Дан Колов: Разлика между версии

Дан Колов
	Дан Колов
български борец и кечист
Роден	Дончо Колев Денев 26 декември 1892 г. Сенник, Княжество България
Починал	27 март 1940 г. (47 г.) Сенник, Царство България
Погребан	Сенник, Република България
Националност	България
Псевдоним	„Кинг Конг“; „Кралят на кеча“; „Българският лъв“; „Балканският лъв“; „Железните ръце“
Награди	Заслужил майстор на спорта
Семейство
Баща	Кольо Денев
Майка	Яна Живкова Манева
	Дан Колов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:19, 24 юли 2021

Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена^{[източник? (Поискан преди 1037 дни)]} и легенда в бойните изкуства. В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи,^[1] от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача^[2]. Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че Дан Колов е провел над 1500 битки, авторът на книгата не е присъствал на тях и няма достоверни източници, които да потвърдят или отрекат тази бройка.^[3]

Биография

Дончо Колев Денев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.^[4] Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.

Псевдоними

След 1914 г., по предложение на мениджъра на Данчо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.^[5]

През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.

Спортна кариера

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа.^[6] Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.

Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и др.

Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.

1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в Париж.^[7] Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.^[8]

Следва покана в Брюксел да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър.

Участва в мачове в Африка и Азия, като постига победи над тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други.Няма източник и е неясна хронологията^{[източник?]}

Април 1935 г. се завръща се в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.

Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба, световен и олимпийски шампион^{[източник? (Поискан преди 1033 дни)]} е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча Шикат. След това се завръща в България.

В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и успява да го победи.

Рекорд

Победи

Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките.^{[източник? (Поискан преди 1036 дни)]}

Дан Колове първият европейски шампион на България по борба свободен стил^[9]. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.^[10] Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.

Най-важните спечелени шампионати и турнири:

Многократен победител на турнири в САЩ – 1914/1927 г.^{[източник? (Поискан преди 1036 дни)]}

Турнир в Япония – 1924 г.^{[източник? (Поискан преди 1036 дни)]}

Турнир в Бразилия – 1927 г.^{[източник? (Поискан преди 1036 дни)]}
Първият двукратен носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите^[11] – 1927 г., 1933 г.^{[източник? (Поискан преди 1036 дни)]}
Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),^[12] 1936/1937 (Гърция).^[13]^[14]

Загуби

Дан Колов има регистрирани поне 72 загуби и поне 33 мача завършили без победител^[15]^[16] в официални мачове.

