Стилиян Чилингиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стоян Чилингиров)
Направо към: навигация, търсене
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
23 ноември 1962 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Политика
Депутат XV ОНС   

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на 20 век, политик. Един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „последния възрожденец“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва педагогическото училище в родния си град. Учител в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област. Работи за списание „Звездица“, коректор на списание „Училищен преглед“. Завършва педагогика в Софийския университет (1909). Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911 г.). Учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Редактор на вестник „България“ (от 1911), и на списание „Бразда“ (1914 – 15 г.). Поддиректор (1916 – 1919 г.) и директор (1919 – 1922 г.) на Народната библиотека. Председател на Студентския клуб (1904 г.) и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София.

От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944 г.). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.

След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата си дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

Обществена деятелност[редактиране | редактиране на кода]

През 1911 – 1913 година е Народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет.

Председател на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944 г.).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Чилингировъ, Стилиянъ. Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания). София, 1917. с. 259.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Шинелъ безъ пагони. София, 1930. с. 286.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Български читалища преди Освобождението. София, 1931. с. 684.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи. София, 1941. с. 136.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
  • Чилингиров, Стилиян. Маджари и поляци в Шумен. София, Издателство „Огледало“, 1999. с. 106.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, Издателство „Българско дѣло“, 1942. с. 289.[[1]]