Стримон (тема): Разлика между версии
Редакция без резюме |
→История: Според Тредголд темата си остава византийска и след 917 г |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Стримон е създадена през VIII в. като клисура (по-малка административна единица). Стабилизирането и настъпилия възход на Византия през IX в. дават възможност на империята да възстанови загубените си позиции на Балканите и да постави под своя власт част от балканските славяни. В това направление тя сблъсква интересите си с [[Първа българска държава|Българската държава]], която също търси перспективи за разширяване в този регион. В резултат на това клисурата Стримон е повишена в ранг на тема в средата или края на IX в. Първото упоменаване на Стримон като тема е в [[Клиторологионът на Филотей|Клиторологионът]] от 899 г.<ref>{{cite book|last=Bartusis|first=Mark C.|title=The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204–1453|location=Philadelphia, Pennsylvania|publisher=University of Pennsylvania Press|year=1997|isbn=0-8122-1620-2|url=https://books.google.com/books?id=rUs-hHd89xAC}}</ref> Въпреки това печати на стратези на Стримон от средата на IX в. доказват, че темата функционира като такава още преди въпросната година. Освен това епископът на Серес е издигнат в ранг архиепископ именно около 840 г. Към 840 г. отнася създаването на темата френският историк Пол Ламерле. Според британския историк Уорън Тредголд обаче тема Стримон е основана през 896 г. в отговор на военните кампании на българския цар Симеон I.<ref>{{cite book|last=Treadgold|first=Warren T.|title=Byzantium and Its Army, 284–1081|year=1995|location=Stanford, California|publisher=Stanford University Press|isbn=0-8047-3163-2|url=https://books.google.com/books?id=xfV0LkMNaLUC}}</ref> |
Стримон е създадена през VIII в. като клисура (по-малка административна единица). Стабилизирането и настъпилия възход на Византия през IX в. дават възможност на империята да възстанови загубените си позиции на Балканите и да постави под своя власт част от балканските славяни. В това направление тя сблъсква интересите си с [[Първа българска държава|Българската държава]], която също търси перспективи за разширяване в този регион. В резултат на това клисурата Стримон е повишена в ранг на тема в средата или края на IX в. Първото упоменаване на Стримон като тема е в [[Клиторологионът на Филотей|Клиторологионът]] от 899 г.<ref>{{cite book|last=Bartusis|first=Mark C.|title=The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204–1453|location=Philadelphia, Pennsylvania|publisher=University of Pennsylvania Press|year=1997|isbn=0-8122-1620-2|url=https://books.google.com/books?id=rUs-hHd89xAC}}</ref> Въпреки това печати на стратези на Стримон от средата на IX в. доказват, че темата функционира като такава още преди въпросната година. Освен това епископът на Серес е издигнат в ранг архиепископ именно около 840 г. Към 840 г. отнася създаването на темата френският историк Пол Ламерле. Според британския историк Уорън Тредголд обаче тема Стримон е основана през 896 г. в отговор на военните кампании на българския цар Симеон I.<ref>{{cite book|last=Treadgold|first=Warren T.|title=Byzantium and Its Army, 284–1081|year=1995|location=Stanford, California|publisher=Stanford University Press|isbn=0-8047-3163-2|url=https://books.google.com/books?id=xfV0LkMNaLUC}}</ref> |
||
[[File:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|thumb|left|250п|Византийските теми на Балканския полуостров през 1030 година]] |
[[File:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|thumb|left|250п|Византийските теми на Балканския полуостров през 1030 година]] |
||
Изказани са предположения от български историци, че темата попада под българска власт след злополучната за ромеите битка при Ахелой през 917 г., въпреки, че няма категорични данни за това.<ref>{{cite book|last=Treadgold|first=Warren T.|title=Byzantium and Its Army, 284–1081|year=1995|location=Stanford, California|publisher=Stanford University Press|isbn=0-8047-3163-2|url=https://books.google.com/books?id=xfV0LkMNaLUC}}</ref><ref>{{cite journal | last = Chatziantoniou | first = Elisavet | title = Παρατηρήσεις σχετικά με την οικονομική διοίκηση του ''θέματος'' Βολερού, Στρυμόνος και Θεσσαλονίκης (11ος αι.) | trans-title = Observations regarding the Fiscal Administration of the ''theme'' of Boleros, Strymon, and Thessalonike (11th century) | pages = 149–193 | journal = Byzantiaka | volume = 30 | location = Thessaloniki | year = 2012–2013 | publisher = Hellenic Historical Society | url = https://web.archive.org/web/20160304211502/http://histsociety.web.auth.gr/30-5%20chatziantoniou.pdf | language= Greek}}</ref> Спорно е и дали темата е придобита отново от Византия след 927 г. или това се случва едва през 971 г. Със сигурност тя е под византийска власт след 971 г. В Ескориалската тактика от 975 г. се съобщава, че Йоан Цимисхи разделя темата на две части: Хрисава (гр. Χρυσεύβα) и Нови Стримон (гр. Νέος Στρυμών), но идентифицирането на границата между двете е неясно.<ref>{{cite book|last=Oikonomides|first=Nicolas|authorlink=Nicolas Oikonomides|title=Les Listes de Préséance Byzantines des IXe et Xe Siècles|location=Paris, France|publisher=Editions du Centre National de la Recherche Scientifique|year=1972|language=French|url=https://books.google.com/books?id=RFdmAAAAMAAJ}}</ref> По-късно темата е реорганизирана, като източната и част е обособена в тема Волерон, докато западната запазва името Стримон. През 1185 г. темата е засегната от походите на [[нормани]]те, които завладяват Солун. През 1191 г. административният център на темата Серес е временно завладян от Второто Българско царство, но Византия бързо възвръща контрола си над града. През 1204 г. Константинопол е завладян от рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], като в завладените територии е създадена новата [[Латинска империя]]. Темата Стримон е закрита, а територията и попада в новото кръстоносно [[Солунско кралство]]. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 09:03, 4 април 2021
Тема Стримон е византийска военноадмнистративна единица край северното крайбрежие на Егейско море и долините на реките Струма и Места. Създадена е през VIII в. като клисура в рамките на византийската темна система, изградена в отговор на славянските нашествия и последвалите опити на Византийската империя да възвърне загубените територии на Балканите, в средата на IX в. Стримон прераства в тема с административен център град Серес. Темата съществува до 1204 г., когато е ликвидирана след завладяването на Константинопол от кръстоносците, които включват нейната територия в Солунското кралство, част от новооснованата Латинска империя.