Списък със срещите

12 април 1922, Moberly, MO – Дан Колов губи от Jim Londos
8 февруари 1923, Сейнт Луис, MO, The Coliseum – Дан Колов губи от Jim Londos (1:2)^[17]
6 март 1923, Чикаго, IL – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis (0:2)^[18]
7 март 1923, Сейнт Луис, MO – Дан Колов губи от The Coliseum – Ed „Strangler“ Lewis (0:2) [The World Heavyweight Title]^[19]
22 ноември 1923, Сейнт Луис, MO – Дан Колов губи от The Coliseum – Joe Stecher (0:1)^[20]
6 февруари 1924, Lethbridge, Канада – Дан Колов губи от Jack Taylor (1:2)^[21]
12 март 1924, Едмънтън, Канада – Дан Колов губи от Jack Taylor (1:2)^[22]
5 март 1925, Сейнт Луис, MO – Дан Колов губи от The Coliseum – Oreste Vadalfi (0:2)
16 март 1925, Манхатън, NY, 71st Regiment Armory – Дан Колов губи от Jim Londos (47 минути)
6 май 1925, Сейнт Луис, MO – Дан Колов губи от Jim Londos (29 минути)
10 юни 1925, Лос Анджелис, CA – Дан Колов губи от Joe Stecher (0:2)^[23].
24 юни 1925, Лос Анджелис, CA – Дан Колов губи от Renato Gardini^[24]
23 юли 1925, Спокан, WA, Fort George Wright Arena – Дан Колов губи от Stanislaus Zbyszko (1:2) (32 минути)
28 септември 1925, Лос Анджелис, CA, The Olimpic Auditorium – Дан Колов губи от Jim Londos^[25]
2 ноември 1925, Сейнт Луис, MO, The Coliseum – Дан Колов губи от Joe Stecher (0:2)^[26]
1 декември 1925, Чикаго, IL, Ashland Boulevard Auditorium – Дан Колов губи от George Calza (0:2)^[27].
14 декември 1925, Манхатън, NY – Дан Колов губи от Иван Поддубный (0:2)
28 декември 1925, Манхатън, NY, 71st Regiment Armory – Дан Колов губи от Hans Steinke (16 минути)
9 февруари 1926, Атланта, GA, Атланта Municipal Auditorium – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko
19 май 1926, Лос Анджелис, CA, Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Иван Поддубный (0:2)^[28]
17 август 1926, Сан Франциско, CA, Dreamland Auditorium – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko (1:2)^[29]
30 август 1926, Сан Диего, CA, Дан Колов губи от Renato Gardini (0:2)
8 септември 1926, Лос Анджелис, CA, Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Ad Santel (18 минути)
2 ноември 1927, Кълъмбъс, OH, Chamber of Commerce – Дан Колов губи от Alan Eustace^[30].
10 януари 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Hans Steinke (50:45 минути)^[31]
23 януари 1928, Манхатън, NY – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko (37:57 минути)^[31]
30 януари 1928, Манхатън, NY – Дан Колов губи от Renato Gardini (20:35 минути)^[31]
21 февруари 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Toney Rocco (13 минути)^[32]
19 март 1928, Ню Йорк, NY, Madison Square Garden – Дан Колов губи от John Pesek (28:36 минути)^[33]
20 март 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Dick Shikat^[33]
7 май 1928, Манхатън, NY, 71st Regiment Armory – Дан Колов губи от Hans Steinke (13:40 минути)^[34]
5 юни 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko (13 минути)^[35]
20 юни 1928, Бостън, MA, Mechanic's Building – Дан Колов губи от Hans Steinke (0:2) (35 минути)^[35]
21 януари 1929, Ню Йорк, NY, Madison Square Garden – Дан Колов губи от Howard Cantonwine (3:50 минути)^[36]
5 февруари 1929, Провидънс, NY, The Arcadia – Дан Колов губи от Bull Komar (40 минути)
21 февруари 1929, Бостън, MA, Бостън Arena – Дан Колов губи от George McLeod (32 минути)^[37]
25 февруари 1929, Чикаго, IL, The Coliseum – Дан Колов губи от Jim McMillen^[37]
6 юни 1929, Устър, MA – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2)
15 октомври 1929, Торонто, Канада, Arena Gardens – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2) (47 минути) [AWA Boston World Heavyweight Title]^[38]
9 декември 1929, Торонто, Канада, Arena Gardens – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis (1:2) (51:37 минути)^[39]
10 февруари 1930, Торонто, Канада, Massey Hall – Дан Колов губи от Joe Devito
31 март 1930, Канзас Сити, KS, Convention Hall, World Heavyweight Title Main Event – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2)
10 април 1930, Канзас Сити, KS – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis (1:2)
24 април 1930, Бостън, MA, Бостън Garden – Дан Колов губи от Henri Deglane (8 минути)
5 май 1930, Лос Анджелис, CA, Wrigley Field – Дан Колов губи от Ed Don George
14 май 1930, Лос Анджелис, CA – Дан Колов губи от Nick Lutze
10 ноември 1930, Канзас Сити, KS – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg
26 ноември 1930, Лос Анджелис, CA, The Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2)
10 декември 1930, Лос Анджелис, CA, The Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Henry Deglane (17 минути)
18 декември 1930, Чикаго, IL, The Coliseum – Main Event – Дан Колов губи от Ed Don George (24 минути)
26 януари 1931, Лос Анджелис, CA, Post Street Theater – Дан Колов губи от John Freberg
31 март 1931, Портланд, ME – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2)
28 април 1931, Бъфало, NY – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2)
5 юни 1931, Западен Спрингфийлд, MA – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (1:2)
11 юни 1931, Торонто, Канада – Дан Колов губи от Henri Deglane [AWA Boston World Heavyweight Title]^[40]
3 септември 1931, Ванкувър, Канада – Дан Колов губи от Marin Plestina (1:2)
1 октомври 1931, Ванкувър, Канада – Дан Колов губи от Roland Kirchmeyer
3 ноември 1931, Такоума, WA – Дан Колов губи от John Freberg (1:2)
25 януари 1932, Бъфало, NY, Куинсбъри клуб – Дан Колов губи от Henri Deglane [AWA Boston World Heavyweight Title]^[41]
8 февруари 1932, Бъфало, NY, Куинсбъри клуб – Дан Колов губи от Joe Malcewicz
15 март 1932, Рочестър, NY, Convention Hall – Дан Колов губи от Henri Deglane (20 минути)
10 май 1932, Бъфало, NY, Куинсбъри клуб – Дан Колов губи от Len Macaluso
17 август 1932, Портланд, OR – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2)
30 август 1932, Сан Франциско, CA – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2) Колов е дисквалифициран в третата част
26 януари 1933, Торонто, Канада – Дан Колов губи от Joe Malcewicz (1:2) (31 минути)
7 април 1933, Оукланд, CA, The Auditorium – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis
12 април 1933, Стоктън, CA, The Стоктън Auditorium – Дан Колов губи от Glen Wade (1:2)
25 май 1933, Ванкувър, Канада – Дан Колов губи от Everett Kibbons
12 юни 1933, Сакраменто, CA – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis
6 юли 1933, Портланд, OR – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis
6 август 1933, Сакраменто, CA – Дан Колов губи от Jim Browning (26 минути)
7 юли 1937, Париж, Франция – Дан Колов губи от Al Pereira

