Проходна
| Проходна | |
 Един от входовете на Проходна | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Община Луковит Стара планина, България |
|---|---|
| Дължина | 365 m |
| Проходна в Общомедия | |
| Природна забележителност „Карлуковски карстов комплекс – Пещера проходна“ | |
 Феноменът „Окната“ в пещерата Проходна | |
| Информация | |
|---|---|
 | |
| Местоположение |  България |
| Данни | |
| Площ | 1,5 хектара |
| Създаден | 10 октомври 1962 |
| Уеб сайт | ИАОС, Карлуковски карстов комплекс, Пещера проходна |
| Природна забележителност „Карлуковски карстов комплекс – Пещера проходна“ в Общомедия | |
Проходна е името на пещера в Община Луковит, Стара планина, България.
Местонахождение
Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с. Карлуково, община Луковит. Геоложкият феномен се намира на 250 м надморска височина. Пещерата е лесно достъпна, точно над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото), има път и от село Румянцево.
Име
Откриване и изследване
Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра.[1] В следствие на ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „Окната“ или „Очите на Бога“ – две почти еднакви по големина дупки с формата на очи. Това дава и уникалния облик на пещерата. Погледнати от долу, те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Вътрешността на пещерата е слабо осветена, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза през тях на снопове. Ефектът е поразителен, особено при слънчево време.
Обектът представлява част от пещерен коридор, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на Кредния период преди 66-68 млн. год. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода на пещерата. В следствие на активните карстови процеси, характрерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена. В структурно отношение пещерата се състои предимно от светлобежови до бели, здрави, масивни органогенни варовици (в тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, бризои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен). Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м. [2]
Любопитно
- През 1962 г. е обявена за природна забележителност.[3]
- В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“ както и на съветско-български филм „По следите на капитан Грант“.
- Проходна е описвана неколкократно в популярни и справочни издания, като сп. Природа и знание, Енциклопедия България, Пътеводител на Ловешки окръг и др.
- По време на геоложка студентска експедиция „Искърски пролом 2008“ пещерата е оценена като геотоп с национална значимост, съгласно критериите на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.[4]
- Според археолозите, в дълбока древност пещерата е била важен окултен обект за местните жители, където са се извършвали различни ритуали. На 21-ви март, когато е пролетното равноденствие, се е извършвал ритуал за плодородие. В този ден през вътрешността на пещерата преминава слънчев лъч, който я огрява под специфичен ъгъл.
- Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.[5]
Други геоложки феномени в района
- Геоложки феномени „Струпаница“ и „Проврътеника“ – част от Карлуковския карстов комплекс (в непосредствена близост до обекта);
- Национален пещерен дом – един от 100 национални туристически обекта на България – живописно разположен в скалите на десния бряг на р. Искър (в непосредствена близост до обекта);
- Скален венец Червеница;
- Пещерите Самуилица 1, Самуилица 2 и Гълъбарника в землището на село Кунино;
- Скалните кукли, Реселешките кукли, Калето, Купените и водопад Скока в землището на село Реселец;
- Чуклите и Камарата по р. Ръчене;
- Седларката при с. Ракита;
- Екопътека „Геопарк Искър – Панега“.[6]
Източници
- ↑ „Пещерите в България“, Алексей Жалов
- ↑ сайт Геоложки феномени на България
- ↑ ПЗ „Пещерата Проходна“. Посетен на 15 юни 2009.
- ↑ сайт Геоложки феномени на България
- ↑ Бънджи скокове, Journey.bg
- ↑ сайт Геоложки феномени на България
Външни препратки
| |||||