Тенис турнир в Ротердам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ABN AMRO
World Tennis Tournament
Информация
Град Ротердам
Държава Нидерландия Нидерландия
Настилка твърда/зала
Основан 1972
Уебсайт http://www.abnamrowtt.nl
ATP Тур
Категория серии 500 на ATP
Състезатели 32 сингъл/
16 квалификации
16 двойки
Награден фонд $ 925 000
ABN AMRO
World Tennis Tournament
в Общомедия

ABN AMRO World Tennis Tournament е турнир по тенис за мъже, провеждащ се в Ротердам, Нидерландия от 1972 г. Турнирът се играе на твърд корт и на закрито. Понастоящем е част от международните серии 500 на ATP на АТП.

Американецът Артър Аш печели турнира три пъти (1972, 1975, 1976) и държи рекорда за най-много титли на сингъл. През 1984 г. финала между Джими Конърс и Иван Лендъл е прекъснат във втори сет, поради бомбена заплаха и мачът не се доиграва. И двамата играчи са обявени за победители.

От 2004 г. бившият нидерландски тенисист Рихард Крайчек е директор на турнира.


Мъже – сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат
2014 Чехия Томаш Бердих Хърватия Марин Чилич 6–4, 6–2
2013 Аржентина Хуан Мартин дел Потро Франция Жулиен Бенето 7–6(2), 6–3
2012 Швейцария Роджър Федерер Аржентина Хуан Мартин дел Потро 6–1, 6–4
2011 Швейцария Робин Сьодерлинг Франция Жо-Вилфрид Цонга 6–3, 3–6, 6–3
2010 Швейцария Робин Сьодерлинг Русия Михаил Южни 6–4, 2–0, отк.
2009 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Анди Мъри Испания Рафаел Надал 6–3, 4–6, 6–0
2008 Франция Микаел Лодра Швейцария Робин Сьодерлинг 6–7(3), 6–3, 7–6(4)
2007 Русия Михаил Южни Хърватия Иван Любичич 6–2, 6–4
2006 Чехия Радек Щепанек Белгия Кристоф Рокюс 6–0, 6–3
2005 Швейцария Роджър Федерер Хърватия Иван Любичич 5–7, 7–5, 7–6(5)
2004 Австралия Лейтън Хюит Испания Хуан Карлос Фереро 6–7(1), 7–5, 6–4
2003 Беларус Макс Мирни Нидерландия Раймон Слютер 7–6(3), 6–4
2002 Франция Никола Ескюде Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тим Хенман 3–6, 7–6(6), 6–4
2001 Франция Никола Ескюде Швейцария Роджър Федерер 7–5, 3–6, 7–6(5)
2000 Франция Седрик Пиолин Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тим Хенман 6–7(3), 6–4, 7–6(4)
1999 Русия Евгени Кафелников Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тим Хенман 6–2, 7–6(3)
1998 Нидерландия Ян Симеринк Швейцария Томас Йохансон 7–6(2), 6–2
1997 Нидерландия Рихард Крайчек Чехия Даниел Вачек 7–6(4), 7–6(5)
1996 Хърватия Горан Иванишевич Русия Евгени Кафелников 6–4, 3–6, 6–3
1995 Нидерландия Рихард Крайчек Нидерландия Паул Хаархойс 7–6(5), 6–4
1994 Германия Михаел Щих Република Южна Африка Уейн Ферейра 4–6, 6–3, 6–0
1993 Швейцария Андерс Ярид Чехия Карел Новачек 6–3, 7–5
1992 Германия Борис Бекер Русия Александър Волков 7–6(9), 4–6, 6–2
1991 Италия Омар Кампорезе Чехия Иван Лендъл 3–6, 7–6(4), 7–6(4)
1990 Съединени американски щати Брад Гилбърт Швейцария Йонас Свенсон 6–1, 6–3
1989 Швейцария Якоб Хласек Швейцария Андерс Ярид 6–1, 7–5
1988 Швейцария Стефан Едберг Чехия Милослав Мечирж 7–6, 6–2
1987 Швейцария Стефан Едберг Съединени американски щати Джон Макенроу 3–6, 6–3, 6–1
1986 Швейцария Йоаким Нистрьом Швейцария Андерс Ярид 6–0, 6–3
1985 Чехия Милослав Мечирж Швейцария Якоб Хласек 6–1, 6–2
1984 Чехия Иван Лендъл
Съединени американски щати Джими Конърс
6–0, 1–0
Финалът е прекъснат
1983 Съединени американски щати Джийн Майър Аржентина Гилермо Виляс 6–1, 7–6
1982 Аржентина Гилермо Виляс Съединени американски щати Джими Конърс 0–6, 6–2, 6–4
1981 Съединени американски щати Джими Конърс Съединени американски щати Джийн Майър 6–1, 2–6, 6–2
1980 Швейцария Хайнц Гюнтхарт Съединени американски щати Джийн Майър 6–2, 6–4
1979 Швейцария Бьорн Борг Съединени американски щати Джон Макенроу 6–4, 6–2
1978 Съединени американски щати Джими Конърс Мексико Раул Рамирес 7–5, 7–5
1977 Съединени американски щати Дик Стоктън Румъния Илие Настасе 2–6, 6–3, 6–3
1976 Съединени американски щати Артър Аш Съединени американски щати Боб Лутц 6–3, 6–3
1975 Съединени американски щати Артър Аш Нидерландия Том Окер 3–6, 6–2, 6–4
1974 Нидерландия Том Окер Съединени американски щати Том Гормън 3–6, 7–6(2), 6–1
1973 Не се провежда
1972 Съединени американски щати Артър Аш Нидерландия Том Окер 3–6, 6–2, 6–1