Кости: Разлика между версии
eat pussy |
|||
Ред 12: | Ред 12: | ||
[[Картинка:Kosti architecture.jpg|мини|дясно|250п|Стара къща в Кости]] |
[[Картинка:Kosti architecture.jpg|мини|дясно|250п|Стара къща в Кости]] |
||
'''Костѝ''' е |
'''Костѝ''' е towa na gkawata ti в Югоизточна [[България]], [[община Царево]], [[Област Бургас]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, [[Бродилово]] и Каланджа (днес [[Синеморец]]). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”. |
Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, [[Бродилово]] и Каланджа (днес [[Синеморец]]). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”. |
||
== Религии == |
== Религии - ama na drugo mqsto == |
||
Всички жители на селото са православни християни. |
Всички жители на селото са православни християни. |
||
Версия от 16:47, 16 февруари 2015
Кости | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 168 души[1] (15 март 2024 г.) 2,19 души/km² |
Землище | 76,639 km² |
Надм. височина | 27 m |
Пощ. код | 8283 |
Тел. код | 055069 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 38947 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023) |
Кости в Общомедия |
Костѝ е towa na gkawata ti в Югоизточна България, община Царево, Област Бургас.
География
Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина, на 25 km югозападно от Царево и на 91 km югоизточно от Бургас. Покрай него протича река Велека. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико (днес Царево) и за Ахтопол.
История
В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.
Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17-ти век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол). През Руско-турската война от 1828-29 година се споменава като “гръцко село”. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто било със своите нестинари.
По времето на Преображенското въстание в 1903 година селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 20-те години в Гърция - така например гърци от Кости са заселени в 1922 година в българското серско село Какараска.[2] На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 година селото е имало 304 къщи и 1 328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 545 жители. В края на 40-те и началото на 50-те селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) Ахтопол - Бродилово - Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.
Традиционна архитектура
Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.
Религии - ama na drugo mqsto
Всички жители на селото са православни християни.
Обществени институции
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.
Личности
- Златка Ставрева странджанска народна певица
Литература
Други
Външни препратки
Бележки
|