Света София (Константинопол): Разлика между версии

Света София
Aya Sofya
	Света София Aya Sofya
	Света София Местоположение в Турция Координати: 41°00′29.99″ с. ш. 28°58′48″ и. д. / 41.008333° с. ш. 28.98° и. д.
Вид	Православна църква
Местоположение	Истанбул, Турция
Архитект	Исидор от Милет; Антимий от Трал
Стил	Византийски
Изграждане	532 – 537 г.
Височина	55 m
Площ	7400 m²
Статут	Музей
	Света София в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:47, 25 януари 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“ (Шаблон:Lang-el; Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-tr) или Църква на светата Премъдрост Божия е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция, превърната днес в музей. Тя е служила дълго време за християнска катедрала, а по-късно за една от главните джамии на Константинопол.

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал.^[1] Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.^[2]

Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (Шаблон:Lang-el), божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица.^[3]^[4] По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.^[5]

История

Първа църква (360 – 404)

Първата църква на мястото на днешната „Света София“ е осветена на 15 февруари 360 г. от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква (Μεγάλη Ἐκκλησία).^[6] След завършването си тя става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „Света Ирина“. През по-голямата част от историята на Византийската империя тези 2 храма заемат централно място в нейния церемониал.

Тази първа сграда е описана от работилия в началото на 5 век историк Сократ Схоластик, който приписва нейното изграждане на император Константин I Велики. Според неговото описание сградата представлява класическа латинска базилика с атриум, галерии и дървен покрив и изглежда значим за времето си паметник.

Първата църква е опожарена по време на бунтовете в Константинопол, които започнали след като императрица Елия Евдоксия прогонва от града патриарх Йоан Златоуст на 20 юни 404 година.

Втора църква (415 – 532)

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Втората църква е разрушена по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника през 532 г.

Трета църква (537 – 1453)

Още през 532 г. започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни архитекти са избрани Исидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя много амбициозна задача, да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 г. под зоркия контрол на самия Юстиниан. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ изпразва имперската хазна.

При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. според преданието Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим^[7]. В продължение на почти 1000 г. „Св. София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света.

Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван.

След нашествието на кръстоносците през 1204 г. църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В периода на Латинската империя (1204-1261 г.) в църквата се е изпълнявал католическият обред.

Джамия (1453 – 1934)

След превръщането ѝ в джамия през 1453 г. във вътрешността са направени малки промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.

Музей (от 1935)

През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.

Архитектура

Надлъжен разрез на Света София в оригиналния ѝ вид като църква

Света София в план. Долу – приземен етаж. Горе – балкон

„Св. София“ е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо.

Централен кораб и купол

Света София: южната стена тимпан и югозападният носещ стълб

Църквата не е стриктна базилика, като централният ѝ кораб, дълъг 76.2 м, е доминиран от купол с диаметър около 31 м и височина над пода от 56 м. Куполът лежи на квадратна основа, като преминаването от кръг към квадрат е постигнато, чрез 4 пандантива. Счита се, че това е първата църква, която ползва това архитектурно решение. В дължина (запад-изток) тежестта на купола се носи от две гигантски арки, които преминават в полукуполи. Източният полукупол се преразпределя в три по-малки полукупола, двата странични – над екседри с колонади, а средният – над апсидата. Западният преминава в два по-малки полукупола над симетрични екседри. Между тях, огледално на апсидата и над емпорията, се намира огромен прозорец.

В южна и северна посока централният кораб е ограничен от колонади, които носят стени тимпани пронизани от множество прозорци. Едно от впечатляващите архитектурни постижения е, че във вътрешността на сградата не е очевидно кои статични елементи поддържат извисяващите се купол и арки. Това, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш „златният купол виси от небесата“ (Прокопий, 561 г.).

Стените, до височината на корниза над балкона са покрити от плочи от различни видове мрамори с разнообразни разцветки. Над корниза, до върха на купола, повърхностите са покрити със златна мозайка, на места заместена от Фосати с мазилка със същия цвят и шарка.

