Международна независима комисия за разследване на Виницката трагедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Постер за Виницката трагедия

Международната независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница се състои от експерти по патоанатомия и съдебна медицина. Да се включат към нея са поканени единадесет страни в Европа, като само някои са членове на Тристранния пакт.[1]

Състав на комисията[редактиране | редактиране на кода]

Комисията на мястото на трагедията

Експертите са:

  1. Д-р Зойнен; Гентски университет, Белгия.
  2. Д-р Михайлов; Софийски университет, България.
  3. Д-р Песонен; Хелзинкски университет, Финландия.
  4. Д-р Дювоа; Парижки университет, Франция.
  5. Д-р Кацаниджа; Милански университет, Италия.
  6. Д-р Юрак; Загребски университет, Хърватия.
  7. Д-р ден Портен; Амстердамски университет, Холандия.
  8. Д-р Биркле от Букурещ, Румъния.
  9. Д-р Хьоквист от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция.
  10. Д-р Кръсек от Братиславския университет, Словакия.
  11. Д-р Орсоз от университета в Будапеща, Унгария.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 година във Виница е разкрит масов гроб. Разкриването му съвпада с разкриването на злодеянието извършено в Катинската гора от части на НКВД. Абвера и СД започват разследване на обстоятелствата около трагедията. Предвид съюзническата пропаганда по него време от Втората световна война, ръководството на Райха решава освен създадената група от трима лекари (немец, руснак и украинец) (професор Герхард Шрадер от университета в Хале, доцент Дорошенко от Виница и професор Малинин от Краснодар) за ексхумирането на телата, да бъде формирана и международна независима комисия от специалисти – авторитетни експерти в областта на патоанатомията и съдебната медицина за разследване на трагедията.

Предварително проучване[редактиране | редактиране на кода]

След предварителното проучване на тричленката, предвид мащабите на трагедията, са поканени още 13 експерти от различни немски университети. С оглед на опасността да се изкривят от съюзническата пропаганда (и в частност от болшевишката такава) по време на войната фактите по трагедията се решава да се формира паралелно и международната независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница.

Масовите гробове[редактиране | редактиране на кода]

Разпознаване труповете на близките

Разкопаването на разкрития масовия гроб започва през май 1943 година на три различни места – в овощна градина на запад от града; в централните гробища и в народния градски парк. Повечето от телата са открити в овощната градина (5644 трупа). След началото на разкопаването на трите места са разкрити 91 масови гробове с 9432 тела, които са ексхумирани. От тях 149 от са на жени. Разкопките в народния градски парк не приключват, поради стремителното настъпление на червената армия, въпреки че се предполага, че още много тела на жертви на сталинските репресии са погребани там.

Заключение[редактиране | редактиране на кода]

Международната комисия посещава местата на масовите гробове между 13 и 15 юли 1943 година. Немската комисия завършва доклада си за работата на 29 юли същата година. И двете комисии установяват, че почти всички жертви са умъртвени с два изстрела в задната част на тила (главата) между 1937 и 1938 година.

Други посещения на мястото на трагедията и огласяване на фактите[редактиране | редактиране на кода]

Освен международна експертна комисия, няколко други чуждестранни делегации посещават местата на масовите гробове във Виница през лятото на 1943 година. Сред тях са политици и други официални лица от България, Гърция, Дания, Финландия и Швеция. Снимки и резултатите от проучването са публикувани в редица страни в Европа. Благодарение на изнесените факти и обстоятелства около трагедията във Виница на българското общество му се прояснява какво очаква страната в случай на съветска окупация – виж Народен съд.

Официално погребение на жертвите[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от телата след като са разпознати, са препогребани с църковна служба за заупокойна молитва от Одеския митрополит Висарион. На траурната служба присъстват много други епископи на православната църква и чуждестранни длъжностни лица.

Паметник на жертвите и паметта за тях[редактиране | редактиране на кода]

Възстановения мемориал във Виница на жертвите на сталинисткия терор

На мястото на трагедията е издигнат паметник на жертвите на сталинския терор. По-късно съветските власти, гаврейки се с паметта на жертвите, преобръщат мемориала в „паметник на жертвите на нацисткия терор“, след което същият е напълно премахнат от съветската власт, а на местото е изграден увеселителен парк. По времето на съветската власт, в Съветския съюз и страните от Източния блок, всяка информация за трагедията във Виница е табу. По това време единствено украинската диаспора на Запад се осмелява да коментира някои от подробностите по трагедията. Масовите убийства във Виница са официално забранена тема в Украйна до официалното прекратяване на правомощията на комунистическата партия на Съветския съюз на 29 август 1991 година.

Възстановяване на паметника и паметта за жертвите[редактиране | редактиране на кода]

След възстановяване независимостта на Украйна паметника на жертвите на червения терор е възстановен, а с него и паметта за жертвите.

Memento mori[редактиране | редактиране на кода]

Българският представител в комисията д-р Михайлов е съден от трети състав на т.нар. народен съд, където заявява, че протокола на комисията не отразява истината и че обвинението срещу Съветският Съюз е монтирано. Михайлов е оправдан, като му е приписана само „морална отговорност“. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

((de))

  1. Amtliches Material zum Massenmord von Winniza, Archiv-Edition 1999 (Faksimile der 1944 erschienenen Ausgabe).
  2. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд; П. Мешкова, Д. Шарланов; ОБВИНЕНИЯТА ПРОТИВ АРХИМАНДРИТИ И ВОЕННИ

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vinnytsia massacre#The investigation commission“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.