Открито първенство по тенис на Германия (мъже)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тенис турнир в Хамбург)
German Open
Основан1892
ГрадХамбург
Държава Германия
Настилкаклей, на открито
Уебсайтhamburg-open.com
ATP Тур
Категориясерии 500 на ATP
Състезатели32 сингъл
16 квалификации
16 двойки
Награден фонд 1 831 515 (2023)
WTA Тур
КатегорияWTA 250
Състезатели32 сингъл
16 квалификации
16 двойки
Награден фонд$ 259 303 (2023)
Открито първенство по тенис на Германия в Общомедия

Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса „Ам Ротенбаум“ в Хамбург.

Днес турнирът е част от сериите „Мастърс“ на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е сред най-старите и най-титулувани в света, наред с „Уимбълдън“ и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1938 г.[редактиране | редактиране на кода]

Първото открито първенство по тенис на Германия за мъже се провежда през 1892 г. Право на участие имат само германци и австрийци. Турнирът започва на 27 август, но е прекъснат заради избухналата епидемия на холера. Месец по-късно Валтер Боне печели първата шампионска титла.

През 1894 г. турнирът се провежда за първи път на мястото, където се намира днешният тенискомплекс. Договорено е той да се провежда на ротационен принцип на това място и на кортовете в квартала Уленхорст (където се провежда през 1892 и 1893). От 1897 г. право на участие получават всички чужденци, а шампион става англичанинът Джордж Хилярд.

Поради финансови затруднения на организаторите, в периода 1898 – 1901 г. откритото първенство на Германия се провежда в Бад Хомбург. 1902 г. бележи не само завръщането на турнира в Хамбург, но и първото състезание за двойки, спечелено от французите Декюжи и Гермо.

По време на Първата световна война Германия е изключена от международния тенис съюз и турнирът не се провежда до 1920 г. От 1924 г. комплексът „Ам Ротенбаум“ е избран за място на провеждане на откритото първенство. 1 година по-късно титлата е спечелена за 7-и път от Ото Фройцхайм – постижение, ненадминато и до днес. Заради Втората световна война състезанието отново не се провежда между 1940 и 1947 г.

1948 – 1978[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. се състои юбилейният 50-и турнир. По този повод капацитетът на централния корт е увеличен на 5000 места. През 1964 г. броят на местата нараства на 8000. През тази година се играе и последният до днес чисто немски финал, в който Вилхелм Бунгерт побеждава Кристиан Кунке в 4 сета.

От 1966 г. наравно могат да се състезават професионалисти и аматьори. Три години по-късно за първи път има официален награден фонд. Той е в размер на 17 500 долара.

През 1971 г. турнирът става част от основаната от Джак Креймър година по-рано серия Гран при и започва да се провежда през месец юни.

През 1973 г. за първи път се използва правилото тайбрек. Две години по-късно са въведени квалификации за определяне на последните осем състезатели от основната схема, която се състои от 64 тенисисти. Турнирът вече се провежда през месец май.

От 1979[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 настъпват редица промени. Една от тях е преместването на женското открито първенство на Германия, което от създаването си през 1986 г. се провежда паралелно с мъжкото, в Берлин. Сменен е и организаторът на турнира – до 1979 г. това е Хамбургската Тенис Гилдия, а след това – Хамбургският Тенис Съюз.

През 1980 г. капацитетът на централния корт е увеличен на 9000. Тази година рекорден брой зрители гледат срещите – 67000. Следващият турнир е юбилеен – 75-и – и затова наградният фонд е увеличен на 200 000 долара.

Интересът към турнира расте, а с всеки следващ се подобрява рекорда по посещаемост. През 1989 г. има 102000 посетители. През тази година централният корт побира 10000 зрители, а Германският Тенис Съюз мести офиса си на територията на комплекса.

През 1990 г. наградният фонд надвишава един милион долара. Три години по-късно Михаел Щих става първият германец, спечелил турнира след Вилхелм Бунгерт.

Подвижният покрив на централния корт
Централният корт
Момент от мача между Джеймс Блейк и Анди Мъри през 2006 г.

През 1997 е завършена последната реконструкция на централния корт. Капацитетът вече е 13200 места. Кортът е снабден и с подвижен покрив. Това е единствена по рода си конструкция от въжета, които при нужда опъват платнище с площ 8000 м2 и така мачове могат да се играят и при дъждовно време. Разходите за реконструкцията са почти 10 милиона евро.

