Езерово (област Пловдив): Разлика между версии

Езерово
	Езерово
	Езерово Координати: 42°01′03.98″ с. ш. 25°17′47.72″ и. д. / 42.017773° с. ш. 25.296591° и. д. Езерово
Общи данни
Население	621 души (15 март 2024 г.); 23,6 души/km²
Землище	26,318 km²
Надм. височина	167 m
Пощ. код	4288
Тел. код	03168
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	27139
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Първомай; Николай Митков ; (БСП за България, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство; – кмет	Езерово; Ангел Хаджиев; (ГЕРБ)
	Езерово в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:40, 19 август 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Езерово.

Езерово е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

География

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.

Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 km източно), Воден (на 6 km южно) и Бяла река (на 6 km северозападно). Най-близконамиращият се град е общинският център Първомай – на 13 km северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 km източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани.

Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m² и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

История

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.^[2] Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 cm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар български език.^[3] Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.^[4] Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

Религии

Християнство и ислям.

Забележителности

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 m от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.

Сред основните забележителности на селото е къщата музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата музей се грижи дъщеря ѝ, известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос към културния живот на селото и региона.

На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.

На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби.

Има язовир Езерово.

Редовни събития

Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Journal Article Die Inschrift von Ezerovo
↑ За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov Goods and books // 2002. Архивиран от оригинала на 2001.
↑ GEOLOGICA BALCANICA, 35. 3 – 4. Sofia, Dec. 2006, p. 5 – 40.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Journal Article Die Inschrift von Ezerovo

[3] За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov Goods and books // 2002. Архивиран от оригинала на 2001.

[4] GEOLOGICA BALCANICA, 35. 3 – 4. Sofia, Dec. 2006, p. 5 – 40.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | име=Езерово
 | екатте = 27139
-| надм-височина=200
+| надм-височина = 200
-| пощ-код=4288
+| пощ-код = 4288
-| тел-код=03168
+| тел-код = 03168
-| сев-ширина=42.017
+| сев-ширина = 42.017
-| изт-дължина=25.295
+| изт-дължина = 25.295
 | площ = 26,318
 }}
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и [[Драгойна]] на [[Родопа]] планина, на брега на река [[Каялийка]], която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. [[Марица]].
-Намира се в съседство със селата [[Бодрово]] (на разстояние 2 км източно), [[Воден]] (на 6 км южно) и [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]] (на 6 км северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център [[Първомай]] – на 13 км северозападно, а най-близко разположеният областен град е [[Хасково]] – на 28 км източно. Недалеч от селото са [[Хасковски минерални бани|Хасковските минерални бани]].
+Намира се в съседство със селата [[Бодрово]] (на разстояние 2 km източно), [[Воден]] (на 6 km южно) и [[Бяла река (област Пловдив)|Бяла река]] (на 6 km северозападно). Най-близконамиращият се град е общинският център [[Първомай]] – на 13 km северозападно, а най-близко разположеният областен град е [[Хасково]] – на 28 km източно. Недалеч от селото са [[Хасковски минерални бани|Хасковските минерални бани]].
 Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m<sup>2</sup> и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.
-Срещнат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.
+Срещат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.
 == История ==
 Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на [[Османското владичество]] е '''Йеди дурали махала''' (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния [[язовир Езерово]]. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с '''Дипцис гьол''' (означаващо „Езеро без дъно“).
 [[Файл:Golden_ring_Ezerovo_mound_BG_Ancient_Thrace_period.jpg|мини|Местна археологическа находка: златен пръстен с надпис на тракийски език]]
+Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.<ref>[https://www.jstor.org/stable/40847783Search=yes&resultItemClick=true&searchText=Ezerovo&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3DEzerovo&refreqid=search%3A8bddccba67df234c47f75c679547de4e&seq=1#page_scan_tab_contents Journal Article Die Inschrift von Ezerovo]</ref> Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 cm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар български език.<ref>{{Cite web|url=http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf|title=За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov ''Goods and books''|last=|first=|date=2002|work=|archiveurl=https://belokk.wordpress.com/Цели-книгз/|archivedate=2001|dead-url=|accessdate=}}</ref> Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.
-Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.<ref>[https://www.jstor.org/stable/40847783Search=yes&resultItemClick=true&searchText=Ezerovo&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3DEzerovo&refreqid=search%3A8bddccba67df234c47f75c679547de4e&seq=1#page_scan_tab_contents Journal Article Die Inschrift von Ezerovo]</ref> Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Български език.<ref>{{Cite web|url=http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf|title=За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov ''Goods and books''|last=|first=|date=2002|work=|archiveurl=https://belokk.wordpress.com/Цели-книгз/|archivedate=2001|dead-url=|accessdate=}}</ref> Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.
 През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник [[дейнотериум]], който е изложен в ректората на [[СУ|СУ „Св. Кл. Охридски“]] на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в [[Асеновград]].<ref>[http://www.geology.bas.bg/geolbal/02_Kovachev.pdf GEOLOGICA BALCANICA], 35. 3 – 4. Sofia, Dec. 2006, p. 5 – 40.</ref> Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.
@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 == Забележителности ==
-В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.
+В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 m от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.
-Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната [[Къща музей „Георги Божилов – Слона“|къща музей]] е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона.
+Сред основните забележителности на селото е къщата музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата музей се грижи дъщеря ѝ, известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и региона.
 На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.
-На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „[[Язовир Езерово|Езерово]]“.
+На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби.
+Има [[язовир Езерово]].
 == Редовни събития ==