Пенински национален парк (Полша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пенини.

Пенински национален парк
Sosna na Sokolicy 2.JPG
Информация
Pieniny-map2.png
Местоположение Малополско войводство, Полша
Най-близък град Крошченко над Дунайцем
Данни
Площ 23,46 km²
Създаден 1 юни 1932
Посетители 585 хил.
Уеб сайт http://www.pieninypn.pl/
Пенински национален парк в Общомедия

Пенинският национален парк (на полски: Pieniński Park Narodowy) е национален парк в най-южните части на Полша, Малополско войводство в близост и до границите със Словакия. Намира се в сърцето на едноименната планина Пенини. В югоизточна посока на територията на Словакия но планинския масив продължава друг национален парк, носещ същото име. Това е един от най-малките и същевременно един от най-високо разположените национални паркове в Полша.

Местонахождение и характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Паркът е защитена зона с планински ландшафт разположена в Южна Полша, Малополско войводство, Новотаргски окръг. Управлението му се намира в град Крошченко над Дунайцем. В крайните югоизточни части на парка и едновременно като граница между двете държави и национални паркове преминава река Дунаец, като образува живописно ждрело. Западните му граници естествено са обусловени от бреговете на изкуствено Чорщинско езеро, като малък ексклав от него е обособен по западните брегове на водоема в близост до село Фалщин и друг по-малък на отсрещния бряг разположен северозападно от основната територия на парка. Няколко по-малки ексклава има южно и северно от парка, които практически попадат в границите на буферната му зона.[1]. На юг и север в непосредствена близост до парка има голям брой населени места, а от село Вижне Сромовце на север през парка преминава път свързващ селищата от юг с тези във вътрешността на страната. Най-високата точка в Пенинския парк е връх Три Корони (982 m).

Приблизителната дължина на националния парк е около 35 km, а ширината му около 6 km. Разположен е на площ от 23,46 km², от която 13,11 km² е заета от гори. Буферната зона около него е 26,82 km²[2]. Около една трета от територията му 7,5 km² е строго защитена. Около 53% от земята е държавна като голяма част е откупена от населението в периода преди Втората световна война. Останалата част е собственост на частни стопани, които я използват по предназначение.

История[редактиране | редактиране на кода]

За националния парк е характерен смесения ливадно-горски смесен ландшафт.
Връх Три корони – най-високата точка в парка.
Лого
Замъците Неджица (на преден план) и Чорщин (в далечината)
Макар и единични, рисовете обитават района на Пенини.

Идеята за създаването на Националния парк идва през 1921 година от проф. д-р. Владислав Шафер, член на Националната комисия за опазване на природата (на полски: Państwowa Komisja Ochrony Przyrody). През същата година е създаден частен резерват от Станислав Дрохойовски на площ от 75 000 m² в района на останките от замъка при село Чорщин. През 1928 г. полското правителство прави и първата покупки земя и на 23 май 1932 Министерството на земеделието създава националния парк с площ от 7,36 km².

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Растителното разнообразие в парка е значително, въпреки сравнително малката му площ. Тук са открити и описани около 1100 вида висши растения, 280 вида водорасли, 290 вида листнати и чернодробни мъхове, 435 вида лишеи, 558 вида паразитни гъби и 698 вида плодни гъби. Тук се срещат и няколко ендемични вида, които не се срещат никъде другаде.

Растителните съобщества, които изграждат парка могат да бъдат описани в три основни вида:

  • Долинита на река Дунаец и нейни притоци. Комплексът се характеризира с липсата на естествени растителни съобщества над големи части от района. Липсват мочурливи ливади характерни за тези райони поради факта, че земите около реките са усвоени от хората като са превърнати в населени места, ниви, ливади и пасища.
  • Северни склонове. Доминирани са от мезофилни растителни съобщества от букови и елови гори, ниви и ливади.
  • Силно слънчеви южни склонове. Доминирани са от ксеротермни съобщества от елови и букови насаждения. Значителна част от тях са заети от земеделска земя и сухи пасища.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

