Тополница (област Кюстендил): Разлика между версии
м Bot: Migrating 2 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q4460765 (translate me) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| площ = 19,409 |
| площ = 19,409 |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
'''Тополница''' е [[село]] в [[Западна България]]. То се намира в [[община Дупница]], [[Област Кюстендил]]. |
'''Тополница''' е [[село]] в [[Западна България]]. То се намира в [[община Дупница]], [[Област Кюстендил]]. |
||
== География == |
== География == |
||
⚫ | |||
Село Тополница се намира във [[Верила]] по поречието на |
Село Тополница се намира във [[Верила|Верила планина]] по поречието на [[Тополница (река в област Кюстендил)|река Тополница]]. Отстои на 18 км североизточно от град [[Дупница]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Образувано е по времето на османското владичество вероятно около видни и около турски чифлик, където българите са използувани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. И досега мястото, където е бил, се нарича “Чифлико”. След [[Кримска война|Кримската война]] (1853-1856 г.) тук се заселват и [[черкези]]. На турски език за село с име '''Тополниче''' се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност “Видните”. Освен това тук е имало и няколко воденици-караджейки. През годината, когато е завършен храмът, в селото е имало 97 къщи и 480 жители. През същата година е изградено и училището. |
|||
== Религии == |
== Религии == |
||
Ред 24: | Ред 25: | ||
<!-- == Обществени институции == --> |
<!-- == Обществени институции == --> |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
=== Църквата |
=== Църквата „[[Николай Чудотворец|Свети Никола]]“ === |
||
{{основна|Свети Никола (Тополница)}} |
{{основна|Свети Никола (Тополница)}} |
||
[[File:Topolnitsa-Kyustendil-district-church.jpg|right|thumb|300px|Вход на църквата „Свети Никола“ в с. Тополница, Кюстендилско]] |
[[File:Topolnitsa-Kyustendil-district-church.jpg|right|thumb|300px|Вход на църквата „Свети Никола“ в с. Тополница, Кюстендилско]] |
||
Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източният дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. |
Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източният дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село [[Блатешница]], Радомирско. |
||
Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. [[Милош Яковлев]] заедно с [[Марко Минов]] изписва църквата „Свети Никола“.<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 455. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref> |
Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. [[Милош Яковлев]] заедно с [[Марко Минов]] изписва църквата „Свети Никола“.<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 455. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref> |
||
Версия от 11:39, 18 септември 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
Тополница | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 142 души[1] (15 март 2024 г.) 7,35 души/km² |
Землище | 19,409 km² |
Надм. височина | 654 m |
Пощ. код | 2619 |
Тел. код | 07033 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 72758 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП за България; 6 ноември 2023) |
Тополница в Общомедия |
Тополница е село в Западна България. То се намира в община Дупница, Област Кюстендил.
География
Село Тополница се намира във Верила планина по поречието на река Тополница. Отстои на 18 км североизточно от град Дупница.
История
Образувано е по времето на османското владичество вероятно около видни и около турски чифлик, където българите са използувани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. И досега мястото, където е бил, се нарича “Чифлико”. След Кримската война (1853-1856 г.) тук се заселват и черкези. На турски език за село с име Тополниче се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност “Видните”. Освен това тук е имало и няколко воденици-караджейки. През годината, когато е завършен храмът, в селото е имало 97 къщи и 480 жители. През същата година е изградено и училището.
Религии
Културни и природни забележителности
Църквата „Свети Никола“
Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източният дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. Милош Яковлев заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“.[2]
Редовни събития
- Събор - Първата събота на месец Май
Други
Бележки
|