София Данова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
София Данова
български математик
Родена
1879 г.
Починала
1946 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Математика

София Симьонова Данова е първата жена дипломиран математик в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

София Симьонова е родена през 1879 г. Баща ѝ е руски фелдшер, участник в Руско - Турската война /1877-1878/. Бащата останал запленен от красотите на България и най-вече на старата столица, където среща своята бъдеща съпруга и създава семейство. В Търново се раждат двете им дъщери София и Оля Симьонови. Красиви и умни, те впечатляват съгражданите си със своите интелигентност и будност. София завършва с отличие Девическата гимназия "Митрополит Климент" в родния си град, но това образование не я задоволява. Заминава за Русия и се посвещава на математическите науки. Завършва Петербургския университет и става първата дипломирана жена-математик в България.

От 1904 г. до 1907 г. /когато сключва брак/ София Симьонова работи в Пловдивска девическа гимназия като учител по математика. По онова време, появата на тази толкова млада, изискана и красива дама, която преподавала с лекота сложните математически задачи, била истинска сензация за ученици и родители.

Обществен принос и заслуги[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1906 г. доаенът на българските книгоиздатели Христо Г. Данов предоставя управлението на прочутата си фирма на двамата си пълнолетни синове Груйо Данов и Милош Данов. Христо Г. Данов умира през 1911 г. със стопанисване на авторитетното издателство в Пловдив се заемат всичките му 5 наследника. Сред тях e и търновката София Симьонова, която е съпруга на Груйо Данов. Вече като снаха в една от най-влиятелните фамилии в Пловдив се изявява като действена и обичана общественичка. Състрадателната търновка е основател на популярното с дейността си в Пловдив Благотворително дружество "Постоянство", което издържа стопанско училище за бедни ученички. Тя е негов дългогодишен председател. Избрана е в ръководството на Върховния комитет на благотворителността.

Нейното име е свързано с идеята на пловдивчани за поставяне на паметна плоча на малката къща на ул. "Левски", в която от 1880 г. до 1886 г. живее и твори Иван Вазов. След като поетът и семейството му напускат града, техния дом е занемарен.

На 04 декември 1928 г. се формира Временен комитет с председател дългогодишният музеен директор Борис Дякович. На 28 декември 1928 г. на градско събрание е избран единадесетчленен организационен комитет, който трябва да подготви програма за тържествено поставяне на на паметна плоча през идната година. Избират 20 януари /Ивановден/ - именния ден на Вазов. Сред известните и изтъкнати дейци на Пловдив, единствената жена е София Данова. Така сформираната организация поема основните отговорности по подготовка на събитието. Общината отпуска 3 000 лв. за поставяне на плочата, а общинският архитект се задължава да разгледа и определи разходите по ремонта на фасадата. Приетите решения са повод за среща на председателя с представител на Министрество на просветата, което поема грижата да направи мемориалния знак. Проектът и изпълнението му се възлага на младия скулптор Анастас Дудулов, роден в Струга през 1892 г., завършил Художествена академия в София и специализирал в Прага. Дудулов е известен с пристрастията си към историческите сюжети и личности.Той е автор на барелефа пред софийския дом на Вазов. Пловдивският вариант е изработен от черен мрамор с барелеф и текст, украсен с две бронзови птици.

Въпреки мразовития януарски ден /20 януари 1929 г./, на тържеството се стичат множество хора. От името на градската управа затрогващо слово поднася Милош Данов. На възпоменанието присъства и брата на поета Владимир Вазов - кмет на София по това време.

Всичко постигнато по тази инициатива е изключително заслуга на София Данова. Тя остава достоен наследник на философията, принципите и благотворителните инициативи на фамилията на Христо Г. Данов.

Намира вечен покой в София през 1946 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митова — Ганева Катя, "Великотърновки — от трдицията към модерността", В.Т. 2009 г.,с.25-28
  • Данов Христо Г., "Юбилеен сборник", Пловдив, 1905 г.
  • Маринов А., "Дом на изкуствата и печата в Пловдив. Хроника и летопис /1923-1944/", Пловдив, 2001 г.
  • Илиева Ана, "Христо Г. Данов и наследниците му — приноси за запазването на българските старини", Изв. на РИМ — В. Търново, т.19, 2004 г.