Бонифаций Монфератски: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Boniface-of-Montferrat.jpg|дясно|мини|Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход.<br /><small> Историческа картина от Анри Декен, 1840. [[Версайски дворец|Версай]]</small>]] |
[[Файл:Boniface-of-Montferrat.jpg|дясно|мини|Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход.<br /><small> Историческа картина от Анри Декен, 1840. [[Версайски дворец|Версай]]</small>]] |
||
'''Бонифаций Монфератски''' (известен още и като '''Бонифас Монфератски''') е Монфератски маркиз, избран през [[1201]] г. като един от водачите на [[Четвърти кръстоносен поход]] на мястото на [[граф дьо Шампан]]. Бил е роднина на френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] |
'''Бонифаций I Монфератски''' (известен още и като '''Бонифас Монфератски''') е [[Маркграфство Монферат|Монфератски]] [[маркиз]], избран през [[1201]] г. като един от водачите на [[Четвърти кръстоносен поход]] на мястото на [[граф дьо Шампан]]. Бил е роднина на френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]]. |
||
Произлиза от фамилията [[Алерамичи]] и е син на [[маркграф]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] († 1191) и [[Юдит Бабенберг]], дъщеря на херцог [[Леополд III (Австрия)|Леополд III от Австрия]] ([[Бабенберги]]) и [[Салическа династия|Салирийката]] [[Агнеса от Вайблинген]]. По майчина линия Бонифаций е правнук на римко-немския император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Неговите братя са [[Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)|Вилхелм Дългия меч]], [[Конрад Монфератски]] († 1192; [[Списък на кралете на Йерусалим|крал на Йерусалим]], бил женен от 1187 г. за [[Теодора]], сестра на [[Исаак II|Исаак II Ангел]] и за [[Сибила (Йерусалим)|Сибила Йерусалимска]] и баща на крал [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]]) и [[Рение Монфератски]] (Райнер: † 1183, (женен за [[Мария Комнина Порфирогенита]]), които имат също историческо значение. Той е братовчед на [[Фридрих I Барбароса]]. |
|||
Към края на 1170-те години той се присъединява към страната на братовчед си, римско-немският император [[Фридрих I Барбароса]], в неговата война притив [[Ломбардска лига|Ломбардския съюз]]. Неговият [[трубадур]] [[Раймбаут дьо Вакейрас]] го прославя като придружител при походите на маркграфа в Горна [[Италия]] и [[Сицилия]]. С брат си Конрад той поема през 1183 г. регентството на [[Маркграфство Монферат]], след като баща му тръгнал за [[Света земя]]. |
|||
През лятото 1200 г. Бонифаций пристигa в Италия за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от [[Венеция]], където оговорила с дожа [[Енрико Дандоло]] получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход. |
|||
През [[1201]] г. Бонифаций е избран за предводител на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф [[Теобалд III (Шампан)|Теобалд III дьо Шампан]]. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода. |
|||
През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в [[Саосон]] с рицърите. |
|||
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в [[Агно|Хагенау]] за пръв път с византийския принц [[Алексий IV Ангел]]. Бонифаций предава власта на [[Маркграфство Монферат]] на синa си [[Вилхелм VI Монфератски]] и пристигa на 19 aвгusт 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври 1202 г. |
|||
След превземането на [[Константинопол]] през [[1204]] г. Бонифаций е предложен за [[император]] на новосъздадената [[Латинска империя]], заедно с [[Балдуин Фландърски]], но кандидатурата му е отхвърлена. |
|||
След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за [[Солун]] и провинциите от континентална [[Гърция]], на чиято територия създава [[Солунско кралство|Солунското кралство]]. |
След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за [[Солун]] и провинциите от континентална [[Гърция]], на чиято територия създава [[Солунско кралство|Солунското кралство]]. |
||
Версия от 15:23, 19 март 2012
| Бонифаций Монфератски | |
| солунски крал | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Алерамичи |
| Баща | Вилхелм V |
| Майка | Юдит Бабенберг |
| Братя/сестри | Конрад Монфератски Рение Монфератски Вилхелм Монфератски |
| Съпруга | Жана Антиохийска[1] Маргарита Унгарска (1204) |
| Деца | Вилхелм VI Деметрий Монфератски Агнеса Монфератска |
| Бонифаций Монфератски в Общомедия | |
Историческа картина от Анри Декен, 1840. Версай
Бонифаций I Монфератски (известен още и като Бонифас Монфератски) е Монфератски маркиз, избран през 1201 г. като един от водачите на Четвърти кръстоносен поход на мястото на граф дьо Шампан. Бил е роднина на френския крал Филип II Огюст.
Произлиза от фамилията Алерамичи и е син на маркграф Вилхелм V († 1191) и Юдит Бабенберг, дъщеря на херцог Леополд III от Австрия (Бабенберги) и Салирийката Агнеса от Вайблинген. По майчина линия Бонифаций е правнук на римко-немския император Хайнрих IV. Неговите братя са Вилхелм Дългия меч, Конрад Монфератски († 1192; крал на Йерусалим, бил женен от 1187 г. за Теодора, сестра на Исаак II Ангел и за Сибила Йерусалимска и баща на крал Балдуин IV) и Рение Монфератски (Райнер: † 1183, (женен за Мария Комнина Порфирогенита), които имат също историческо значение. Той е братовчед на Фридрих I Барбароса.
Към края на 1170-те години той се присъединява към страната на братовчед си, римско-немският император Фридрих I Барбароса, в неговата война притив Ломбардския съюз. Неговият трубадур Раймбаут дьо Вакейрас го прославя като придружител при походите на маркграфа в Горна Италия и Сицилия. С брат си Конрад той поема през 1183 г. регентството на Маркграфство Монферат, след като баща му тръгнал за Света земя.
През лятото 1200 г. Бонифаций пристигa в Италия за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от Венеция, където оговорила с дожа Енрико Дандоло получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход. През 1201 г. Бонифаций е избран за предводител на Четвъртия кръстоносен поход на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф Теобалд III дьо Шампан. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода. През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в Саосон с рицърите.
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в Хагенау за пръв път с византийския принц Алексий IV Ангел. Бонифаций предава власта на Маркграфство Монферат на синa си Вилхелм VI Монфератски и пристигa на 19 aвгusт 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври 1202 г.
След превземането на Константинопол през 1204 г. Бонифаций е предложен за император на новосъздадената Латинска империя, заедно с Балдуин Фландърски, но кандидатурата му е отхвърлена.
След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за Солун и провинциите от континентална Гърция, на чиято територия създава Солунското кралство.
На 4 септември 1207 г. Солунският крал Бонифаций е заловен от местни българи при топлите извори на днешното село Лъджа (Шаблон:Lang-gr) в района на планинския масив Гюмюрджински снежник в южната част на Родопите. Главата му е отсечена и изпратена на цар Калоян.
