Алдимир: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3656984. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Български феодал |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Алдимир |
| име = Алдимир |
||
| |
| наставка = |
||
| |
| описание = деспот на Крън |
||
| изображение за личността = |
|||
⚫ | |||
| описание |
| описание на изображението = |
||
| |
| управление = ?-[[1305]] |
||
| |
| Приел титла = ? |
||
| |
| пълно име = |
||
| други титли = |
|||
| починал-дата = [[1305]] или по-късно |
|||
| |
| кръщене = |
||
| роден = ? |
|||
| място на раждане = |
|||
| починал = вероятно [[1305]] |
|||
| място на смъртта = |
|||
| погребан = |
|||
| предшественик = |
|||
| потомство = [[Иван Драгушин]] |
|||
| наследник = |
|||
| съпруга = [[Марина Смилец]] |
|||
| втори брак = |
|||
| трети брак = |
|||
| династия = [[Смилец (династия)|Смилец]] |
|||
⚫ | |||
| майка = |
|||
| герб = |
|||
}} |
}} |
||
'''Алдимир''' или '''Елтимир''' (''fl''. 1280–1305) е български [[деспот]] от [[кумани|кумански]] произход, брат на цар [[Георги I Тертер]] и владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. |
'''Алдимир''' или '''Елтимир''' (''fl''. 1280–1305) е български [[деспот]] от [[кумани|кумански]] произход, брат на цар [[Георги I Тертер]] и владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. |
Версия от 20:19, 22 август 2013
Алдимир | ||
---|---|---|
деспот на Крън | ||
Лични данни | ||
Управление | ?-1305 | |
Роден | ? | |
Починал | вероятно 1305 | |
Потомци | Иван Драгушин | |
Семейство | ||
Брак | Марина Смилец | |
Династия | Смилец |
Алдимир или Елтимир (fl. 1280–1305) е български деспот от кумански произход, брат на цар Георги I Тертер и владетел на Крънското деспотство.
След смъртта на цар Смилец овдовялата царица Смилцена Палеологина дала дъщеря си Марина Смилец за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар Иван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).
През есента на 1299 година Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.
Теодор Светослав се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким III за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за севастократор от Андроник II Палеолог, потегля от Солун към България.
Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонти и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в Червен, където доживял дните си в уединение и разкош.
Синът на деспот Алдимир - Иван Драгушин е живял в Сърбия при братовчед си цар Стефан Душан. Двамата са изобразени в Полошкия манастир "Свети Георги" край Кавадарци (дн. Република Македония).
Източници
- Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 9-10.
- Павлов, Пл. "Бунтари и авантюристи в Средновековна България". LiterNet, 2005. - Виж: "Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав