Арда (село): Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
||
Ред 77: | Ред 77: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
;Родени в Арда |
;Родени в Арда |
||
* [[Ангел Томов]] (? |
* [[Ангел Томов]] (? – 1951), български публицист и деец на македоно-одринското освободително движение |
||
* [[Валя Балканска]] (р.1942), българска народна певица |
* [[Валя Балканска]] (р.1942), българска народна певица |
||
* [[Васил Ангелов]] (1882 |
* [[Васил Ангелов]] (1882 – 1953), български военен и революционер |
||
* [[Дичо Узунов]] (1921 – 2015), български военен, контраадмирал . |
|||
* [[Дичо Узунов]] (р.1921 - 2015), български военен, контраадмирал . '''Контраадмирал Дичо Стефанов Узунов''' е роден на 1.06.1921 г. в с.Арда. Дългогодишен морски офицер и началник на Военноморското училище „Никола Йонков Вапцаров” Варна. Учредител е на клуб „Родопи” към съюза на Тракийските дружества в България. Автор на книгата "При изворите на Арда". |
|||
* [[Асен Василев]] (1909 |
* [[Асен Василев]] (1909 – 1987), резбар, народен художник. '''Проф.Асен Николов Василев''' е роден на 18.01.1909 г. в Арда в семейството на учители. Завършва резба и моделиране в Художествената академия в София. Под негово ръководство се създава катедра „Резба“. Избран е за професор и декан на факултета по приложни изкуства. През . е удостоен с почетната награда „Златни ръце“. Негово дело са дърворезбарски творби за много ритуални зали в Арда и страната. Негови творби има в резиденция „Бояна“, в музеите в Москва, Делхи, Техеран и др. За него проф. Михаил Карапаунов пише, че“творбите на длетото му са „като родопска песен и звън на чанове“. Почива на 17.03.1987 г. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 00:12, 17 декември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арда.
Арда | |
Джамията в Арда | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 193 души[1] (15 март 2024 г.) 10,8 души/km² |
Землище | 17,928 km² |
Надм. височина | 1003 m |
Пощ. код | 4790 |
Тел. код | 03028 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 00597 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Арда Недко Юруков (ГЕРБ) |
Арда в Общомедия |
Арда (старо име: Арда баше) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. Село Арда е разположено в малка, но живописна долина в горното течение на река Арда. Трудно може да се издири откъде се е взело името на село Арда. Най-старото сведение е от втората половина на 17 в., когато то се е наричало ”Арда-башъ” което означава "глава", началото на река Арда. Преданието говори, че в миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломориeто. От тук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села. В селото има кметство, основно училище, детска градина, здравна служба с лекар, фелдшер и стоматолог, читалище, информационен център, църква и джамия. До 1947 г. в селото е имало действаща митница.
В района на кметството и съставните села пътищата са асфалтирани и има покритите на мобилните оператори.
В последните десет години се развива селския туризъм. В селото има частен музей базиран в Маджаровата къща, която е на повече от 150 години. За величествения планински връх Ком, извисил снага над Арда, се разказват много легенди и предания. На върха е открито древно светилище. Няма човек, който е изкачил върха, да не е категоричен, че мястото е заредено с особена енергия. На разположение на туристите са три частни хотела и шест къщи за почивка. Туристически пътеки, водещи към изворите на река Арда, връх Ком, Лъджата и Светилището.
През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело или конен туризъм, ски влек. Една от атракциите е преминаването по въжения парк „Градината на Тарзан”. Отскоро на една от скалите до църквата се практикува скално катерене.
География
Селото е разположено на 30 км южно от Смолян. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, палоска.
История
В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Арда (Арда баше) са постъпили в армията 13 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели ахрене мюсюлмани.[2] Към 1912-1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Арда (Ардабаши) е 200.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Арда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Религии
В селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.
Културни и природни забележителности
Всяка година лятото около Илинден се провежда селският събор, все там...горе на "салажа" под паметника. Всяка година на Тодоровден се организират празнични игри и кушии. Май месец е месецът на юбилярите и празникът „Предой” . Август месец се провежда традиционният празник на Арда и арденските родове и Българо-гръцки събор.
През 1991 г. е изработен герб на селото от проф. Димитър Серезлиев. От 2012 г. Арда вече си има и знаме.
В близост до село Арда, през село Гудевица и махала лагон (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.
В село Гудевица до старата църква, строена през 1882 година, се намира и сградата на Народно Читалище "Бъдеще сега" приемник на старото "Пробуда" основано през 1931 година.
Личности
- Родени в Арда
- Ангел Томов (? – 1951), български публицист и деец на македоно-одринското освободително движение
- Валя Балканска (р.1942), българска народна певица
- Васил Ангелов (1882 – 1953), български военен и революционер
- Дичо Узунов (1921 – 2015), български военен, контраадмирал .
- Асен Василев (1909 – 1987), резбар, народен художник. Проф.Асен Николов Василев е роден на 18.01.1909 г. в Арда в семейството на учители. Завършва резба и моделиране в Художествената академия в София. Под негово ръководство се създава катедра „Резба“. Избран е за професор и декан на факултета по приложни изкуства. През . е удостоен с почетната награда „Златни ръце“. Негово дело са дърворезбарски творби за много ритуални зали в Арда и страната. Негови творби има в резиденция „Бояна“, в музеите в Москва, Делхи, Техеран и др. За него проф. Михаил Карапаунов пише, че“творбите на длетото му са „като родопска песен и звън на чанове“. Почива на 17.03.1987 г.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
Външни препратки
|