Тополница (област Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
Тополница | |
---|---|
Изглед към село Тополница | |
Общи данни | |
Население | 141 души[1] (15 септември 2022 г.) 7,3 души/km² |
Землище | 19,409 km² |
Надм. височина | 654 m |
Пощ. код | 2619 |
Тел. код | 07033 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 72758 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Дупница Методи Чимев (ГЕРБ) |
Тополница в Общомедия |
Тополница е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Тополница се намира във Верила планина по поречието на река Тополница. Отстои на 18 км североизточно от град Дупница.
История[редактиране | редактиране на кода]
Образувано е по времето на османското владичество вероятно около видни и около турски чифлик, където българите са използвани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. Мястото, където е бил, се нарича „Чифлико“. След Кримската война (1853-1856 г.) тук се заселват и черкези. На турски език за село с име Тополниче се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност „Видните“. Освен това тук е имало и няколко воденици-караджейки. През годината, когато е завършен храмът, в селото е имало 97 къщи и 480 жители. През същата година е изградено и училището.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“[редактиране | редактиране на кода]

Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източния дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. Милош Яковлев заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“.[2]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор – Първата събота на месец Май
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|