Училище: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/77.236.182.56 |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
'''Училището''' е вид [[учебно заведение]], което хората посещават обикновено в своите [[детство|детски]] и [[младост|младежки]] години, за да придобият знания. Ролята му е не само [[образование|образователна]], но също така [[възпитание|възпитателна]] и [[общество|социална]]. Със съответните определения, обхватът на понятието може допълнително да се разшири (например, по отношение на възрастта на обучаемите) или стесни (по отношение на профила на преподаваните знания). |
|||
'''Училището''' е вид лаино и тъпо е |
|||
През вековете е имало [[мъжко училище|мъжки]] и [[девическо училище|девически училища]], които делят учениците по пол, както и [[смесено училище|смесени]]. В днешно време съществуват т. нар. [[професионално образование|професионални училища]], които дават образование, отнесено към дадена [[професия]], както и [[училище по изкуство|училища по изкуствата]] и [[профилирано училище|профилирани училища]]. По отношение начина на финансиране, биват държавни и частни. |
|||
== История == |
|||
Първите училища в България са основани през IX век от [[Борис I|княз Борис]] при пристигането на учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] – това са [[Преславска книжовна школа|Преславската]] и [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовни школи]]. Тяхната цел е била обучаването на българските духовници в грамотност с [[глаголица|новата азбука]]. Но освен това в [[Охрид]] [[Климент Охридски|св. Климент]] е преподавал и редица други знания, които са били важни за обикновения живот, например как се облагородяват плодни овошки. |
|||
В [[История на България|историята на България]] важна роля изиграват и [[килийно училище|килийните училища]] които през [[Възраждане]]то се обособяват към българските църкви и манастири. |
|||
След килийните училища се появяват и [[елинско училище|елинските светски училища]], а след тях и [[елино-българско училище|елино-българските училища]], като преходен етап към светското новобългарско училище. |
|||
Други училища са били [[Взаимно училище|взаимните училища]]. Тяхното възникване е предизвикано от липсата на преподаватели. В тези училища учителя преподавал на по-напредналите ученици, те от своя страна предавали знанията си на другите, които преподавали на следващите. |
|||
След взаимоучителните училища се появяват и [[класно училище|класните училища]]. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 22:18, 15 юли 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Училището е вид учебно заведение, което хората посещават обикновено в своите детски и младежки години, за да придобият знания. Ролята му е не само образователна, но също така възпитателна и социална. Със съответните определения, обхватът на понятието може допълнително да се разшири (например, по отношение на възрастта на обучаемите) или стесни (по отношение на профила на преподаваните знания).
През вековете е имало мъжки и девически училища, които делят учениците по пол, както и смесени. В днешно време съществуват т. нар. професионални училища, които дават образование, отнесено към дадена професия, както и училища по изкуствата и профилирани училища. По отношение начина на финансиране, биват държавни и частни.
История
Първите училища в България са основани през IX век от княз Борис при пристигането на учениците на Кирил и Методий – това са Преславската и Охридската книжовни школи. Тяхната цел е била обучаването на българските духовници в грамотност с новата азбука. Но освен това в Охрид св. Климент е преподавал и редица други знания, които са били важни за обикновения живот, например как се облагородяват плодни овошки.
В историята на България важна роля изиграват и килийните училища които през Възраждането се обособяват към българските църкви и манастири.
След килийните училища се появяват и елинските светски училища, а след тях и елино-българските училища, като преходен етап към светското новобългарско училище.
Други училища са били взаимните училища. Тяхното възникване е предизвикано от липсата на преподаватели. В тези училища учителя преподавал на по-напредналите ученици, те от своя страна предавали знанията си на другите, които преподавали на следващите.
След взаимоучителните училища се появяват и класните училища.
Вижте също
|