Странични кораби

Южният и северният кораб са огледални и отделени от централния чрез колонадите под тимпаните и четирите екседри, както и четирите основни носещи стълба. В план изток-запад са разделени на три основни пространства от арките, които свързват централните (първични) носещи стълбове с контрафорсните (вторични) стълбове в посока юг и север.

Стените също са покрити с мраморни плочи, а таваните със златни мозайки с декоративни елементи.

Балкони (Галерии)

До балконите, които се простират над целите два странични кораба, както и втория притвор, се достига чрез рампи разположени в ъглите на сградата. Запазени до днес са 3 от тези рампи. Подобно на приземния етаж, страничните части на балкона са разделени от централното помещение чрез колонади и са разделени на съответно три обособени пространтва от арките свързващи първичните и вторичните носещи стълбове. Опасани са от два реда парапети, отпред дървен – декоративен, а отзад масивен – мраморен. Таваните са украсени от декоративни мозайки, като – особено в южната част – има множество запазени ценни мозайки-икони. В централната част на балкона над притвора (емпория) се е намирала ложата на императрицата.

Значение

След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж Храм Свети Сава в Белград). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ – Шехзаде джамия, Сюлейман джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия) и др.

Бележки

↑ Kleiner, Fred S и др. Gardner's Art Through the Ages: Volume I, Chapters 1 – 18. 12th. Mason, OH, Wadsworth, 2008. ISBN 0495467405. с. 329.
↑ Simons, Marlise. Center of Ottoman Power // New York Times, 22 August 1993. Посетен на 4 юни 2009.
↑ McKenzie, Steven L. The Hebrew Bible Today: An Introduction to Critical Issues. Louisville, KY, Westminster John Knox Press, 1998. ISBN 0-6642-5652-X. с. 149.
↑ Binns, John. An Introduction to the Christian Orthodox Churches. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-5216-6738-0. с. 57.
↑ Janin, Raymond. La Géographie Ecclésiastique de l'Empire Byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol.: Les Églises et les Monastères. Paris, Institut Français d'Etudes Byzantines, 1953. с. 471.
↑ Foni, Alessandro E и др. Virtual Hagia Sophia: Restitution, Visualization and Virtual Life Simulation (PDF) // Посетен на 3 юли 2007.
↑ Димитър Ангелов, Византийската култура, 2004

Външни препратки

Виртуална панорамна разходка

[1] Kleiner, Fred S и др. Gardner's Art Through the Ages: Volume I, Chapters 1 – 18. 12th. Mason, OH, Wadsworth, 2008. ISBN 0495467405. с. 329.

[nytimes-2] Simons, Marlise. Center of Ottoman Power // New York Times, 22 August 1993. Посетен на 4 юни 2009.

[3] McKenzie, Steven L. The Hebrew Bible Today: An Introduction to Critical Issues. Louisville, KY, Westminster John Knox Press, 1998. ISBN 0-6642-5652-X. с. 149.

[4] Binns, John. An Introduction to the Christian Orthodox Churches. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-5216-6738-0. с. 57.

[5] Janin, Raymond. La Géographie Ecclésiastique de l'Empire Byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol.: Les Églises et les Monastères. Paris, Institut Français d'Etudes Byzantines, 1953. с. 471.

[Great_Church-6] Foni, Alessandro E и др. Virtual Hagia Sophia: Restitution, Visualization and Virtual Life Simulation (PDF) // Посетен на 3 юли 2007.