Равенства

В рекорда на Дан Колов присъстват и двубои, в които не е отсъден победител.

Частичен списък със срещите

23 октомври 1925, Star and Garter Theater в Чикаго, САЩ, Дан Колов и Frank Judson приключват без победител след изтичане на редовното време.^[42]
14 февруари 1928, Дан Колов срещу Tony Rocco, Ridgewood Grove Sporting Club в Ню Йорк, САЩ, изтичане на времето (30 мин.)^[32]
27 февруари 1928, Charles Hanson срещу Дан Колов, Ridgewood Grove Sporting Club в Ню Йорк, САЩ, изтичане на времето (30 мин.)^[32]
20 февруари 1929, Charles Hanson срещу Дан Колов, Worcester, Масачузетс, САЩ, изтичане на времето (45 мин.)
24 януари 1929, Bob McCoy срещу Дан Колов, Grand Opera House в Бостън, САЩ, изтичане на времето^[36]
15 март 1929, Дан Колов срещу Fred Meyer, Boston Garden в Бостън, САЩ, изтичане на времето (30 мин.)^[43]
4 април 1929, Дан Колов срещу Pat McGill, Grand Opera House в Бостън, САЩ, изтичане на времето (30 мин.)^[44]
12 февруари 1930, Axel Andreasson срещу Дан Колов, Worcester, Massachusett, САЩ, изтичане на времето (30 мин.)^[45]
16 юли 1931, Abe Kaplan срещу Дан Колов, Vancouver, British Columbia, Канада, изтичане на времето^[46]
29 октомври 1931, Дан Колов срещу Steve Savage, Vancouver, British Columbia, Канада, изтичане на времето^[47]
17 март 1932, Дан Колов срещу Marin Plestina, Boston Arena в Бостън, САЩ, изтичане на времето (10 мин.)^[48]
11 април 1932, Дан Колов срещу Len Macaluso, Buffalo Broadway Auditorium в Бъфало, САЩ, изтичане на времето^[49]
21 април 1932, Alan Eustace срещу Дан Колов, Boston Arena в Бостън, САЩ, изтичане на времето^[49]
26 декември 1932, Дан Колов срещу Joe Malcewicz, Buffalo Broadway Auditorium в Бъфало, САЩ, изтичане на времето^[50]
18 януари 1933, Bibber McCoy срещу Дан Колов, Buffalo Broadway Auditorium в Бъфало, САЩ, изтичане на времето^[51]
14 март 1933, Дан Колов срещу George Hagen, Dreamland Pavilion в сан Франциско, САЩ, изтичане на времето^[52]
25 май 1933, Vancouver, Дан Колов срещу Everett Kibbons British Columbia, Канада, изтичане на времето^[53]
25 септември 1933, Billy Bartush срещу Дан Колов, Palais des Sports в Париж, Франция, изтичане на времето^[54]

Завръщане в България

Април 1935 г., след 30 г. в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.

