Никола Груйчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Никола Груйчинов)
Никола Груйчин
български революционер
седналият отдясно
седналият отдясно

Роден
1873 г.
Починал
1908 г. (35 г.)
Никола Груйчин в Общомедия

Никола Ангелов Груйчин или Груйчинов, наричан Пазарджиклията[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Груйчин е роден през 1872 или 1873 година в Пазарджик[2], тогава в Османската империя. Баща му е заможен земевладелец, завършва основното си образование в Пазарджик и заминава да учи в София. Там се присъединява към ВМОРО. През 1901 година Никола Груйчин става четник при неврокопския войвода Стоян Мълчанков.

Със започването на Илинденско-Преображенското въстание Никола Груйчин участва в редица сражения с турската войска, после се обособява като войвода на 15 души чета и се отличава на 14 и 16 септември в боя при Обидим и боя в Харамибунар заедно с четите на Михаил Чаков, Стоян Мълчанков и Иван Апостолов[3]. На 28 септември Никола Груйчин дава сражение на турците при Горно Драглище, а на 30 преминава границата с България.

В София през 1904 година Груйчин участва в реорганизирането на ВМОРО и е разпределен като куриер към Задграничното представителство. Участва в прехвърлянето на оръжие във вътрешността на Македония, заедно с войводите Мълчанков и Михаил Чаков, и ръководен от Димитър Стефанов. В периода 1905 - 1906 Никола Груйчин се завръща в Македония като кривопаланечки войвода, където възстановява мрежите на ВМОРО.

Обединени чети на ВМОРО, със стрелка е отбелязан Никола Груйчин, снимка от 1903 - 1904 година

През 1907 година се завръща в София, като продължава да участва в дейността на организацията. При избухвалите междуособиците между привържениците на Яне Сандански и тези на Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов Груйчин е на страната на противниците на Сандански.

Никола Груйчин загива край Захарната фабрика в София в началото на 1908 година, вероятно убит от привърженици на Яне Сандански.[6][7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 339.
  3. Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.130
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 50.
  7. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37.