От 1999 г. турнирът става част от новосъздадените серии Мастърс.

Юбилейното стотно издание на турнира през 2006 г. е спечелено от испанеца Томи Робредо.

Наградният фонд през 2007 г. е малко над 2,08 милиона евро. На финала Роджър Федерер надделя срещу Рафаел Надал, с което прекъсна рекордната серия на испанеца от 81 поредни мача на клей без загуба. Регистриран е нов рекорд по посещаемост – над 110 000 зрители.

Тази година в рамките на Мастърса се проведе и турнир от серията Блек Рок Тур, предназначен за тенислегенди от близкото минало. Ще участват Михаел Щих, Седрик Пиолин, Карел Новачек, Анри Льоконт, Томас Мустер, Борис Бекер, Серхи Бругера и Горан Иванишевич, спечелен от Бругера.

Напоследък става традиция преди началото турнира да се играе демонстративен мач. През 2006 година се изиграва мач, в който Марат Сафин и Томи Хаас използват екипи и ракети, с които се е играело в началото на 20 век. През 2007 г. Томи Робредо и Филип Колшрайбер играят върху контейнери в хамбургското пристанище.

От 2009 г. турнирът вече не е от сериите Мастърс, а става част от Международните серии 500 на АТП.

Комплекс „Ам Ротенбаум“[редактиране | редактиране на кода]