През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.

Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

Дарителство

Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти (вкл. в чужбина) и държавата.

Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. 1925 г., заедно с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.^[55]^[56]

Слухове около смъртта

Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.

Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.^{[източник? (Поискан преди 1036 дни)]}

Посмъртно

През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.^[57]^[58]

Източници

↑ Статистика
↑ Статистика
↑ Рекорд и противоречия
↑ Биография
↑ Псевдоними
↑ Борба в цирк „Виктория“
↑ Турнир по кеч в Париж
↑ Турнир по кеч в Париж
↑ История
↑ Европейски шампион 1936 г.
↑ https://web.archive.org/web/20171201035443/http://www.onlineworldofwrestling.com/bios/d/dan-kolov/ Диамантен пояс
↑ Европейски титри
↑ Европейска титла
↑ Европейски шампионати
↑ Статистика
↑ 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
↑ St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
↑ Canoe Sports | Videos & Photos News Results Scoreboard & Statistics | Canoe // Slam.canoe.ca. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ED „STRANGLER“ LEWIS – Facts within a Myth – Chapter 20 // Wrestling-titles.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 24 юни 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 28 септември 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ www.legacyofwrestling.com^{[неработеща препратка]}
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 19 май 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 17 август 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The WAWLI Papers # 031 – 040 // Wrestlingclassics.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ^а ^б ^в The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ^а ^б ^в The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ^а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ^а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 20 юни 1928. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ^а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ^а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 15 октомври 1929. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 януари 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 13 февруари 1930. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 16 юли 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 29 октомври 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ ^а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 21 април 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 26 декември 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 23 октомври 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 май 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 септември 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
↑ Дарителство
↑ Дарителство
↑ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
↑ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“

Николов, Нено. Дан Колов – вечната легенда. – Севлиево: М-Прес, 2017
Балканска, Янка и др. Непобедимият Дан Колов на тепиха: От селски пехливанин – световноизвестен борец / Янка Балканска, Димо Тодоров. – София: Дизайн имидж, 2017

Външни препратки

[1] Статистика

[2] Статистика

[3] Рекорд и противоречия

[4] Биография

[5] Псевдоними

[6] Борба в цирк „Виктория“

[7] Турнир по кеч в Париж

[8] Турнир по кеч в Париж

[9] История

[10] Европейски шампион 1936 г.

[11] ttps://web.archive.org/web/20171201035443/http://www.onlineworldofwrestling.com/bios/d/dan-kolov/ Диамантен пояс

[12] Европейски титри

[13] Европейска титла

[14] Европейски шампионати

[15] Статистика

[16] 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.

[17] St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[18] Wrestling Potpourri 1918 – 27

[19] St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[20] St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[21] Wrestling Potpourri 1918 – 27

[22] Canoe Sports | Videos & Photos News Results Scoreboard & Statistics | Canoe // Slam.canoe.ca. Посетен на 3 ноември 2018.

[23] ED „STRANGLER“ LEWIS – Facts within a Myth – Chapter 20 // Wrestling-titles.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[24] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 24 юни 1925. Посетен на 3 ноември 2018.

[25] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 28 септември 1925. Посетен на 3 ноември 2018.

[26] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[27] www.legacyofwrestling.com^{[неработеща препратка]}

[28] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 19 май 1926. Посетен на 3 ноември 2018.

[29] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 17 август 1926. Посетен на 3 ноември 2018.

