Великоморавия: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 2003:C9:DBE2:AC01:5D48:7EC9:2AF2:8F03 (б.), към версия на LordBumbury Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 108: | Ред 108: | ||
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Твърде интересна е тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Святополк I|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]]. |
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Твърде интересна е тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Святополк I|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]]. |
||
Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу |
Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу и [[германци|немските духовници]]. Но освен това той иска от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на немски. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]]. |
||
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртата му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки католици. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука. |
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртата му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки католици. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука. |
Версия от 15:44, 6 октомври 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.
Великоморавия Velkomoravská říše | |
— независимо княжество — | |
833 – 906 | |
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894) | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Велехрад |
Официален език | славянски, латински |
Религия | славянско езичество, християнство |
Форма на управление | наследствена монархия |
Династия | Моймировичи |
| |
Днес част от | Австрия, Словакия, Унгария, Чехия Украйна, Полша |
Великоморавия в Общомедия |
Покръстване на Великоморавия | |
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер | |
Покръстване на Великоморавия в Общомедия |
Църква „Света Маргарита“ | |
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Словакия |
окръг | Скалица |
село | Копчани |
Археология | |
Вид | романска църква |
Период | IХ век |
Епоха | Средновековие |
Църква „Света Маргарита“ в Общомедия |
Великоморавия, или Велика Моравия (Шаблон:Lang-cs – Великоморавска империя; Шаблон:Lang-la), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия.
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моймир I. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г.).
Столица на Великоморавия е град Велеград, днес село в Чехия. Твърде интересна е тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[1]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението и на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград.
Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу и немските духовници. Но освен това той иска от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на немски. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход Константин-Кирил Философ и Методий.
Така в 863 г. във Велеград пристигат Светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртата му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки католици. През 885 година под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
При Святополк I страната е все повече зависима от Кралство Германия. Разгромена е от маджарите през 906 година.
Архитектура
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обработка на машинен превод, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Микулчице бе подсилено от 19 век и по-късно се превърнало в голяма (2 км ²) агломерация състояща се от различни селища и укрепления, разпределени в продължение на няколко речни острови. Площта оградена от укрепленията е само малко по-малка от областта на съвременната „Империята на Франките“ столицата на област Регенсбург. Населението, изчислен на 2000 г., са живели от търговията и занаятите. Микулцице беше и преди всичко религиозен център, с първата каменна църква построена около 800. В най-голямата сред тях има три храма, отвътре базилика с размери 35 м от 9 метра и отгоре с грандиозен купол. Единствената църква безопасно идентифицирана като Великата Моравска и в същото време все още неразрушена от времето се намира в близост Копцани.
Нитра, вторият център на Империята, е управлявано автономно от наследник на династия като основните изтоцници на доход са от данъците и търговията. Нитра се е състояла от пет големи укрепени селища и двадесет специализирани занаятчийски селища, което я прави реална столица за нейното време. Занаятът включва производството на луксозни стоки, като например бижута и стъкло. В агломерация е бил заобиколен от няколко по-малки укрепления и религиозни сгради (напр. в Dražovce и Zobor).
Братиславския Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. разкопките на гробището, разположени от базиликата донесоха резултатите от Великата моравски бижута, подобни по стил и качество че от Микулцице. Името на замъка е за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от краля Арнулф на Източна Франция.
В Замъка Девин, в близост до Братислава, е охранявал Велика Моравия срещу честите нападения от Запада. Въпреки, че някои автори твърдят, че той е построена едва по-късно като крепостта на кралете на Унгария, разкопки от стари славянски селищни писма твърдят че е основан през 8 век. По време на Великата моравски период, Девинския замък е седалището на местен господар, чиито оданици били погребани около каменна християнската църква. Тези два замъка били засилени от малки укрепления в Девинската Нова Вес, Свати ЮР, както и от други.
Повечето Велики моравски замъци са доста големи укрепления разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Типичните Велики моравски дизайн е комбинирана стена от сух камък с вътрешната структура на дървен материал напълнени с пръст. укрепления обикновено се формира на няколко съседни помещения заедно с елитните сгради концентрирани в центъра и занаятите в други заграждения. Повечето сгради Били направени от дървесина, но църковни и жилищни части са направени от камък. Понякога, по-рано, праисторически (Девински Замък) или римски (Братиславски Замък) укрепленията са били интегрирани. Най-малко няколко църкви (напр. в Братиславската, Девинската и Нитра) бяха украсени със стенописи, рисувани от прочути италиански майстори. Това е било доказано защото химическия състав на цветовете е един и същ както в Северна Италия. В Нитра и Микулцице, няколко замъка и населени места образуват огромнт подсилени градски агломерации. Много замъци работят като регионални административни центрове, управлявани от местен благородник. За пример, Дуцове е бил центъра на Вах а Вах е управлявал Замъка цепелин а той от своя страна на Цепелинкия регион. Най-големите замъци обикновено са били защитени от веригата на по-малки укрепления. Малки силни (например Замъка Беков) замъци също били построени за защита на търговските маршрути и да се осигури подслон за селяни в случай на военно нападение.
Само няколко примера от голямата моравски архитектура са изцяло реконструирани или консервирани. Единствената все още постоянна сграда е църквата в Копцани, макар и няколко други ранни средновековни църкви (например в Констолони на Трибеком, Михаловце и Нитра), може да бъдат също Велико моравски. Два музея на открито, в близост до Модра и Ухерске Храдисте и Дуцове, са посветени на Великата моравски архитектура
Външни препратки
- Великоморавия на официалния сайт на Чехия
- Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С.2000 г. [2]