Тенискомплексът „Ам Ротенбаум“ се състои от 1 централен и 4 по-малки корта. Централният носи името на първия президент на Германския тенис съюз Карл Аугуст фон дер Меден. Разположен е в Ротербаум – централен квартал на Хамбург, и е лесно достъпен благодарение на няколкото автобусни линии, както и на една линия на метрото, които имат спирки в непосредствена близост.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат
ATP World Tour 500
2023 Александър Зверев Ласло Джере 7 – 5, 6 – 3
2022 Лоренцо Музети Карлос Алкарас 6 – 4, 6 – 7(6–8), 6 – 4
2021 Пабло Каренио Буста Филип Крайнович 6 – 2, 6 – 4
2020 Андрей Рубльов Стефанос Циципас 6 – 4, 3 – 6, 7 – 5
2019 Николоз Басилашвили Андрей Рубльов 7 – 5, 4 – 6, 6 – 3
2018 Николоз Басилашвили Леонардо Майер 6 – 4, 0 – 6, 7 – 5
2017 Леонардо Майер Флориан Майер 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3
2016 Мартин Клижан Пабло Куевас 6 – 1, 6 – 4
2015 Рафаел Надал Фабио Фонини 7 – 5, 7 – 5
2014 Леонардо Майер Давид Ферер 6 – 7(3–7), 6 – 1, 7 – 6(7–4)
2013 Фабио Фонини Федерико Делбонис 4 – 6, 7 – 6(10–8), 6 – 2
2012 Хуан Монако Томи Хаас 7 – 5, 6 – 4
2011 Жил Симон Николас Алмагро 6 – 4, 4 – 6, 6 – 4
2010 Андрей Голубьов Юрген Мелцер 6 – 3, 7 – 5
2009 Николай Давиденко Пол-Анри Матийо 6 – 4, 6 – 2
ATP World Tour Masters 1000
2008 Рафаел Надал Роджър Федерер 7 – 5, 6 – 7(3–7), 6 – 3
2007 Роджър Федерер Рафаел Надал 2 – 6, 6 – 2, 6 – 0
2006 Томи Робредо Радек Щепанек 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3
2005 Роджър Федерер Ришар Гаске 6 – 3, 7 – 5, 7 – 6(7–4)
2004 Роджър Федерер Гилермо Кория 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2, 6 – 3
2003 Гилермо Кория Аугустин Калери 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4
2002 Роджър Федерер Марат Сафин 6 – 1, 6 – 3, 6 – 4
2001 Алберт Портас Хуан Карлос Фереро 4 – 6, 6 – 2, 0 – 6, 7 – 6(7–5), 7 – 5
2000 Густаво Куертен Марат Сафин 6 – 4, 5 – 7, 6 – 4, 5 – 7, 7:6(7–3)
1999 Марсело Риос Мариано Сабалета 6 – 7(5–7), 7 – 5, 5 – 7, 7 – 6(7–5), 6 – 2
1998 Алберт Коста Алекс Кореча 6 – 2, 6 – 0, 1 – 0 (отк.)
1997 Андрей Медведев Феликс Мантиля 6 – 0, 6 – 4, 6 – 2
1996 Роберто Каретеро Алекс Кореча 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 6 – 4
1995 Андрей Медведев Горан Иванишевич 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1
1994 Андрей Медведев Евгени Кафелников 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1993 Михаел Щих Андрей Чесноков 6 – 3, 6 – 7(1–7), 7 – 6(9–7), 6 – 4
1992 Стефан Едберг Михаел Щих 5 – 7, 6 – 4, 6 – 1
1991 Карел Новачек Магнус Густафсон 6 – 3, 6 – 3, 5 – 7, 0 – 6, 6 – 1
1990 Хуан Агилера Борис Бекер 6 – 1, 6 – 0, 7 – 6
1989 Иван Лендъл Хорст Скоф 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3
1988 Кент Карлсон Анри Льоконт 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4
1987 Иван Лендъл Милослав Мечирж 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3
1986 Анри Льоконт Милослав Мечирж 6 – 2, 5 – 7, 6 – 4, 6 – 2
1985 Милослав Мечирж Хенрик Сундстрьом 6 – 4, 6 – 1, 6 – 4
1984 Хуан Агилера Хенрик Сундстрьом 6 – 4, 2 – 6, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4
1983 Яник Ноа Хосе Игерас 3 – 6, 7 – 5, 6 – 2, 6 – 0
1982 Хосе Игерас Питър Макнамара 6 – 4, 7 – 6, 6 – 7, 3 – 6, 7 – 6
1981 Питър Макнамара Джими Конърс 7 – 5, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 4
1980 Харълд Соломон Гилермо Виляс 6 – 7, 6 – 2, 6 – 4, 2 – 6, 6 – 3
1979 Хосе Игерас Харълд Соломон 3 – 6, 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1
1978 Гилермо Виляс Войтек Фибак 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2
1977 Паоло Бертолучи Испания Мануел Орантес 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2, 6 – 3
1976 Еди Дибс Испания Мануел Орантес 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 1
1975 Испания Мануел Орантес Ян Кодеш 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 1
1974 Еди Дибс Ханс-Йоахим Пльоц 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3
1973 Еди Дибс Карл Майлер 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6, 6 – 3
1972 Мануел Орантес Адриано Паната 6 – 2, 9 – 7, 6 – 0
1971 Андрес Химено Петер Сьоке 6 – 3, 6 – 2, 6 – 2
1970 Том Окер Румъния Илие Настасе 4 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 4
1969 Тони Роуч Том Окер 6 – 1, 5 – 7, 7 – 5, 8 – 6
1968 Джон Нюкъмб ЮАР Клиф Драйсдейл 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4
↑  Оупън ера  ↑
1967 Рой Емерсън Мануел Сантана 6 – 3, 6 – 3, 6 – 1