[30] The WAWLI Papers # 031 – 040 // Wrestlingclassics.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[wrestlingdata1928-31] а ^б ^в The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[wrestlingdata2-32] а ^б ^в The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[wrestlingdata3-33] а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[34] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[wrestlingdata4-35] а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 20 юни 1928. Посетен на 3 ноември 2018.

[wrestlingdata1929-36] а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[wrestlingdata5-37] а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[38] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 15 октомври 1929. Посетен на 3 ноември 2018.

[39] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[40] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[41] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 януари 1932. Посетен на 3 ноември 2018.

[42] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[43] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[44] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[45] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 13 февруари 1930. Посетен на 3 ноември 2018.

[46] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 16 юли 1931. Посетен на 3 ноември 2018.

[47] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 29 октомври 1931. Посетен на 3 ноември 2018.

[48] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[wrestlingdata1932-49] а ^б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 21 април 1932. Посетен на 3 ноември 2018.

[50] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 26 декември 1932. Посетен на 3 ноември 2018.

[51] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.

[52] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 23 октомври 1933. Посетен на 3 ноември 2018.

[53] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 май 1933. Посетен на 3 ноември 2018.

[54] The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 септември 1933. Посетен на 3 ноември 2018.

[55] Дарителство

[56] Дарителство

[57] Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“

[58] Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]

[33]

[34]

[35]

[36]

[37]

[38]

[39]

[40]

[41]

[42]

[43]

[44]

[45]

[46]

[47]

[48]

[49]

[50]

[51]

[52]

[53]

[54]

[55]

[56]

[57]

