – работа с признато значение.[6] Орденът има много кратък живот и е разпуснат след провъзгласяването на Първата република с указ от 7 май 1873 г., който носи подписа на тогавашния министър на развитието Едуардо Чао Фернандес.[7]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Връщайки се в Италия със съпруга си, тя живее в наследствения дворец в Торино – Палацо Чистерна (днес седалище на Метрополен град Торино). През 1876 г., след като се разболява от туберкулоза, е отведена в Сан Ремо, където се надяват, че мекият климат на Лигурската ривиера може да ѝ помогне. Болестта води до смъртта ѝ на 8 ноември на 29-годишна възраст.
Стар погребален венец все още може да се прочете на гроба ѝ в базиликата Суперга: En prueba de respetoso cariño a la memoria de doña María Victoria, las lavanderas de Madrid, Barcelona, Valencia, Alicante, Tarragona, a tan virtuosa señora.[8]
Тъй като Мария Виктория няма дъщери, нито племенници по кръвна линия, тъй като сестра ѝ е починала млада, а децата ѝ все още не са женени, урежда в случай на смърт голяма част от бижутата ѝ да преминат у нейната племенница Мария Летиция Бонапарт, дъщеря на нейната снаха Мария Клотилда. Мария Виктория никога не е знаела, че споменатата племенница ще стане втората съпруга на съпруга ѝ, въпреки че е за кратко.
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]
От брака си с Амедей I Савойски има трима сина:
- Емануил Филиберт Савойски-Аоста (* 13 януари 1869, Генуа; † 4 юли 1931, Торино), херцог на Аоста (1890 – 1931), принц на Астурия (1870 – 1873), генерал, родоначалник на клона Савоя-Аоста; ∞ 25 юни 1895 в Кингстън на Темза за Елена Орлеанска (* 13 юни 1871, Туикенам; † 21 януари 1951, Кастелмаре ди Стабия), от която има двама сина
- Виктор Емануил Савойски-Аоста (* 24 ноември 1870, Торино;† 10 октомври 1946, Брюксел), граф на Торино, генерал; неженен и бездетен
- Лудвиг Амадей Савойски-Аоста (* 24 януари 1873, Мадрид; † 18 март 1933, Виладжо Дука дели Абруци), херцог на Абруци, адмирал, изследовател, алпинист; неженен и бездетен
- Децата на Мария Виктория
-
Емануил Филиберт -
Виктор Емануил -
Лудвиг Амадей
Титли и обръщения
[редактиране | редактиране на кода]- 9 август 1847 – 26 март 1864: Дона Мария дал Поцо дела Чистерна
- 26 март 1864 – 19 февруари 1867: Дона Мария дал Поцо дела Чистерна, VI принцеса на Чистерна и Белригардо
- 19 февруари 1867 – 30 май 1867: Нейно кралско височество Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна, 6-та принцеса Чистерна и Белригардо
- 30 май 1867 – 6 ноември 1870: Нейно кралско височество принцеса Мария Виктория от Италия, херцогиня-консорт на Аоста
- 6 ноември 1870 г. – 11 февруари 1873: Нейно Величество Мария Виктория, кралица-консорт на Испания и Индиите
- 11 февруари 1873 – 8 ноември 1876: Нейно кралско височество херцогинята на Аоста
По наследство от баща си Мария Виктория също носи титлите 6-а принцеса на Чистерна, 6-а принцеса на Белригардо, 7-а маркиза на Вогера, 7-а графиня на Реано, 9-а графиня на Пондерано, 9-а графиня на Бонвичино, 7-а графиня на Нейве, 7-а графиня на Перно, господарка на Куалюцо, Гринцане и Вестиние, съгосподарка на Романяно Сезия, Бориана, Беатино, Страмбинело, Куареня, Черето и Кастеленго – титли, по-късно наследени от Дом Савоя-Аоста. До ден днешен Амадей III Савойски-Аоста, 5-и херцог на Аоста и глава на Дом Савоя-Аоста, използва най-характерните титли, предадени от Мария Виктория: Княжество Ла Чистерна и Белригардо, Маркграфство Вогера и Контадо Пондерано.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]
В Торино на нея са кръстени:
- Болница „Мария Витория“ на ул. „Чибрарио“ 72 в квартал „Сан Донато“
- Централната улица Вия „Мария Витория“.
През 2014 г. режисьорът Луис Миняро режисира игрален филм, озаглавен „Падаща звезда“ (Stella cadente), вдъхновен от живота на испанските владетели Амадей Савойски и Мария Виктория. Ролята ѝ се изпълнява от испанската актриса Барбара Лени.
През 2012 г. писателката и журналистка Кармен Галардо Дуран публикува исторически роман, посветен на Мария Виктория, озаглавен „La Reina de las lavanderas“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Francesco Cognasso, I Savoia, Corbaccio Editore, Milano, 1999
- Savòia, Maria Vittoria Dal Pozzo della Cisterna di, duchessa d'Aosta, в Treccani.it – Enciclopedie on line, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Savòia, Maria Vittoria Dal Pozzo della Cisterna di, duchessa d'Aosta, на Treccani.it – Enciclopedie on line
- (ES) Maria Vittoria dal Pozzo della Cisterna, в Diccionario biográfico español, Real Academia de la Historia
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Maria Vittoria, Il sogno di una principessa in un regno di fuoco
- ↑ Azorín, Francisco. Huellas Madrileñas de una reina olvidada. El asilo de lavanderas, primera guardería de la Villa y Corte (en «Madrid Histórico») // Dialnet. с. 44-49.
- ↑ Revues.org
- ↑ Mujeres de leyenda
- ↑ Boletín Oficial del Estado
- ↑ Boletín Oficial del Estado
- ↑ Gaceta de Madrid
- ↑ La Reina de las lavanderas
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Vittoria dal Pozzo della Cisterna и страницата María Victoria dal Pozzo в Уикипедия на италиански и испански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