1966 Фред Стол Ищван Гуляс 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 2
1965 ЮАР Клиф Драйсдейл Боро Йованович 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1964 Вилхелм Бунгерт Кристиан Кунке 0 – 6, 6 – 4, 7 – 5, 6 – 2
1963 Мартин Мълиган ЮАР Боб Хюит 6 – 0, 0 – 6, 8 – 6, 6 – 2
1962 Род Лейвър Испания Мануел Сантана 8 – 6, 7 – 5, 6 – 4
1961 Род Лейвър Луис Аяла 6 – 2, 6 – 8, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 2
1960 Никола Пиетранджели Ян-Ерик Лундквист 6 – 3, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 2
1959 Уилям Найт ЮАР Ян Вермаак 4 – 6, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3, 8 – 6
1958 Свен Давидсон Жак Бришан 5 – 7, 6 – 4, 0 – 6, 9 – 7, 6 – 3
1957 Мервин Роуз Пиер Дармон 6 – 3, 6 – 0, 6 – 1
1956 Лю Хоуд Орландо Сирола 6 – 2, 5 – 7, 6 – 4, 8 – 6
1955 Артър Ларсен Владислав Сконечки 3 – 6, 6 – 3, 7 – 5, 6 – 8, 6 – 3
1954 Бъдж Пати Свен Давидсон 6 – 1, 6 – 1, 7 – 5
1953 Бъдж Пати Фаусто Гардини 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3
1952 ЮАР Ерик Стърджис Ярослав Дробни 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3
1951 Ленарт Бергелин Свен Давидсон 4 – 6, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4, 7 – 5
1950 Ярослав Дробни Готфрид фон Крам 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4
1949 Готфрид фон Крам Ернст Буххолц 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0
1948 Готфрид фон Крам Хелмут Гулч 6 – 4, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 3
1939 Германия Хенер Хенкел Родерих Менцел 4 – 6, 6 – 4, 6 – 0, 6 – 1
1938 О. Сигети Бертран Дестрамо 8 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 3
1937 Германия Хенер Хенкел Вивиан Макграт 1 – 6, 6 – 3, 8 – 6, 3 – 6, 6 – 1
1935 Германия Готфрид фон Крам О. Сигети 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3
1934 Германия Готфрид фон Крам Бъруел 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4
1933 Германия Готфрид фон Крам Родерих Менцел 7 – 5, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4
1932 Готфрид фон Крам Родерих Менцел 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3
1931 Родерих Менцел Густав Йенеке 6 – 2, 6 – 2, 6 – 1
1930 Кристиан Бусу И. Охта 1 – 6, 8 – 6, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4
1929 Кристиан Бусу Ото Фройцхайм 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 8, 6 – 1
1928 Даниел Прен Ханс Молденхауер 6 – 1, 6 – 4, 6 – 3
1927 Ханс Молденхауер В. Ханеман 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 4
1926 Ханс Молденхауер Валтер Десарт 6 – 2, 6 – 2, 6 – 1
1925 Ото Фройцхайм Бела фон Керлинг 6 – 4, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1
1924 Бела фон Керлинг И. М. Хейдън 8 – 6, 6 – 1, 9 – 7
1923 Хайнц Ландман И. М. Хейдън 6 – 2, 6 – 3, 7 – 5
1922 Ото Фройцхайм Фридрих Рае 2 – 6, 6 – 0, 8 – 6, 6 – 1
1921 Ото Фройцхайм Р. Клайншрот 6 – 4, 8 – 6 (отк.)
1920 Оскар Кройцер И. М. Хейдън 6 – 0, 6 – 0, 6 – 2
1913 Германия Хайнрих Шомбурк Германия Ото фон Мюлер 6 – 2, 6 – 4, 7 – 5
1912 Германия Ото фон Мюлер Германия Хайнрих Шомбурк 2 – 6, 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2
1911 Германия Ото Фройцхайм Ф. Пайпс 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1
1910 Германия Ото Фройцхайм Германия К. Бергман без игра
1909 Германия Ото Фройцхайм Германия Фридрих Рае 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3
1908 Джосая Ричи Г. Лоджи 6 – 1, 6 – 1, 6 – 3
1907 Германия Ото Фройцхайм Джосая Ричи 7 – 5, 6 – 3, 6 – 4
1906 Джосая Ричи Германия Фридрих Рае 6 – 2, 6 – 2, 6 – 0
1905 Джосая Ричи Антъни Уилдинг 8 – 6, 7: – 5, 8 – 6
1904 Джосая Ричи К. фон Весели 6 – 4, 6 – 0, 10 – 8
1903 Джосая Ричи Макс Декюжи без игра
1902 Макс Декюжи Флавел 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5, 6 – 0
1901 Макс Декюжи Ф. Пийн 6 – 4, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 2
1900 Джордж Хилярд Хю Дохърти без игра
1899 Кларънс Хоубърт Херълд Меъни 8 – 6, 8 – 10, 6 – 0, 6 – 8, 8 – 6
1898 Херълд Меъни Джошуа Пим 6 – 4, 6 – 3, 6 – 4
1897 Джордж Хилярд Б. Грийн 6 – 1, 6 – 2, 6 – 3
1896 Германия Граф Виктор Фос Германия Г. Ванцелиус 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1
1895 Германия Граф Виктор Фос Германия Кристиан Винцер 6 – 2, 6 – 1, 6 – 2
1894 Германия Граф Виктор Фос Германия Кристиан Винцер 6 – 1, 6 – 4, 11 – 9
1893 Германия Кристиан Винцер Германия Валтер Боне 6 – 4, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 3
1892 Германия Валтер Боне Р. А. Леерс 7 – 5, 6 – 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]