Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

Временно представителство на обединената бивша ВМОРО
	Временно представителство на обединената бивша ВМОРО
Информация
Тип	революционна организация
Основана	1918 г., София, България
Закрита	1919 г., София, България
Положение	несъществуваща
Седалище	София
Езици	български
	Временно представителство на обединената бивша ВМОРО в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:25, 12 ноември 2015

Временното представителство на обединената бивша ВМОРО е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. Временното представителство се отказва от доминиращата по време на войната идея за присъединяване на Македония и издига отново старата концепция на ВМОРО за Автономна Македония.

История

Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.^[1] На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Петър Ацев, Павел Христов, Христо Татарчев, Петър Попарсов и Михаил Герджиков. На 9 март 1919 година издават „Апел към македонското население и към македонската емиграция в България“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж. В него се застъпват за автономия и неделимост на Македония, теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и Балканската федерация“. За кратко време временното представителство издава „Бюлетин“.^[2]

При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:

{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...^[3]

След подписването на Ньойския договор разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като ВМРО от Тодор Александров и създават редица свои организации. Сред тях са Емигрантския комунистически съюз (ЕКС) към БКП на Димо Хаджидимов, Емигрантската земеделска дружба към БЗНС на Александър Панов, както и Македонската емигрантска федеративна организация (МЕФО) на д-р Филип Атанасов, арх. Никола Юруков, Славчо Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов и други^[4]. Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.

Външни препратки

Aux membres du gouvernement bulgare et à titre d'information aux comités de direction des partis politiques en Bulgarie. Sofia, Bureau provisoire d'ancienne Organisation révolutionnaire intérieure unifiée, 30 mai 1919.

Вижте още

Бележки

↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 2015-10-30.
↑ Гоцев, Димитър. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941. София, Издателство на БАН, 1983.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992.
↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]

Портал „Македония“

[палешутски.78-1] Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 2015-10-30.

[2] Гоцев, Димитър. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941. София, Издателство на БАН, 1983.

[3] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992.

[NOM-4] „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 == История ==
-Серчани през ноември 1918 година излизат с [[Серска декларация|декларация]], в която се обявяват против [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]].<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |coauthors= |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-10-30}}</ref> На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. На 9 март 1919 година издават „[[Апел към македонското население и към македонската емиграция в България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „[[Назад към автономията]]“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_5.htm Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“, Изд. на БАН, София, 1983.]</ref>.
+Серчани през ноември 1918 година излизат с [[Серска декларация|декларация]], в която се обявяват против [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]].<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |coauthors= |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-10-30}}</ref> На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. На 9 март 1919 година издават „[[Апел към македонското население и към македонската емиграция в България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „[[Назад към автономията]]“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“.<ref>{{cite book |title= Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941 |last= Гоцев |first= Димитър |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на БАН |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
 При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:
-{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...<ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn14.html Църнушанов, Коста, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.]</ref>}}
+{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...<ref>{{cite book |title=  Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него|last=Църнушанов |first=Коста |authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.promacedonia.org/kc/cyrn14.html |accessdate=}}</ref>
 След подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете и&#768; се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] от [[Тодор Александров]] и създават редица свои организации. Сред тях са [[Емигрантски комунистически съюз|Емигрантския комунистически съюз]] (ЕКС) към [[БКП]] на Димо Хаджидимов, [[Емигрантска земеделска дружба|Емигрантската земеделска дружба]] към [[БЗНС]] на [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], както и [[Македонска емигрантска федеративна организация|Македонската емигрантска федеративна организация]] (МЕФО) на д-р [[Филип Атанасов]], арх. [[Никола Юруков]], [[Славчо Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]] и други<ref name="NOM">„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html]</ref>. Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.