[7] Димитър Ангелов, Византийската култура, 2004

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{към пояснение|Света София|Света София}}
 {{Сграда
 | име = Света София
 | местно име =Aya Sofya
@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 | карта = Турция
 | lat_deg = 41
-| lat_min =  0
+| lat_min = 0
 | lat_sec = 31
 | lon_deg = 28
@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 | архитект = [[Исидор от Милет]]<br />[[Антимий от Трал]]
 | архитектурен стил = [[Византийска архитектура|Византийски]]
-| време на изграждане = 532-537 г.
+| време на изграждане = 532 – 537 г.
 | височина = 55 m
 | площ = 7400 m²
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 }}
 '''„Света София“''' ({{lang-el|Ἁγία Σοφία}}; {{lang-la|Sancta Sophia}}; {{lang-tr|Aya Sofya}}) или '''Църква на светата Премъдрост Божия''' е монументална обществена сграда в [[Истанбул]], [[Турция]], превърната днес в [[музей]]. Тя е служила дълго време за християнска [[катедрала]], а по-късно за една от главните [[Джамия|джамии]] на [[Константинопол]].
-Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532-537 г. при император [[Юстиниан I]] по проект на [[Исидор от Милет]] и [[Антимий от Трал]].<ref>{{cite book | last = Kleiner | first = Fred S | coauthors= Christin J. Mamiya | title = Gardner's Art Through the Ages: Volume I, Chapters 1-18 | publisher =Wadsworth | location= Mason, OH | edition=12th | year = 2008 | page=329 | isbn =0495467405}}</ref> Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на [[византийска архитектура|византийската архитектура]] и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през [[Османска архитектура|Османската епоха]].<ref name="nytimes">{{cite news | url = http://www.nytimes.com/1993/08/22/travel/center-of-ottoman-power.html | title = Center of Ottoman Power | publisher = New York Times | last = Simons | first = Marlise | accessdate = 4 юни 2009 | date=22 August 1993}}</ref>
+Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император [[Юстиниан I]] по проект на [[Исидор от Милет]] и [[Антимий от Трал]].<ref>{{cite book | last = Kleiner | first = Fred S | coauthors= Christin J. Mamiya | title = Gardner's Art Through the Ages: Volume I, Chapters 1 – 18 | publisher =Wadsworth | location= Mason, OH | edition=12th | year = 2008 | page=329 | isbn =0495467405}}</ref> Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на [[византийска архитектура|византийската архитектура]] и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през [[Османска архитектура|Османската епоха]].<ref name="nytimes">{{cite news | url = http://www.nytimes.com/1993/08/22/travel/center-of-ottoman-power.html | title = Center of Ottoman Power | publisher = New York Times | last = Simons | first = Marlise | accessdate = 4 юни 2009 | date=22 August 1993}}</ref>
 Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на [[Латински патриарси на Константинопол|константинополските латински патриарси]] до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в [[джамия]]. След разпадането на [[Османската империя]] правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.
-Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица [[София (светица)|София]], а на светата [[Премъдрост Божия]] ({{lang-el|Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας}}), божествената страна на [[Исус Христос]], която е и един от [[Ипостас|ипостасите]] на [[Света Троица|Светата Троица]].<ref>{{cite book | last = McKenzie | first = Steven L | others = M. Patrick Graham | title = The Hebrew Bible Today: An Introduction to Critical Issues | url = http://books.google.com/books?id=owwhpmIVgSAC&pg=PA149&dq=%22Jesus+Christ+as+the+Holy+Wisdom+of+God%22&lr=&as_brr=3#v=onepage&q=%22Jesus%20Christ%20as%20the%20Holy%20Wisdom%20of%20God%22&f=false | publisher =Westminster John Knox Press | location=Louisville, KY | year = 1998 | page = 149 | isbn = 0-6642-5652-X }}</ref><ref>{{cite book | last = Binns | first = John | title = An Introduction to the Christian Orthodox Churches | url = http://books.google.com/books?id=MOA5vfSl3dwC&pg=PA57&dq=%22Its+dedication+to+the+Wisdom+of+God+identified+it+with+Christ%22&lr=#v=onepage&q=%22Its%20dedication%20to%20the%20Wisdom%20of%20God%20identified%20it%20with%20Christ%22&f=false | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | year = 2002 | page = 57 | isbn = 0-5216-6738-0}}</ref> По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.<ref>{{cite book | last = Janin | first = Raymond | year = 1953 | title = La Géographie Ecclésiastique de l'Empire Byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol.: Les Églises et les Monastères | publisher = Institut Français d'Etudes Byzantines | location = Paris | pages = 471 | isbn =  | ref = harv}}</ref>
+Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица [[София (светица)|София]], а на светата [[Премъдрост Божия]] ({{lang-el|Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας}}), божествената страна на [[Исус Христос]], която е и един от [[Ипостас|ипостасите]] на [[Света Троица|Светата Троица]].<ref>{{cite book | last = McKenzie | first = Steven L | others = M. Patrick Graham | title = The Hebrew Bible Today: An Introduction to Critical Issues | url = http://books.google.com/books?id=owwhpmIVgSAC&pg=PA149&dq=%22Jesus+Christ+as+the+Holy+Wisdom+of+God%22&lr=&as_brr=3#v=onepage&q=%22Jesus%20Christ%20as%20the%20Holy%20Wisdom%20of%20God%22&f=false | publisher =Westminster John Knox Press | location=Louisville, KY | year = 1998 | page = 149 | isbn = 0-6642-5652-X }}</ref><ref>{{cite book | last = Binns | first = John | title = An Introduction to the Christian Orthodox Churches | url = http://books.google.com/books?id=MOA5vfSl3dwC&pg=PA57&dq=%22Its+dedication+to+the+Wisdom+of+God+identified+it+with+Christ%22&lr=#v=onepage&q=%22Its%20dedication%20to%20the%20Wisdom%20of%20God%20identified%20it%20with%20Christ%22&f=false | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | year = 2002 | page = 57 | isbn = 0-5216-6738-0}}</ref> По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.<ref>{{cite book | last = Janin | first = Raymond | year = 1953 | title = La Géographie Ecclésiastique de l'Empire Byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol.: Les Églises et les Monastères | publisher = Institut Français d'Etudes Byzantines | location = Paris | pages = 471 | ref = harv}}</ref>
 ==История==
-=== Първа църква (360-404) ===
+=== Първа църква (360 – 404) ===
 [[Картинка:Istanbul.Hagia Sophia009.jpg|мини|Детайли от първата църква, открити при разкопки в западния двор на сегашната постройка]]
 Първата църква на мястото на днешната „Света София“ е осветена на 15 февруари 360 г. от император [[Констанций II]] и по онова време е известна като Голямата църква (''Μεγάλη Ἐκκλησία'').<ref name="Great Church">{{Cite web | url = http://www.virtualworldheritage.org/papers/3181_976-Virtual_Hagia_Sophia.pdf | format = PDF | title = Virtual Hagia Sophia: Restitution, Visualization and Virtual Life Simulation | accessdate = 3 юли 2007 | first = Alessandro E | last = Foni | coauthors = George Papagainnakis, Nadia Magnenat-Thalmann}}</ref> След завършването си тя става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „[[Света Ирина (Константинопол)|Света Ирина]]“. През по-голямата част от историята на [[Византийската империя]] тези 2 храма заемат централно място в нейния церемониал.
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 Първата църква е опожарена по време на бунтовете в Константинопол, които започнали след като императрица [[Елия Евдоксия]] прогонва от града патриарх [[Йоан Златоуст]] на 20 юни 404 година.
-=== Втора църква (415-532) ===
+=== Втора църква (415 – 532) ===
 {{раздел-мъниче}}
 Втората църква е разрушена по време на потушеното от [[Юстиниан I]] въстание [[Ника]] през [[532]] г.
-=== Трета църква (537-1453) ===
+=== Трета църква (537 – 1453) ===
 [[Картинка:Istanbul 036 (6498284165).jpg|мини|Поглед нагоре, посока изток, в централния кораб]]
-Още през 532 г. започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни [[архитект]]и са избрани [[Исидор от Милет]] и [[Антимий от Трал]], известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя много амбициозна задача ,да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 год. под зоркия контрол на самия Юстиниан. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни [[мозайка|мозайки]] и скъпи видове [[мрамор]]. Много от мраморните колони са докарани от стари езически храмове от антични градове в [[Мала Азия]]. Строежът и&#768; изпразва имперската хазна.
