Соломон Голдщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Соломон Голдщайн
български комунист
Роден: 25 май 1884 г.
Починал: 14 май 1968 г. (83 г.)

Соломон Лазаров Голдщайн (на руски: Соломон Лазаревич Гольдштейн), наричан Черски, е български, швейцарски и съветски комунистически деец от еврейски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Соломон Голдщайн е роден на 25 май 1884 година в град Шумен[1]. От 1906 година е член на БРСДП (т.с.), но през 1913 година емигрира във Франция и става член на френската секция на Работническия интернационал. Докато работи в завод на Рено Голдщайн се болшевизира и през 1915 година се премества в Цюрих, където влиза в близки отношения с Владимир Ленин и участва във формирането на Швейцарската комунистическа партия[2].

След Октомврийската революция от 1917 година се установява в Москва, а между май 1919 - февруари 1920 година е представител на Болшевишката партия в България. Като такъв критикува пасивността на ръководената от Димитър Благоев БКП  (т.с.) и подкрепя крайно левите елементи, склонни към тероризъм, като убийците на министър Михаил Такев през януари 1920 година. Занимава се и с журналистика, публикува брошура, подписана като Слави Зидаров, в която критикува БКП, че не е направила опит да болшевизират Владайското въстание и Радомирската република през 1918 година[3].

През 1920 година се завръща в Съветска Русия, където участва в дейността на Коминтерна до 1921 година. Между 1922-1924 година е ръководител на съветската легация във Виена, Австрия. Като такъв участва в подготовката на албанската революция през 1924 година[4]. На 9 април 1924 година като представител на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн заедно с представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов и на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от МФО подписват декларация за сътрудничество, като в резултат на преговорите скоро след това е публикуван Майския манифест и е създадена ВМРО (обединена). Голдщайн присъства на учредяването на организацията във Виена през 1925 г.

След смъртта на Ленин през 1924 година Голдщайн заема позиция в подкрепа на лявото крило в КПСС, вероятно под влияние на Адолф Йофе. Заради това по-късно става жертва на политическите чистки на Йосиф Сталин между 1936-1956 година. Умира в Москва на 14 май 1968 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Международная деятельность В.И. Ленина: Защита завоеваний социалистической революции 1919-1920, Автор Михаил Иванович Труш, Издател Политиздат, 1988, ISBN 5250001157, стр. 368.
  2. Zapantis, Andrew L.. Greek-Soviet relations, 1917-1941. East European Monographs, 1982. с. 155.
  3. а б Troebst, Stefan. Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893-2001; ausgewählte Aufsätze. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007. с. 78–83.
  4. Plasari, Aurel. S’besoj tek Zoti me celular në dorë (Interviewed by Mustafa Nano). Fan Noli headed a coup d'état or a democratic Revolution in 1924? First of all, it was not directed by Fan Noli; it was directed and organized by other people. They had a hard time in convincing his Beatitude, even when they decided to make him Prime Minister. The organizers, followed the directives of a Special Office (in Vienna) and an important cadre of that office (his name was Solomon Goldstein). For the details, let the history have its say