Тервел Пулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Тервел Венков Пулев
  Тервел Венков Пулев
Информация
Националност Flag of Bulgaria.svg Българин
Роден
10 януари 1983 г. (1983-01-10) (33 г.)
Категория тежка
Височина (1.87 m)
Гард класически
Медали
Летни олимпийски игри
Бронзов медал Лондон 2012 бокс

Тервел Венков Пулев е български боксьор, двукратен европейски вицешампион(2010 и 2011 г.) и бронзов медалист(2015 г.), носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 януари 1983 г. в София[1] Занимава се с бокс от 1994 г. По бокса го увлича неговият баща Венко Пулев. Състезавал се е за различни клубове. Като първият клуб, в който започва кариерата си е БК „ЦСКА“. В последствие преминава в Боксов клуб „НСА“, състезава се и за „Академик“, „Национал-София“ и БК „Левски“. Завършва Национална спортна академия „Васил Левски“ в специалностите треньор и учител. През 2007 г. записва второ висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в специалност "Право".

Многократен републикански шампион при юношите и мъжете. Има няколко любопитни случая, когато Тервел става шампион на България без да изиграе и един мач или с не повече от един или два рунда общо за цялото п-во в съответната година. Дългогодишен национален състезател, от 1998 г. когато е повикан за пръв път за европейското първенство за юноши младша възраст в Юрмала, Латвия (1998). Личен треньор му е Борислав Бояджиев. В периода 2004-2016 г. e непобеден от българин. Въпреки изкуствени, намеси Тервел Пулев да бъде сменен от титулярното място в националният отбор. Свидетелство за това са официални спаринги инициирани през 2013, 2014, 2015 г. и 2016 г. от някои треньори в представителният тим и ръководството на БФБ. Този тип спаринги винаги са прключвали крайно положително за Пулев и съответно негативно за неговите противници.

През 2005 г. е сред 10-те най-добри спортисти на „НСА“. Участник е на 3 европейски и 2 световни първенства за мъже и на световно и европейско първенство за юноши. През 2010 г. е номиниран в десетте най-добри спортисти на България.

Европейски вицешампион от първенството в Москва (2010).

През същата година Пулев е поканен поименно на европейска купа в Харков, Украйна. Независимо, че е с температура и грип той приема и участва. Там Тервел побеждава Алексей Егоров (Русия) и губи на финал от Усик (Укр).

През 2011 г. и 2014 г. печели златни медали на 62-то и 65-то издание на турнира „Странджа“. Носител на купата, след като на финала побеждава кубинеца Перо (световен и олимпийски шампион за младежи).

На европейското първенство в Анкара (2011) завоюва сребърен медал и така за втори път в своята кариера става европейски вицешампион. На полуфиналът Пулев сваля тежко противникът си още в първата минута на мача, който е и домакин от Турция (Бахрам Музафер). Рефера изключитлно пристрастно си "затваря" очите, като накъсва боя и също не отброява и очевадно съществуващ трети нокдаун в първия рунд, защото според правилника мача се прекратява с ТКО. В крайна сметка българският боксьор триумфира по точки и в този мач, а противникът му видимо едва издържал края на мача на крака.

На първенството на стария континент в Самоков 2015 г. Пулев побеждава последователно боксьор от Дания, словакът Тълканец и Рой Корвинг от Холндия.

В полуфинален мач, Тервел Пулев губи по точки в оспорван мач от Евгени Тишченко ( Рус). На финала в Самоков Тишченко печели без борба срещу поляк. А два месеца по- късно руснакът става и световен шампион в Доха.

Тервел Пулев е носител на златни медали от международни турнири в Мостар (2004), Испания (2006), Сърбия Кралево, Белград (2008, 2010 и 2011), „Умаханов мемориал“ в Дагестан (2009). Печели „Златна ръкавица“, Албания (2012) и „Vllaznia memorial“ Трабзон (2012). Освен със спечелени медали медали не рядко Пулев донася и купи за най-техничен състезател от международните турнири, в които се състезава. Като истинско доказателство за майсторство и класа. Тервел е уважаван от своите противници в чужбина и от боксовото съсловие извън граница.

С участието си на турнира в Трабзон (последната олимпийска квалификация за зона Европа) успява да се класира за единственото останало място за летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г.

Тервел Пулев печели бронзов медал, единият от общо двата медала за България на тази олимпиада. Тервел губи полуфиналния мач на Олимпиадата от световния шампион (2011), бъдещ Олимпийски и "боксьор №1 за 2012 на АИБА"- Олександър Усик (Украйна). Тервел е боксьор №1 на България за 2010, 2011 и 2012 г. благодарение на най-успешните класирания донесъл на БФ Бокс през всяка една от тези години. Любопитен факт въпреки, който българският боксьор печели олимпийски медал е, че той се подлага на 2 последователни операции на носа за период от 3 месеца в края на 2011 г. През 2012 г. подписва професионален договор за участие в профи бокса на АИБА. APB-AIBA PRO BOX. През 2014 г. Тервел бива опериран от Апендисит и така пропуска първите профи мачове на APB. След възстановяването си той записва победа и загуба в профи сериите. Съответно над Калич (Хър) и Граф ( Гер). Така българинът пропуска 6 рундовите мачове и се включва директно във фазата с 8 рундовите двубои.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тервел е част от боксовата фамилия Пулеви. Баща му Венко Пулев е шампион на България в средата на 20-ти век в супертежка категория. Брат му Кубрат Пулев е европейски шампион за аматьори от Ливърпул (2008) и европейски шампион на професионалния ринг. Тервел се радва на двама синове - Калоян Пулев (роден 2008г.) и Аспарух П. (роден 2016г.). Тервел няма сключен граждански брак с майката на децата си Диана Ненова (дългогодишна волейболна националка- разпределител).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Това е Тервел Пулев, sportni.bg, 9 юни 2006 г.