Валахади: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| сродни = [[гърци]] |
| сродни = [[гърци]] |
||
}} |
}} |
||
'''Валахади''' |
'''Валахади''', още '''валаади''' или '''влахади''' ({{lang|el|Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес}}) е наименование, с което се обозначават [[гръцки език|гръцкоговорещи]] [[ислям|мюсюлмани]], живеещи в [[Османска империя|Османската империя]]. |
||
[[Файл:Ethnographische Karte von Makedonien (1899).jpg|мини|ляво| |
[[Файл:Ethnographische Karte von Makedonien (1899).jpg|мини|ляво|250п|Германска етническа карта на Македония от 1892 г. Валахадите са в жълто]] |
||
⚫ | Смята се, че валаадите са потомци на [[гърци]] [[християни]], приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на [[Егейска Македония]] – районите на Ляпчища (днес [[Неаполи (дем Горуша)|Неаполи]]) и [[Гревена]] по средното течение на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон). Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.<ref>{{МЕС|283}}</ref> Според гръцка статистика от 1904 година в казите [[Населица]] (Ляпчища) и Гревена на [[Серфидженски санджак|Серфидженския санджак]] живеят 16 070 валахади.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. ''Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων'', in: ''Ελιμειακά'', 48 – 49, 2001.</ref> |
||
⚫ | Смята се, че валаадите са потомци на [[гърци]] [[християни]], приели исляма през XVIII век. В началото на XX век традиционно живеят в най-южните части на [[Егейска Македония]] – районите на Ляпчища (днес [[Неаполи (дем Горуша)|Неаполи]]) и [[Гревена]] по средното течение на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон). Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.<ref>{{МЕС|283}}</ref> Според гръцка статистика от 1904 година в казите [[Населица]] (Ляпчища) и Гревена на [[Серфидженски санджак|Серфидженския санджак]] живеят 16 070 валахади.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. ''Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων'', in: ''Ελιμειακά'', 48 – 49, 2001.</ref> |
||
⚫ | Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. |
||
⚫ | |||
⚫ | Често се |
||
{{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| |
{{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| |
||
„[[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при [[Смикси]]. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]]. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“<ref name="Аромъне 125">{{Аромъне|125}}</ref> |
„[[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при [[Смикси]]. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]]. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“<ref name="Аромъне 125">{{Аромъне|125}}</ref> |
||
}} |
}} |
||
⚫ | Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ''ромеика''. Компактни маси валахади се заселват в [[Източна Тракия]] – в [[Кумбургас]], [[Кючук чекмедже]], [[Чаталджа]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | Често се смята, че името ''валахади'' произхожда от власи, и че валахадите са съответно от [[арумъни|арумънски]] произход. Но албанологът [[Густав Вайганд]] смята, че то произлиза от „Вайалла“ – уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.<ref>[http://www.promacedonia.org/gw/gw_2_1.html Густав Вайганд. „Етнография на Македония“].</ref> |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
* [[Бошняци]] |
* [[Бошняци]] |
||
* [[Мъгленорумъни]] |
* [[Мъгленорумъни]] |
||
* [[Чами]] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 15:22, 8 март 2021
Валахади | |
Валахади във Врощяни в 1923 година, малко преди изселването им в Турция | |
Общ брой | 17 000 (начало на XX век) |
---|---|
Език | гръцки, турски |
Религия | ислям |
Сродни групи | гърци |
Валахади, още валаади или влахади (на гръцки: Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.
Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония – районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.[2]
„Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“[3]
Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия – в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.
На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село – Лялево в Пирин.
Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от „Вайалла“ – уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.[4]
Литература
- Васил Кънчов. Гърци-мюсюлмани, в: „Македония. Етнография и статистика“, София 1900
- ((en)) Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: „История на Македония 1354 – 1833“, Солун 1973
- Αναστασιάδης, Β.Κ., Οι Βαλαάδες και οι μικρασιάτες πρόσφυγες του Νομού Γρεβενών Πρακτικά Α΄ Συνεδρίου των απανταχού Γρεβενιωτών, 1994.
- Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων, Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977.
Вижте също
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 283.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων, in: Ελιμειακά, 48 – 49, 2001.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
- ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.