+Още през 532 г. започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни [[архитект]]и са избрани [[Исидор от Милет]] и [[Антимий от Трал]], известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя много амбициозна задача, да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 г. под зоркия контрол на самия Юстиниан. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни [[мозайка|мозайки]] и скъпи видове [[мрамор]]. Много от мраморните колони са докарани от стари езически храмове от антични градове в [[Мала Азия]]. Строежът и&#768; изпразва имперската хазна.
-При осветяването на църквата на [[27 декември]] [[537]] г. според преданието Юстиниан изрича думите „[[Соломоне, аз те надминах!]]“, имайки предвид [[Соломонов храм|Храма на Соломон]] в [[Йерусалим]]<ref>Димитър Ангелов, Византийската култура, 2004</ref>. В продължение на почти 1000 год. „Св. София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света.
+При осветяването на църквата на [[27 декември]] [[537]] г. според преданието Юстиниан изрича думите „[[Соломоне, аз те надминах!]]“, имайки предвид [[Соломонов храм|Храма на Соломон]] в [[Йерусалим]]<ref>Димитър Ангелов, Византийската култура, 2004</ref>. В продължение на почти 1000 г. „Св. София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света.
 Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история ([[558]], [[989]], [[1346]] г.), но бива бързо възстановяван.
@@ Ред 56: / Ред 56: @@
 След [[Четвърти кръстоносен поход|нашествието]] на [[кръстоносци]]те през [[1204]] г. църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на [[иконостас]]а и вратите, а самият храм е поруган. В периода на [[Латинската империя]] ([[1204]]-[[1261]] г.) в църквата се е изпълнявал [[Католическа църква|католическият]] обред.
-=== Джамия (1453-1934) ===
+=== Джамия (1453 – 1934) ===
 След превръщането и&#768; в джамия през [[1453]] г. във вътрешността са направени малки промени, поетапно са построени и 4 [[минаре]]та в ъглите и&#768;, а през 16 в. османският архитект [[Синан]] достроява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците [[братя Фосати]] е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен [[минбар]] и са окачени кръглите дървени панели с имената на [[пророк]]а Мохамед и първите [[халиф]]и.
@@ Ред 64: / Ред 64: @@
 ==Архитектура==
 [[Картинка:Hagia-Sophia-Laengsschnitt.jpg|мини|дясно|Надлъжен разрез на Света София в оригиналния ѝ вид като църква]]
-[[Картинка:Hagia-Sophia-Grundriss.jpg|мини|дясно|Света София в план. Долу - приземен етаж. Горе - балкон]]
+[[Картинка:Hagia-Sophia-Grundriss.jpg|мини|дясно|Света София в план. Долу – приземен етаж. Горе – балкон]]
 „Св. София“ е първият типичен пример за [[византийска архитектура]] и се счита от много хора за архитектурно чудо.
 ===Централен кораб и купол===
 [[Картинка:576IstanbulSSofia.JPG|мини|Света София: южната стена тимпан и югозападният носещ стълб]]
-Църквата не е стриктна [[базилика]], като централният и&#768; [[Неф|кораб]], дълъг 76.2 м, е доминиран от [[купол]] с диаметър около 31 м и височина над пода от 56 м. Куполът лежи на квадратна основа, като преминаването от кръг към квадрат е постигнато, чрез 4 [[пандантив]]а. Счита се, че това е първата  църква, която ползва това архитектурно решение. В дължина (запад-изток) тежестта на купола се носи от две гигантски арки, които преминават в полукуполи. Източният полукупол се преразпределя в три по-малки полукупола, двата странични - над [[Екседра|екседри]] с колонади, а средният - над [[апсида|апсидата]]. Западният преминава в два по-малки полукупола над симетрични екседри. Между тях, огледално на апсидата и над [[Емпория (архитектура)|емпорията]], се намира огромен прозорец.
+Църквата не е стриктна [[базилика]], като централният и&#768; [[Неф|кораб]], дълъг 76.2 м, е доминиран от [[купол]] с диаметър около 31 м и височина над пода от 56 м. Куполът лежи на квадратна основа, като преминаването от кръг към квадрат е постигнато, чрез 4 [[пандантив]]а. Счита се, че това е първата църква, която ползва това архитектурно решение. В дължина (запад-изток) тежестта на купола се носи от две гигантски арки, които преминават в полукуполи. Източният полукупол се преразпределя в три по-малки полукупола, двата странични – над [[Екседра|екседри]] с колонади, а средният – над [[апсида]]та. Западният преминава в два по-малки полукупола над симетрични екседри. Между тях, огледално на апсидата и над [[Емпория (архитектура)|емпорията]], се намира огромен прозорец.
