Фотоелектричен ефект: Разлика между версии
м →top: -, replaced: [работа] → [механична работа|работа] редактирано с AWB |
+изт., кор. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници|07:48, 18 август 2015 (UTC)}} |
|||
{{квантова механика|отворена тема=3}} |
{{квантова механика|отворена тема=3}} |
||
Явлението '''фотоелектричен ефект''' (фотоелектронна емисия) се състои в отделянето на [[електрон]]и от повърхността на дадено вещество при облъчването му със [[светлина]]. Фотоефектът е открит от [[Хайнрих Херц]] през [[1887]] |
Явлението '''фотоелектричен ефект''' (фотоелектронна емисия) се състои в отделянето на [[електрон]]и от повърхността на дадено вещество при облъчването му със [[светлина]]. Фотоефектът е открит от [[Хайнрих Херц]] през [[1887]] г.<ref>http://www.britannica.com/science/photoelectric-effect "The photoelectric effect was discovered in 1887 by the German physicist Heinrich Rudolf Hertz."</ref>, а законът, с който се обяснява (на основата на хипотезата на [[Макс Планк]]), е изведен от [[Алберт Айнщайн]] през [[1905]] г. (за което получава [[Нобелова награда]]). |
||
#[[Скорост]]та и [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на отделените [[електрон]]и зависи от [[честота]]та на падащата [[светлина]]. За всяка повърхност съществува минимална [[честота]] на падащата [[светлина]], наречена ''червена граница'' на фотоефекта, при която се наблюдава емисия на [[електрон]]и. |
#[[Скорост]]та и [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на отделените [[електрон]]и зависи от [[честота]]та на падащата [[светлина]]. За всяка повърхност съществува минимална [[честота]] на падащата [[светлина]], наречена ''червена граница'' на фотоефекта, при която се наблюдава емисия на [[електрон]]и. |
||
Ред 19: | Ред 18: | ||
* ''<math> v_m </math>'' е неговата [[скорост]]. |
* ''<math> v_m </math>'' е неговата [[скорост]]. |
||
Според [[квантова механика|квантовата теория]] [[светлина]]та се излъчва, поглъща и разпространява |
Според [[квантова механика|квантовата теория]] [[светлина]]та се излъчва, поглъща и разпространява на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена [[фотон]]. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интензивности, но с откриването на [[лазер]]ите това става възможно. |
||
на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена [[фотон]]. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интензивности, но с откриването на [[лазер]]ите това става възможно. |
|||
Фотоефектът бива ''външен'' и ''вътрешен''. При външния фотоефект избитите [[електрон]]и напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата [[проводимост]]. |
Фотоефектът бива ''външен'' и ''вътрешен''. При външния фотоефект избитите [[електрон]]и напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата [[проводимост]]. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 09:45, 20 април 2017
Серия статии на тема Квантова механика |
Основни понятия
Теории
Експерименти
Физици
|
Явлението фотоелектричен ефект (фотоелектронна емисия) се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина. Фотоефектът е открит от Хайнрих Херц през 1887 г.[1], а законът, с който се обяснява (на основата на хипотезата на Макс Планк), е изведен от Алберт Айнщайн през 1905 г. (за което получава Нобелова награда).
- Скоростта и кинетичната енергия на отделените електрони зависи от честотата на падащата светлина. За всяка повърхност съществува минимална честота на падащата светлина, наречена червена граница на фотоефекта, при която се наблюдава емисия на електрони.
- Скоростта и кинетичната енергия на фотоелектроните не зависят от интензивността на лъчението.
- Броят на фотоелектроните, фототокът, зависи право пропорционално от интензивността на падащата светлина.
Уравнението на Айнщайн се дава с:
където
- h е константата на Планк,
- f е честотата на падащия фотон,
- е работата или минималната енергия, необходима да избие електрон от повърхността на метала,
- е максималната кинетична енергия на избитите електрони,
- f0 е червената граница
- m е масата на избития електрон,
- е неговата скорост.
Според квантовата теория светлината се излъчва, поглъща и разпространява на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена фотон. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интензивности, но с откриването на лазерите това става възможно.
Фотоефектът бива външен и вътрешен. При външния фотоефект избитите електрони напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата проводимост.
Източници
- ↑ http://www.britannica.com/science/photoelectric-effect "The photoelectric effect was discovered in 1887 by the German physicist Heinrich Rudolf Hertz."