София Данова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
София Данова
български математик
Родена
1879 г.
Починала
1946 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Математика

София Симьонова Данова е първата жена дипломиран математик в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

София Симьонова е родена през 1879 г. Баща ѝ е руски фелдшер, участник в Руско - Турската война /1877-1878/. Бащата останал запленен от красотите на България и най-вече на старата столица, където среща своята бъдеща съпруга и създава семейство. В Търново се раждат двете им дъщери София и Оля Симьонови. Красиви и умни, те впечатляват съгражданите си със своите интелигентност и будност. София завършва с отличие Девическата гимназия "Митрополит Климент" в родния си град, но това образование не я задоволява. Заминава за Русия и се посвещава на математическите науки. Завършва Петербургския университет и става първата дипломирана жена-математик в България.

От 1904 г. до 1907 г. /когато сключва брак/ София Симьонова работи в Пловдивска девическа гимназия като учител по математика. По онова време, появата на тази толкова млада, изискана и красива дама, която преподавала с лекота сложните математически задачи, била истинска сензация за ученици и родители.

Обществен принос и заслуги[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1906 г. доаенът на българските книгоиздатели Христо Г. Данов предоставя управлението на прочутата си фирма на двамата си пълнолетни синове Груйо Данов и Милош Данов. Христо Г. Данов умира през 1911 г. със стопанисване на авторитетното издателство в Пловдив се заемат всичките му 5 наследника. Сред тях e и търновката София Симьонова, която е съпруга на Груйо Данов. Вече като снаха в една от най-влиятелните фамилии в Пловдив се изявява като действена и обичана общественичка. Състрадателната търновка е основател на популярното с дейността си в Пловдив Благотворително дружество "Постоянство", което издържа стопанско училище за бедни ученички. Тя е негов дългогодишен председател. Избрана е в ръководството на Върховния комитет на благотворителността.

Нейното име е свързано с идеята на пловдивчани за поставяне на паметна плоча на малката къща на ул. "Левски", в която от 1880 г. до 1886 г. живее и твори Иван Вазов. След като поетът и семейството му напускат града, техния дом е занемарен.

На 04 декември 1928 г. се формира Временен комитет с председател дългогодишният музеен директор Борис Дякович. На 28 декември 1928 г. на градско събрание е избран единадесетчленен организационен комитет, който трябва да подготви програма за тържествено поставяне на на паметна плоча през идната година. Избират 20 януари /Ивановден/ - именния ден на Вазов. Сред известните и изтъкнати дейци на Пловдив, единствената жена е София Данова. Така сформираната организация поема основните отговорности по подготовка на събитието. Общината отпуска 3000 лв. за поставяне на плочата, а общинският архитект се задължава да разгледа и определи разходите по ремонта на фасадата. Приетите решения са повод за среща на председателя с представител на Министрество на просветата, което поема грижата да направи мемориалния знак. Проектът и изпълнението му се възлага на младия скулптор Анастас Дудулов, роден в Струга през 1892 г., завършил Художествена академия в София и специализирал в Прага. Дудулов е известен с пристрастията си към историческите сюжети и личности.Той е автор на барелефа пред софийския дом на Вазов. Пловдивският вариант е изработен от черен мрамор с барелеф и текст, украсен с две бронзови птици.

Въпреки мразовития януарски ден /20 януари 1929 г./, на тържеството се стичат множество хора. От името на градската управа затрогващо слово поднася Милош Данов. На възпоменанието присъства и брата на поета Владимир Вазов - кмет на София по това време.

Всичко постигнато по тази инициатива е изключително заслуга на София Данова. Тя остава достоен наследник на философията, принципите и благотворителните инициативи на фамилията на Христо Г. Данов.

Намира вечен покой в София през 1946 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митова — Ганева Катя, "Великотърновки — от трдицията към модерността", В.Т. 2009 г.,с.25-28
  • Данов Христо Г., "Юбилеен сборник", Пловдив, 1905 г.
  • Маринов А., "Дом на изкуствата и печата в Пловдив. Хроника и летопис /1923-1944/", Пловдив, 2001 г.
  • Илиева Ана, "Христо Г. Данов и наследниците му — приноси за запазването на българските старини", Изв. на РИМ — В. Търново, т.19, 2004 г.