Робин Кафалиев
| Робин Кафалиев | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Професия | актьор, продуцент, режисьор и сценарист |
| Активност | 1986 – |
| Брачен партньор | Рени Викторова |
| Деца | 1 |
| Робин Кафалиев в Общомедия | |
Робин Любенов Кафалиев е български актьор, продуцент и режисьор.[1] Изиграл е десетки роли на театралната сцена и в киното, в различни български и чуждестранни продукции, но е по-известен с разнообразни изяви от телевизионния екран. Той е дългогодишен автор и водещ на „Най-смешните животни и хора на планетата“ (13 сезона) – комедийно телевизионно предавне за домашни видеоклипове. Създател, актьор и режисьор на първото по рода си в България игрално филмово скеч шоу „Аламинут“ (10 сезона).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Робин Любенов Кафалиев е роден е на 2 юни 1964 г. в Пловдив, в семейство на лекари. Женен, с едно дете.[2][3] Завършва гимназия с преподаване на френски език в Пловдив.[2] Като ученик се увлича от театър и музика и активно се включва в различни форми на театрални и музикални изяви. След двегодишна редовна военна служба следва 4 семестъра право в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.[4]
През 1986 г. прекъсва и продължава образованието си във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков.[4] Като студент Робин Кафалиев изиграва една от ролите във филма на Рангел Вълчанов „А сега накъде?“. По същото време започва да играе в театъра с актьори от ранга на Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Никола Анастасов и Васил Попов. След дипломирането си заминава за тетралния фестивал в Авиньон и прави опит да се установи като актьор във Франция, но скоро се завръща в София. До края на 90-те работи паралелно в няколко области – театър, кино, радио, дублажи и други. От 2000 г. се преориентира основно към телевизия.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Театър[редактиране | редактиране на кода]
От 1990 до 2000 г. Робин Кафалиев работи като актьор в първата частна театрална формация „Алтернатива“. По това време създава контакти с колегите си от трупата (Йордан Господинов, Атанас Бончев (тогава стажант), Нина Нейкова, Калин Сърменов и други), като продължава през годините да работи съвместно с голяма част от тях.
Играе в редица постановки на театралните режисьори Здравко Митков, Елена Цикова, Николай Ламбрев, Лилия Абаджиева и др., заедно с актьори като Георги Русев, Коста Цонев и др. Преподава във ВИТИЗ, катедра „Сценична реч“ до 1994 г.
Кино и електронни медии[редактиране | редактиране на кода]
В средата на 90-те години Робин Кафалиев започва да работи и в киното, предимно като асистент-режисьор на френскоезични продукции, по-късно и като актьор. Оттогава до днес е участвал в десетки игрални филми – български, френски, руски и американски продукции. От 1994 до 2001 г. е и аниматор, а впоследствие – програмен директор в „Радио 99“ (по-късно применувано на „Радио Контакт“ към RTL Group). В дублажа озвучава стотици филми, предимно за БНТ и bTV.
Телевизия[редактиране | редактиране на кода]
През 1998 г. Робин Кафалиев става водещ на развлекателната игра „Без думи“ (по БНТ1, в ефир до 2000 г.). Това е първата му по-сериозна изява в света на телевизията. В края на 2000 г., по току-що създадената първа национална частна телевизия bTV, той стартира като водещ и автор на предаването за домашни видеоклипове „Най-смешните животни на планетата“ (от 2002 г.: „Най-смешните животни и хора на планетата“). Шоуто остава в ефир 13 години.
От началото на 2003 г. е режисьор и изп. продуцент на развлекателно шоу със скрити камери „Без думи“, впоследствие „Без дрехи“ (в ефир до 2012 г.). До 2007 г. реализира телевизионни забавно-развлекателни продукти за bTV по различни празнични поводи („On air“, „Смешната стара година“, „Звездна нощ“ – 1 и 2, „Европчаните“ и др.).