Местоположение
Темата обхваща територията по средните и долните течения на реките Струма и Места до крайбрежието на Егейско море на юг и Родопите на север. Стримон е организирана за защита на важния търговски път Via Ignatia, свързващ Константинопол с пристанищата на Адриатическо море.[1]
История
През VII в. славянските племена успяват да пробият дунавския лимес (римската отбранителна система по река Дунав) и трайно да се настанят на Балканите. В отговор на тези нашествия при управлението на император Ираклий започва изграждането на темна система, която да замени старото римско деление на провинции и префектури. Начело на темата стои стратег.
Стримон е създадена през VIII в. като клисура (по-малка административна единица). Стабилизирането и настъпилия възход на Византия през IX в. дават възможност на империята да възстанови загубените си позиции на Балканите и да постави под своя власт част от балканските славяни. В това направление тя сблъсква интересите си с Българската държава, която също търси перспективи за разширяване в този регион. В резултат на това клисурата Стримон е повишена в ранг на тема в средата или края на IX в. Първото упоменаване на Стримон като тема е в Клиторологионът от 899 г.[2] Въпреки това печати на стратези на Стримон от средата на IX в. доказват, че темата функционира като такава още преди въпросната година. Освен това епископът на Серес е издигнат в ранг архиепископ именно около 840 г. Към 840 г. отнася създаването на темата френският историк Пол Ламерле. Според британския историк Уорън Тредголд обаче тема Стримон е основана през 896 г. в отговор на военните кампании на българския цар Симеон I.[3]
Изказани са предположения от български историци, че темата попада под българска власт след злополучната за ромеите битка при Ахелой през 917 г., въпреки, че няма категорични данни за това.[4][5] Спорно е и дали темата е придобита отново от Византия след 927 г. или това се случва едва през 971 г. Със сигурност тя е под византийска власт след 971 г. В Ескориалската тактика от 975 г. се съобщава, че Йоан Цимисхи разделя темата на две части: Хрисава (гр. Χρυσεύβα) и Нови Стримон (гр. Νέος Στρυμών), но идентифицирането на границата между двете е неясно.[6] По-късно темата е реорганизирана, като източната и част е обособена в тема Волерон, докато западната запазва името Стримон. През 1185 г. темата е засегната от походите на норманите, които завладяват Солун. През 1191 г. административният център на темата Серес е временно завладян от Второто Българско царство, но Византия бързо възвръща контрола си над града. През 1204 г. Константинопол е завладян от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, като в завладените територии е създадена новата Латинска империя. Темата Стримон е закрита, а територията и попада в новото кръстоносно Солунско кралство.
Източници
- ↑ Treadgold, Warren T. Byzantium and Its Army, 284–1081. Stanford, California, Stanford University Press, 1995. ISBN 0-8047-3163-2.
- ↑ Bartusis, Mark C. The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204–1453. Philadelphia, Pennsylvania, University of Pennsylvania Press, 1997. ISBN 0-8122-1620-2.
- ↑ Treadgold, Warren T. Byzantium and Its Army, 284–1081. Stanford, California, Stanford University Press, 1995. ISBN 0-8047-3163-2.
- ↑ Treadgold, Warren T. Byzantium and Its Army, 284–1081. Stanford, California, Stanford University Press, 1995. ISBN 0-8047-3163-2.
- ↑ Chatziantoniou, Elisavet. Παρατηρήσεις σχετικά με την οικονομική διοίκηση του θέματος Βολερού, Στρυμόνος και Θεσσαλονίκης (11ος αι.) // Byzantiaka 30. Thessaloniki, Hellenic Historical Society, 2012–2013. с. 149–193.
- ↑ Oikonomides, Nicolas. Les Listes de Préséance Byzantines des IXe et Xe Siècles. Paris, France, Editions du Centre National de la Recherche Scientifique, 1972.
| |||||||||||
