Соломон Голдщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Соломон Голдщайн
български комунист
Роден: 25 май 1884
Шумен, България
Починал: 14 май 1968
Москва, днес Русия

Соломон Лазаров Голдщайн (на руски: Соломон Лазаревич Гольдштейн), наричан Черски, е български, швейцарски и съветски комунистически деец от еврейски произход.

Биография[редактиране | edit source]

Соломон Голдщайн е роден на 25 май 1884 година в град Шумен[1]. От 1906 година е член на БРСДП (т.с.), но през 1913 година емигрира във Франция и става член на френската секция на Работническия интернационал. Докато работи в завод на Рено Голдщайн се болшевизира и през 1915 година се премества в Цюрих, където влиза в близки отношения с Владимир Ленин и участва във формирането на Швейцарската комунистическа партия[2].

След Октомврийската революция от 1917 година се установява в Москва, а между май 1919 - февруари 1920 година е представител на Болшевишката партия в България. Като такъв критикува пасивността на ръководената от Димитър Благоев БКП  (т.с.) и подкрепя крайно левите елементи, склонни към тероризъм, като убийците на министър Михаил Такев през януари 1920 година. Занимава се и с журналистика, публикува брошура, подписана като Слави Зидаров, в която критикува БКП, че не е направила опит да болшевизират Владайското въстание и Радомирската република през 1918 година[3].

През 1920 година се завръща в Съветска Русия, където участва в дейността на Коминтерна до 1921 година. Между 1922-1924 година е ръководител на съветската легация във Виена, Австрия. Като такъв участва в подготовката на албанската революция през 1924 година[4]. На 9 април 1924 година като представител на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн заедно с представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов и на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от МФО подписват декларация за сътрудничество, като в резултат на преговорите скоро след това е публикуван Майския манифест и е създадена ВМРО (обединена). Голдщайн присъства на учредяването на организацията във Виена през 1925 г.

След смъртта на Ленин през 1924 година Голдщайн заема позиция в подкрепа на лявото крило в КПСС, вероятно под влияние на Адолф Йофе. Заради това по-късно става жертва на политическите чистки на Йосиф Сталин между 1936-1956 година. Умира в Москва на 14 май 1968 година.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Международная деятельность В.И. Ленина: Защита завоеваний социалистической революции 1919-1920, Автор Михаил Иванович Труш, Издател Политиздат, 1988, ISBN 5250001157, стр. 368.
  2. Zapantis, Andrew L.. Greek-Soviet relations, 1917-1941. East European Monographs, 1982. с. 155.
  3. а б Troebst, Stefan. Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893-2001; ausgewählte Aufsätze. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007. с. 78–83.
  4. Plasari, Aurel. S’besoj tek Zoti me celular në dorë (Interviewed by Mustafa Nano). Fan Noli headed a coup d'état or a democratic Revolution in 1924? First of all, it was not directed by Fan Noli; it was directed and organized by other people. They had a hard time in convincing his Beatitude, even when they decided to make him Prime Minister. The organizers, followed the directives of a Special Office (in Vienna) and an important cadre of that office (his name was Solomon Goldstein). For the details, let the history have its say
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.