През 2005 г. Робин Кафалиев, като продуцент и режисьор, създава първото за българския телевизионен ефир игрално филмово скеч шоу „Аламинут“ (10 сезона).[5]
В периода 2007 – 2010 г. Робин Кафалиев реализира и друг телевизионен продукт: „Форт Бояр“ – приключенска риалити игра с дълга история. Форматът е стартиран във Франция още през 1990 г. По предложение на българския продуцент домакините се съгласяват да внесат някои по-модерни промени в регламента, включително противопоставяне на два отбора във всеки епизод. Създадената тогава интернационална версия „Форт Бояр – 3 нации“ е предназначена и за ефира на FOX в Сърбия и Турция – двете държави отказват участие в третия сезон. Тогава Робин Кафалиев заснема единственото самостоятелно (и последно) изцяло българско издание на „Форт Бояр“.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филм | Режисьор | Официална премиера |
|---|---|---|---|
| 1987 | „А сега накъде?“ | Рангел Вълчанов | 1988 |
| 1993 – 1995 | Полицаи и престъпници – 3 серии | (във 2-ра „Трафик“) | 1995 |
| 1994 | Les Nuiteux (Нощни хора) – TV France 3 | Josée Dayan | 1995 |
| 1994 | Le Montreur de boxe (Lucky punch) | Dominique Ladoge | 1996 |
| 1994 | Les Sagards – Le Montreur de boxe (Lucky punch) -
StudioCanal, Canal+, France 3 Cinema – тв.версия |
Dominique Ladoge | 1997 |
| 1995 | Pasteur, cinq années de rage – TV France | Luc Béraud | 1995 |
| 1996 | Hors Limites – Mariages à la bulgare – TV France | Dennis Berry | 1997 |
| 1996 | Hors Limites – ep. Le piège | Dennis Berry | 1997 |
| 1997 | La grève – М6 | François Labarthe | 1997 |
| 1997 | Un camion pour deux – TV France 3 | Dominique Tabuteau | 1998 |
| 1998 | Est-Ouest (Изток-Запад) – UGC YM, France 3 Cinema | Régis Wargnier | 1999 |
| 2001 | On air – тв филм / bTV | М.Маринов, Й.Банков | 2001 |
| 2002 | Comment devient-on capitaliste? – France 2 | Christiane Spiero | 2003 |
| 2003 | Capone (Pur sang) – Arte & YLE | Jean-Marc Brondolo | 2004 |
| 2003 | Commissaire Moulin – ep. Un beau mec | Yves Rénier | 2004 |
| 2004 | La peine d'une mère – France 2 | Gilles Béhat | 2004 |
| 2005 | Submerged – Nu Image / Columbia TriStar / RTL | Anthony Hickox | 2005 |
| 2006 | А днес накъде – Art Fest | Рангел Вълчанов | 2007 |
| 2007 | Европчаните – тв филм / bTV | Робин Кафалиев | 2007 |
| 2008 | Avocats et associés – ep. Un enterrement de vie de jeune fille | Alexandre Pidoux | 2010 |
| 2009 | В търсене на Коледата (Може би) – тв филм / bTV | Робин Кафалиев | 2008 |
| 2009 | „Аламинут“ пътува из Европа – тв сериал, 12 епизода / bTV | Робин Кафалиев | 2010 |
| 2010 | J'étais à Nuremberg – France télévisions / TV5 Monde | André Chandelle | 2011 |
| 2011 | Аламинут 007 – тв сериал, 7 епизода / bTV | Робин Кафалиев | 2012 |
| 2012 | Иван Поддубный – Студия „ТРИТЭ“ Никиты Михалкова/ВГТРК | Глеб Орлов | 2014 |
| 2014 | На границата – френски войник в III еп. Предвестникът – БНТ | Станимир Трифонов | 2014 |
| 2015 | Лабиринти на любовта („Лабиринты любви“) – България, Русия | Владимир Щерянов | 2016 |
Театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]
- 1986 – „Жълтата къща“ – Дончо Цончев; реж. Стефан Делев
- 1987 – „Златният храм“ – Уилям Голдман; реж. Явор Спасов
- 1988 – „Обичате ли човешко“ – Мирон Иванов; реж. Здравко Митков
- 1989 – „Зойкина квартира“ – Михаил Булгаков; реж. Николай Люцканов
- 1990 – „Кукленикът“ – рок опера по адаптация на Здравко Митков; реж. Здравко Митков
- 1990 – „Ромео и Жулиета“ – Уилям Шекспир; реж. Владимир Прахчаров
- 1991 – „Алиса в огледалния свят“ – Луис Карол; реж. Здравко Митков
