Тудор Владимиреску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тудор Владимиреску
румънски революционер
Tudor Vladimirescu.jpg
Тудор Владимиреску, худ. Теодор Аман

Служил на Stema Tarii Romanesti II.jpg Влашко
Битки/войни Влашко въстание

Роден
около 1780 г.
Починал
Друга дейност Орден на Свети Владимир
Тудор Владимиреску в Общомедия

Тудор Владимиреску (Tudor Vladimirescu) е влашки революционер и национален герой на Румъния. Води влашкото въстание от 1821 г. и на пандурите в Румъния. Споменаван е и като Тудор от Владимири (Tudor din Vladimiri) също войводата Тудор (Domnul Tudor) и рядко като Тодор Владимир (Тодор Владимиров)[1].

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Тудор се ражда във Владимири, дн. окръг Горж (в историческата област Олтения), в семейството на поземлени селяни (мазили). Обикновено за негова рождена дата се смята 1780 г., но все още тя е спорна. На 12 години той е пратен в Крайова като прислужник на болярина Йоан Глоговяну, където научава четмо, писмо и гръцки език. Впоследствие наследява болярските имоти и става вътаф (водач на местните военни образувания) на Клошани. Опитът на Тудор като прислужник го запознава с обичаите, обноските и поведението на благородниците, което му позволява да не противопостави интересите на болярите и селяните в началото на въстанието срещу фанариотите. Смята се, че пламенните му речи срещу „гърците“ (новозабогатялите чужденци) и „болярите предатели“ (тези боляри, които не подкрепят идеите му) са мотивирани и от желанието му да не се прикачи към средите на местните земевладелци. Въпреки че е водач на селското движение, той прави всичко възможно да не се спречква с богаташите и жестоко наказва всяко нападение на имущество.

Тудор се включва в руската армия по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. За заслугите си той е произведен в поручик и награден с Орден на Свети Владимир, III-та степен и имунитет във Влашко и Османската империя. Това ръководи решенията му по време на въстанието, тъй като смята, че Русия му помага. След войната се завръща в Олтения. През 1814 г. пътува за Виена заради иск за собствеността на съпугата на Глоговяну. Пътуването му съвпада с Виенския конгрес, от чиито решения се смята, че той силно се ръководи.

В периода 1812-1821 г. той постепенно си създава кръг от последователи. Пандурите го уважават заради бойните му умения, в много източници се споменават неговите харизма и способност за преговори. Подтикнат е и от резултата на Първото и Второто сръбско въстание.

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

(В Падешката прокламация):

Няма закон на света, който да попречи на човек да срещне зло със зло.

(Към болярина Николае Въкъреску):

Види ми се, че твоят господар смята народа, чиято кръв храни и осигурява благоденствието на цялата болярска класа, за нищо, и за това ти твърдиш, че изедниците са родината... Но как може господарят ти да си мисли, че не народът, ами групичката изедници, са родината?

(Към Високата порта):

[Власите въстанаха заради] тегобите, причинени от съюза между местните боляри и тези, дето са пратени да управляват и да раздават правосъдие над този народ.

(В отговор на въпроса на Александър Ипсиланти дали след освобождение ще стане влашки владетел):

[Действам] по правото, дадено ми като оръжие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Александру Суцу владетел на Влашко (март – май 1821 г.) Скарлат Калимаки
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Румъния“         Портал „Румъния