Нижнее (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нижнее
на руски: Нижнее
— село —
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
Надм. височина167[1] m
Население447[2] души (2010 г.)
Пощенски код243275
Телефонен код+7 48348
Часова зонаUTC+3:00

Нижнее (на руски: Нижнее) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.[3]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250860001.[4]

Населението към 2010 г. са 447 души.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 km запад-югозападно от град Стародуб, на двата бряга на река Титва, на западния край на Стародубското поле (природно-исторически комплекс).

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път селото се споменава през 1620 г. като вече съществуващо село в Полско-литовската държава. През 1649 г. от казаците се отцепват от Полско-литовската държава и основават своя собствена държава – Казашкото хетманство, където попада село Нижнее за напред.[6] От тогава до XVIII век селото е част от полковата Първа сотня (подразделение) на Стародубския полк (административна, военна и съдебна териториална единица) на Казашкото хетманство (а след анектирането му – на Руската империя).[7][6]

В Казашкото хетманство селото първоначално до 1679 г. се владее като частна собственост от зам.-полковника на Стародубския полк – Михайло Рубец.[6] След това, хетман Иван Самойлович го отнема от Рубец заради някаква негова вина и го предоставя на полковника на Стародубския полк – Григорий Коровка.[6] След това, когато Коровка е прехвърлен на друг пост (полковник на Киевския полк), хетман Самойлович му отнема селото и го дава като владение на сина си Симеон, а после на Яков.[6]

На 21 май 1691 г. с универсал (указ) на новия хетман на Казашкото хетманство Иван Мазепа село Нижнее е дадено като феодално владение на стародубският полковник и дворянин Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 – 19.03.1706 г.).[6][8][9]

По-късно, феодалният статус на селото спрямо рода Миклашевски е потвърден и от московския цар Петър I, под чийто протекторат стояло Казашкото хетманство от Андрусовския договор от 1667 г. насам, с царска дарствена грамота от 9 април 1696 г.[10][11][Бележка 1]

След оттеглянето на Михаил А. Миклашевски от поста на стародубски полковник през 1704 г., село Нижнее остава негово владение и това е потвърдено с хетмански универсал (указ) от 1704 г.[12][13]

Къщата на благородническия род Миклашевски в село Нижнее. Къща от 1780-те години. Старинна рисунка. През 1787 г. в нея нощува императрица Екатерина II.

На 19 март 1706 г., по време на Северната война, Михаил Анреевич Миклашевски е убит в схватка с шведите край Несвиж и е погребан в Стародуб.[14] След смъртта му, село Нижнее се наследява от сина му Андрей.[6][15][16] Феодалният статус на селото спрямо него е потвърден на 14 декември 1710 г. с хетмански универсал (указ).[17][18][16] След това се наследява от неговия син Семьон Андреевич Миклашевски (ок. 1742 г. – ?).[19] От 1807 до 1828 г. помешчик на селото е Михаил Семьонович Миклашевски.[20] Към първата половина на XVIII в. то е едно от най-големите села на Стародубщината (историко-географската територия около град Стародуб).

От 1782 г. до 1929 г. то е част от Стародубски уезд; в рамките на уезда, от 1861 г. до 1923 г. то е административен център на Нижневска волост, по-късно приведена в Стародубска волост.

Село Нижнее според социалната си структура се явявало село със (крепостни) селяни.

До началото на XX век селото е център на търговията с иконописи; през XIX век тук е действала дестилерия за производство на алкохолн.

В края на XIX век е открито земско (общинско) училище.

В средата на XX век са открити колхозите „Новая жизнь“ („Нов живот“), „Рассвет“ („Зора“), „Красная гора“ („Червена планина“), „Красный боевик“ („Червен боец“) и „Сталин“; от 1960-те години е имало колхоз на името на XXII партиен конгрес на КПСС (банкротирал).

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

До 2005 г. селото е било административен център на Нижневския селски съвет (община), след което то става част от Каменското селско поселение (вид община, състояща се от множество малки села) с административен център село Камен. На 08.05.2019 г. Каменското селско поселение е разпуснато, а състава му, в това число и село Нижнее, е включен във Воронокското поселение.[21] Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г. село Нижнее е включено в състава на ново основания Стародубски общински окръг.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението
Година Души
2010 г. 447[5]
2013 г. 404

Максималният брой на жителите е регистриран през 1917 г. – 3610 души.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В селото работят детска градина, амбулатория, пощенски клон, два магазина, аптека. Има комплекс за едър рогат добитък с капацитет от 800 животни на фирма „Русское молоко“ ООО („Руско мляко“ ООД).

Исторически обекти[редактиране | редактиране на кода]

В Нижнее са съществували две енорийски църкви: църквата „Рождество Богородично“ (известна от XVII век; построена през 1817 г. като каменно здание, споменавала се е до 1917 г., не е запазена); през 1763 г. е издигната дървена „Покровска църква“ (закрита през 1939 г., не се е запазила до днес).

В селото и до него има едно селище от Юхновската култура (археологическа култура от Желязната епоха, развивала се между V и II век пр.н.е. на територията на днешната Черниговска област на Украйна, както и Брянска, Курска и Орловска области на Русия), а също така и четири древноруски селища от X–XIII век.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Населённые пункты Брянского края. Энциклопедический словарь. — Изд. 2-е, доп. и испр. — Брянск : Десяточка, 2012. — С. 274. — 468 с. — 700 экз. — ISBN 978-5-91877-090-0 (на руски език).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В царската диплома като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т. е. дата на издаване е 9 април 7204 г. според тогава обичайното Византийското летоброене. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според Юлианския календар (стар стил) и на 19 април 1696 г. според Грегорианския календар (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нижнее // Фото-планета. Посетен на 2023-07-24. (на руски)
  2. Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 110. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-24. (на руски)
  3. а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 17. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-25. (на руски)
  4. ОКАТО 15250860001 с Нижнее // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Посетен на 2023-07-24. (на руски)
  5. а б Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 110. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-24. (на руски)
  6. а б в г д е ж Лазаревська, Катерина. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 10-11, 414-415, 417-418. Посетен на 2023-08-14. (на украински)
  7. Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  8. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 245.
  9. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 477. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  10. Лазаревська, Катерина. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 17-19. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  11. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 478. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  12. Лазаревська, Катерина. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 177-178. Посетен на 2023-08-14. (на украински)
  13. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 418. Посетен на 2023-07-29. (на руски)
  14. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  15. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  16. а б Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 480. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  17. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 417-418. Посетен на 2023-08-14. (на руски)
  18. Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 177-178. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  19. Лазаревский, Александр Матвеевич. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 420, 425. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  20. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 487. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  21. Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 08.05.2019 № 37-З "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района Брянской области, и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-05-08. с. 10. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-25. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нижнее (Брянская область)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​