Разлика между версии на „Езерово (област Пловдив)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м (fix archive)
м
| име=Езерово
| екатте = 27139
| надм-височина = 200
| пощ-код = 4288
| тел-код = 03168
| сев-ширина = 42.017
| изт-дължина = 25.295
| площ = 26,318
}}
Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и [[Драгойна]] на [[Родопа]] планина, на брега на река [[Каялийка]], която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. [[Марица]].
 
Намира се в съседство със селата [[Бодрово]] (на разстояние 2 кмkm източно), [[Воден]] (на 6 кмkm южно) и [[Бяла река (Областобласт Пловдив)|Бяла река]] (на 6 кмkm северозападно). Най-близко намиращиятблизконамиращият се град е общинският център [[Първомай]] – на 13 кмkm северозападно, а най-близко разположеният областен град е [[Хасково]] – на 28 кмkm източно. Недалеч от селото са [[Хасковски минерални бани|Хасковските минерални бани]].
 
Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m<sup>2</sup> и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.
 
СрещнатСрещат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.
 
== История ==
Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на [[Османското владичество]] е '''Йеди дурали махала''' (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния [[язовир Езерово]]. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с '''Дипцис гьол''' (означаващо „Езеро без дъно“).
 
[[Файл:Golden_ring_Ezerovo_mound_BG_Ancient_Thrace_period.jpg|мини|Местна археологическа находка: златен пръстен с надпис на тракийски език]]
Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.<ref>[https://www.jstor.org/stable/40847783Search=yes&resultItemClick=true&searchText=Ezerovo&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3DEzerovo&refreqid=search%3A8bddccba67df234c47f75c679547de4e&seq=1#page_scan_tab_contents Journal Article Die Inschrift von Ezerovo]</ref> Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 смcm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Българскибългарски език.<ref>{{Cite web|url=http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf|title=За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov ''Goods and books''|last=|first=|date=2002|work=|archiveurl=https://belokk.wordpress.com/Цели-книгз/|archivedate=2001|dead-url=|accessdate=}}</ref> Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.
 
Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.<ref>[https://www.jstor.org/stable/40847783Search=yes&resultItemClick=true&searchText=Ezerovo&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3DEzerovo&refreqid=search%3A8bddccba67df234c47f75c679547de4e&seq=1#page_scan_tab_contents Journal Article Die Inschrift von Ezerovo]</ref> Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Български език.<ref>{{Cite web|url=http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf|title=За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov ''Goods and books''|last=|first=|date=2002|work=|archiveurl=https://belokk.wordpress.com/Цели-книгз/|archivedate=2001|dead-url=|accessdate=}}</ref> Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.
 
През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник [[дейнотериум]], който е изложен в ректората на [[СУ|СУ „Св. Кл. Охридски“]] на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в [[Асеновград]].<ref>[http://www.geology.bas.bg/geolbal/02_Kovachev.pdf GEOLOGICA BALCANICA], 35. 3 – 4. Sofia, Dec. 2006, p. 5 – 40.</ref> Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.
 
== Забележителности ==
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 мm от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.
 
Сред основните забележителности на селото е къщата- музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната [[Къща музей „Георги Божилов – Слона“|къща музей]] е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата- музей се грижи дъщеря ѝ, известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона.
 
На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.
 
На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „[[Язовир Езерово|Езерово]]“.
 
Има [[язовир Езерово]].
 
== Редовни събития ==

Навигация