По отношение на фауната Пенините са едно от местата, където тя е най-добре проучена в Полша. Тук са открити и описани около 7100 вида като 25 от тях са документирани за първи път тук за Полша. Това прави около половината животни от фаунистичното разнообразие на Полша. От животинските видове най-голям е делът на безгръбначните. Те наброяват около 6800 вида. Най-ценни и интересни за посетителите на парка са пеперудите. Рибите наброяват 17 вида и обитават основно водите на река Дунайец. Най-често срещаните са скобар, барбуси, речен кефал и липан. Земноводните наброяват 10 вида като всички от тях са защитени видове. Тук се срещат алпийски, малък гребенест, голям гребенест и карпатски тритон, дъждовник, жълтокоремна бумка, кафява крастава жаба, зелена крастава жаба и планинска жаба. От влечугите се срещат ливаден гущер, живороден гущер, слепок, жълтоуха водна змия, медянка и усойница. От птиците тук са регистрирани 188 вида като 125 от тях гнездят в парка. Многообразието от видове се дължи на разнообразните типове местообитания. Един от най интересните видове е скалолазката. Срещат се и керкенез, гарван гробар, сива мухоловка, черен щъркел, лещарка, черен кълвач. В близост до река Дунаец се среща ливаден дърдавец, а в целия парк се срещат различни представители на грабливите птици. Те се хранят основно с гризачи които съставляват значителна част от 61 вида бозайници регистрирани в Пенини. Друг значителен дял от бозайниците се пада на прилепите, които в парка наброяват 17 вида. От най-редките видове е малкия подковонос. Едрите бозайници са ограничени от малкия размер на парка и наличието на множество селища в близост. От тревопасните най-едри са благороден елен и сърна. Дивите свине също са разпространени тук. От хищните бозайници най-разпространена е дивата котка. Тук се срещат и няколко риса, както и вълци, които мигрират тук от съседни райони. В последните години се наблюдава и присъствието на единични кафеви мечки. От по-дребните хищници се срещат белки, невестулки, видри, различни насекомоядни бозайници.

Забележителности в и в близост до парка[редактиране | редактиране на кода]

В един от северозападните ексклави на парка непосредствено до изкуственото езеро се намира замъкът Чорщин. Преди да бъде изградено изкуственото езеро той се е извисявал на хълм над река Дунайец. Предполага се че е изграден в 14 век, като основен разцвет претърпява по време на царуването на Кажимеж III Велики. В периода 1629 – 1643 г. е извършена реконструкция, но век по-късно през 1790 г. гръм удря покрива му и причинява пожар. В резултат замъкът е полуразрушен и изоставен.

В непосредствена близост до парка се намират няколко природни и културни забележителности[3]:

  • Музей в Шчавница. Градът се намира източно от националния парк. Музеят показва историята на Шчавница и представя колекции на местните занаяти. Изложени са и множество нагледни материали от периода на Втората световна война. Част от изложбата е посветена на писателя Ян Виктор.
  • Резерват „Во̀нвуз Хомо̀ле“. Името идва от рутенските думи означаващи Овално дефиле. Дефилето е образувано от водите на потока Камьонка, ляв приток на река Грайца̀рек. Резерватът е основан през 1963 година и заема площ от 58,6 хектара разположени от двата бряга на реката. Резерватът е място, където се срещат редица хищни птици като соколи, ветрушки и бухали.
  • Резерват „Бя̀ла Во̀да“. Резерватът е основан през 1963 г. в района на поречието на потока Бяла Вода. Заема площ от 33,7 ha. Атрактивни за него са различни скални образувания.
  • Резерват „Висо̀ке Ска̀лки“. Резерватът е основан през 1961 г. Заема площ от 10,9 ha. Основан е с цел опазване на ценни иглолистни находища.
  • Църква „Свети Мартин“ в село Гривалд. Това е дървена църква от 15 век. В сегашния си вид е от 1618 г. след извършен ремонт. Църквата е смятана за един от най-ценните дървени готически храмове в Галиция.
  • Стара православна църква Св. Йоан Кръстител в село Яворки. Църквата е каменна и датира от 1798 г. Интересен факт е, че е построена в стил наречен йозефински.
  • Минерални извори в Крошченко над Дунаец. Водата блика от два извора пригодени за използване от хората през 1830 г. Богата е на въглероден диоксид както и бикарбонати, хлориди, карбонати и йодиди.
  • Освен замъка Чорщин по поречието на река Дунаец има още 12 средновековни замъка повечето от които днес са в руини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Полша“         Портал „Полша