[58]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 }}
-'''Дан Колов''' (пълно име '''Дончо Колев Денев''') е [[България|български]] [[борба|борец]] и [[кечист]]. {{източник|И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена|2021|07|20}} и легенда в бойните изкуства. {{източник|Дан Колов има над 1500 срещи като професионален борец, от които губи едва 72.|2021|07|21}} В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи,<ref>[https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=3891&bild=1&details=11 Статистика]</ref> от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача<ref>[https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=3891&bild=1&details=4 Статистика]</ref>.
+'''Дан Колов''' (пълно име '''Дончо Колев Денев''') е [[България|български]] [[борба|борец]] и [[кечист]]. {{източник|И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена|2021|07|20}} и легенда в бойните изкуства. В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи,<ref>[https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=3891&bild=1&details=11 Статистика]</ref> от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача<ref>[https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=3891&bild=1&details=4 Статистика]</ref>. Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че Дан Колов е провел над 1500 битки, авторът на книгата не е присъствал на тях и няма достоверни източници, които да потвърдят или отрекат тази бройка.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Рекорд и противоречия]</ref>
 == Биография ==
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 [[Файл:Къща музей на Дан Колов в село Сенник.jpg|мини|260x260пкс|Къщата музей на Дан Колов в с. Сенник]]
 Дончо Колев Денев е роден на [[27 декември]] [[1892]] г. в село [[Сенник (село)|Сенник]], [[община Севлиево]]. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане [[Скотовъдство|овчар]], за да се прехранва. Напуска страната през [[1905]] г. и заминава за [[Унгария]].<ref>[https://www.gabrovodaily.info/история/26-март-1940-умира-великият-дан-колов/ Биография]</ref> Работи като градинар в [[Будапеща]]. През [[1909]] г. се среща с българския борец [[Никола Петров (борец)|Никола Петров]], който го съветва да замине за [[Съединените американски щати]]. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в [[железници]]те, [[миньор]].
+== Псевдоними ==
+След 1914 г., по предложение на мениджъра на Данчо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Псевдоними]</ref>
+През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на [[Кинг Конг (филм, 1933)|популярния по онова време филм]]. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.
 == Спортна кариера ==
-Започва кариерата си на [[Борба|борец]] първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в [[цирк]] „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-''Циклопа''.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Борба в цирк „Виктория“]</ref> Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
+Започва кариерата си на [[Борба|борец]] първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в [[цирк]] „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – ''Циклопа''.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Борба в цирк „Виктория“]</ref> Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
-В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – [[Джеф Лорънс]], [[Збишко Циганевич]], [[Джак Ширей]], наричан още „Човекът светкавица“, [[Руди Дусек]], [[Джо Стекър]], [[Стренглар Люис|Стренглър Люис]], [[Джим Браунинг]] и други.
+Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – [[Джеф Лорънс]], [[Збишко Циганевич]], [[Джак Ширей]], наричан още „Човекът светкавица“, [[Руди Дусек]], [[Джо Стекър]], [[Стренглар Люис|Стренглър Люис]], [[Джим Браунинг]] и др.
-Поканен е на турнир в [[Япония]], където паметна остава победата му над [[Джики Хигън]] – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики. На големия турнир по кеч в [[Париж]] Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и [[Анри Деглан]] – „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „[[европейски шампион]]“ и „[[диамантен пояс]]“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“.
+Поканен е на турнир в [[Япония]], където паметна остава победата му над [[Джики Хигън]] – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.
+г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в [[Париж]].<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Турнир по кеч в Париж]</ref> Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион [[Анри Деглан]] – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Турнир по кеч в Париж]</ref>
-Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка и Азия, като постига победи над [[тибет]]ски майстори, китаеца [[Уан Фу]] и редица други. Участва в схватки и в родната България – срещу Реджинал Сики ([[Абисиния]]) в [[София]], над Драгичеану ([[Румъния]]) в [[Пловдив]], над Сантен ([[Франция]]) в [[Плевен]] и над някои големи български борци като [[Тодор Банков]] (в [[Стара Загора]]) и други.
+Следва покана в [[Брюксел]] да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър.
-В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион [[Ал Перейра]] и успява да го победи.
+Участва в мачове в Африка и Азия, като постига победи над [[тибет]]ски майстори, китаеца [[Уан Фу]] и редица други.{{източник|Няма източник и е неясна хронологията}}
-През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.<ref>[https://boec.bg/other/dan-kolov-stana-chast-ot-prestizhna-zala-na-slavata/ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref><ref>[https://www.f4wonline.com/other-wrestling/wrestling-observer-newsletter-hall-fame-2020-inductees-announced-325081 Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref>
+Април 1935 г. се завръща се в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики ([[Абисиния]]) в [[София]], над Драгичеану ([[Румъния]]) в [[Пловдив]], над Сантен ([[Франция]]) в [[Плевен]] и над някои големи български борци като [[Тодор Банков]] (в [[Стара Загора]]) и други.
+Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба, {{източник|световен и олимпийски шампион|2021|07|24}} е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „[[европейски шампион]]“ и „[[диамантен пояс]]“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча Шикат. След това се завръща в България.
+В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион [[Ал Перейра]] и успява да го победи.
+== Рекорд ==
 === Победи ===
 {{източник|Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките.|2021|07|21}}
@@ Ред 160: / Ред 172: @@
 == Завръщане в България ==
-След 30 г. в чужбина Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени [[гражданство]]то си с американско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „''Чувствам се силен, защото съм българин''“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „''Дан Колов е българин''“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „''Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!''“.
+Април 1935 г., след 30 г. в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени [[гражданство]]то си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „''Чувствам се силен, защото съм българин''“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „''Дан Колов е българин''“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „''Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!''“.
 През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.
@@ Ред 177: / Ред 189: @@
 Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. {{източник|Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.|2021|07|21}}
+== Посмъртно ==
+През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.<ref>[https://boec.bg/other/dan-kolov-stana-chast-ot-prestizhna-zala-na-slavata/ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref><ref>[https://www.f4wonline.com/other-wrestling/wrestling-observer-newsletter-hall-fame-2020-inductees-announced-325081 Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref>
 == Източници ==
@@ Ред 187: / Ред 202: @@
 * [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Къща-музей-на-Дан-Колов---с.-Сенник/580/index.html Къща музей „Дан Колов“ – информация и снимки]
 * [https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria/posts/3562225123869335 Видео кадри от кеч кариерата на Дан Колов (1936 – 1938) // facebook.com]
-* [https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Биографична книга „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, 1936 г. – Д. Асенов]
+* [https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Биографична книга „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, 1936 г. – Д. Асенов]
 {{Нормативен контрол}}