- 1992 – „Рейс“ – Станислав Стратиев; реж. Здравко Митков
- 1992 – „Службогонци“ – Иван Вазов; реж. Калин Сърменов
- 1993 – „Картофена игра“ – Жорж Перек; реж. Мариан Клеви
- 1993 – „Кандид“ – Волтер; реж. Елена Цикова
- 1994 – „Смъртта на д-р Фауст“ – Мишел дьо Гелдерод; реж. Николай Ламбрев
- 1996 – „Женитба“ – Николай Гогол; реж. Л. Абаджиева
- 1998 – „Пубер“ – адаптация от полски Д. Горанов; реж. Димитър Горанов
- 1999 – „Двамата Менехмовци“ – Аристофан; реж. Пламен Кьорленски
- 2018 – „Любовта – това съм аз“ – Себастиен Тиери; реж. Андрей Калудов
- 2018 – „Бразилски нощи“ – Жоржи Амаду; реж. Андрей Калудов
- 2019 – „Аламинут на живо“ – реж. Робин Кафалиев
- 2019 – „Два билета за Париж“ – автор Христо Христов; реж. Робин Кафалиев
- 2020 – „Приятно ми е, Бранислав Нушич!!!“ – реж. Андрей Калудов
- 2020 – „Смешно отделение“ – Ерик Чапъл; реж. Робин Кафалиев
- 2020 – „Джакпот“ – реж. Андрей Калудов
- 2021 – „Парен каша духа“ – автори Христо Христов и Рени Христова; реж. Робин Кафалиев
Телевизионни продукти[редактиране | редактиране на кода]
| Години
от / до |
Предаване | Дейност |
|---|---|---|
| 1998 – 1999 | „Без думи“ – тв игра, 32 епизода / БНТ1 & ex.SIA | сценарист и водещ |
| 2000 – 2002 | „Най-смешните животни на планетата“ – тв шоу с домашни видеоклипове, 68 епизода / bTV | автор и водещ |
| 2002 – 2013 | „Най-смешните животни и хора на планетата“ (разширена версия) – 510 епизода / bTV | изп.продуцент, автор, водещ |
| 2003 – 2008 | „Без думи“ – тв шоу скрита камера, 142 епизода; bTV | изп.продуцент, сценарист, режисьор |
| 2000 – 2004 | Ежегодна развлекателна Новогодишна програма на БТВ / bTV | изп.продуцент, автор, режисьор |
| 2005 – 2009 | „Аламинут“ – филмово скеч шоу (версия 30 мин.), 112 епизода / bTV | продуцент, сценарист, режисьор, актьор |
| 2006 – 2008 | „Рекордите на Гинес“ – тв шоу, ентъртеймънт, 60 епизода / bTV | продуцент |
| 2007 – 2009 | „Форт Бояр“ – три нации“– тв риалити игра, 30 епизода / bTV & FOX Ser & FOX Tr | продуцент, режисьор |
| 2008 – 2012 | „Без дрехи“ – тв шоу софт-еротична скрита камера, 128 епизода / bTV | продуцент, сценарист, режисьор |
| 2009 – 2010 | „Форт Бояр“ – България ТВ“ – тв риалити игра, 14 епизода / bTV | продуцент, режисьор |
| 2009 – 2010 | „Аламинут пътува из Европа“ – комедийна поредица, 12 епизода / bTV | продуцент, сценарист, режисьор, актьор |
| 2010 – 2011 | „Таблоид“ – обзорно развлекателно предаване, 18 епизода / bTV | продуцент |
| 2010 – 2011 | „Аламинут 6“ – 60-минутно филмово скеч шоу, 30 епизода / bTV | продуцент, сценарист, режисьор, актьор |
| 2011 – 2012 | „Аламинут 007“ – сериал, 7 епизода / bTV | продуцент, режисьор, актьор |
| 2012 – 2014 | „Welcome to Bulgaria“ – комедийна поредица, 54 епизода / bTV | продуцент, сценарист, режисьор, актьор |
| 2013 – 2014 | „Ново поколение“ – комедийна поредица, 24 епизода / bTV | продуцент, сценарист, режисьор, актьор |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Профил на Робин Кафалиев // birthday.bg. Архивиран от оригинала. Посетен на 6 май 2022.[неработеща препратка]
- ↑ а б Робин Кафалиев: При мен винаги всичко е наред // БНР. Посетен на 6 май 2022.
- ↑ Аламинут, Робин Кафалиев // alaminut.bg. Посетен на 6 май 2022.
- ↑ а б Робин Кафалиев е майтапчия и в живота // в-к Сега. Архивиран от оригинала на 2022-07-06. Посетен на 6 май 2022.
- ↑ „Аламинут“, за предаването // Би Ти Ви. Посетен на 6 май 2022.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Робин Кафалиев в
Internet Movie Database - Профил на Робин Кафалиев в сайта на предаването „Аламинут“