-В южна и северна посока централният кораб е ограничен от колонади, които носят стени [[Тимпан (архитектура)|тимпани]] пронизани от множество прозорци. Едно от впечатляващите архитектурни постижения е, че във вътрешността на сградата не е очевидно кои статични елементи поддържат извисяващите се купол и арки. Това, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш "златният купол виси от небесата" ([http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Buildings/home.html Прокопий], [[561]] г.).
+В южна и северна посока централният кораб е ограничен от колонади, които носят стени [[Тимпан (архитектура)|тимпани]] пронизани от множество прозорци. Едно от впечатляващите архитектурни постижения е, че във вътрешността на сградата не е очевидно кои статични елементи поддържат извисяващите се купол и арки. Това, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш „златният купол виси от небесата“ ([http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Buildings/home.html Прокопий], [[561]] г.).
 Стените, до височината на [[Корниз|корниза]] над балкона са покрити от плочи от различни видове мрамори с разнообразни разцветки. Над корниза, до върха на купола, повърхностите са покрити със златна мозайка, на места заместена от Фосати с мазилка със същия цвят и шарка.
 ===Странични кораби===
-Южният и северният кораб са огледални и отделени от централния чрез колонадите под тимпаните и четирите екседри, както и четирите основни носещи стълба. В план изток-запад са разделени на три основни пространства от арките, които свързват централните (първични) носещи стълбове с [[контрафорс|контрафорсните]] (вторични) стълбове в посока юг и север.
+Южният и северният кораб са огледални и отделени от централния чрез колонадите под тимпаните и четирите екседри, както и четирите основни носещи стълба. В план изток-запад са разделени на три основни пространства от арките, които свързват централните (първични) носещи стълбове с [[контрафорс]]ните (вторични) стълбове в посока юг и север.
 Стените също са покрити с мраморни плочи, а таваните със златни мозайки с декоративни елементи.
 ===Балкони (Галерии)===
-До балконите, които се простират над целите два странични кораба, както и втория [[притвор]], се достига чрез [[Рампа|рампи]] разположени в ъглите на сградата. Запазени до днес са 3 от тези рампи. Подобно на приземния етаж, страничните части на балкона са разделени от централното помещение чрез колонади и са разделени на съответно три обособени пространтва от арките свързващи първичните и вторичните носещи стълбове. Опасани са от два реда парапети, отпред дървен - декоративен, а отзад масивен - мраморен. Таваните са украсени от декоративни мозайки, като - особено в южната част - има множество запазени ценни мозайки-икони. В централната част на балкона над притвора ([[Емпория (архитектура)|емпория]]) се е намирала ложата на императрицата.
+До балконите, които се простират над целите два странични кораба, както и втория [[притвор]], се достига чрез [[Рампа|рампи]] разположени в ъглите на сградата. Запазени до днес са 3 от тези рампи. Подобно на приземния етаж, страничните части на балкона са разделени от централното помещение чрез колонади и са разделени на съответно три обособени пространтва от арките свързващи първичните и вторичните носещи стълбове. Опасани са от два реда парапети, отпред дървен – декоративен, а отзад масивен – мраморен. Таваните са украсени от декоративни мозайки, като – особено в южната част – има множество запазени ценни мозайки-икони. В централната част на балкона над притвора ([[Емпория (архитектура)|емпория]]) се е намирала ложата на императрицата.
 ==Значение==
-След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж [[Храм Свети Сава]] в [[Белград]]). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от [[Синан]] и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ - [[Шехзаде джамия]], [[Сюлейман джамия]], [[Султан Ахмед джамия]] (Синята джамия) и др.
+След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж [[Храм Свети Сава]] в [[Белград]]). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от [[Синан]] и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ – [[Шехзаде джамия]], [[Сюлейман джамия]], [[Султан Ахмед джамия]] (Синята джамия) и др.
 == Бележки ==