Уикипедия:Интерфейсни администратори
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Потребителски групи:
Обсъждания и заявки:
Обсъждания с консенсус:
Обсъждания с гласуване:
- Правила за гласуване
- Решения за политиката
- Вотове на доверие/недоверие: патрульори
- администратори
- бюрократи
- проверяващи
- редактори
- Промени в JS, CSS и JSON кода в Уикипедия може да искате или предлагате на страницата за заявки към администраторите или в
ГитХъб.
Интерфейсните администратори (на английски: interface administrators) са малка група потребители, които единствени имат право да редактират системните и потребителски страници с JavaScript, CSS и JSON код.[2] Този код е особено важен за правилното функциониране на Уикипедия: чрез него се настройва обликът на енциклопедията, но също е реализирана голяма част от функционалността, включително различните инструменти в помощ на редакторите като Съветник, Категориен майстор, Подобрен списък за наблюдение, Бързо патрулиране, Бързолик и други.
Тъй като се изпълнява от браузърите на всеки посетител на Уикипедия, без значение дали има регистрирана потребителска сметка или не,[3] JavaScript кодът – а също донякъде CSS и, при определени обстоятелства, JSON – има огромен потенциал за въздействие. Проблеми може да възникнат и в резултат на неволни грешки, но най-голяма опасност представляват целенасочени недобросъвестни действия. Самите проблеми може да варират от сравнително безобидни нарушения във функционирането на сайта или в изгледа му до установяването на пълен контрол върху компютрите на ползвателите на Уикипедия. Последното, в частност, позволява злоупотреба с техните изчислителни ресурси, кражба на съдържащата се в тях информация, или дори изнудване на потребителите със заплахи информацията им да бъде безвъзвратно унищожена или направена публично достъпна, ако е потенциално опозоряваща или по друг начин деликатна.
По тези причини от интерфейсните администратори се очаква да бъдат особено добросъвестни и отговорни в своята работа с кода, както и да проявяват изключителна прилежност в опазването на сметките си от неправомерен достъп. Освен използването на добра парола, силно препоръчително е също активирането на двуфакторната аутентикация.
В момента в Уикипедия на български интерфейсните администратори са 1, или 0,16% от активните потребители. Списък можете да намерите на тази страница.
Процедури
[редактиране на кода]Към настоящия момент в Уикипедия няма официално утвърдена процедура за избор на интерфейсни администратори. Практиката, произтичаща от проведените обсъждания, е бюрократите да предоставят права за определен срок на всеки избран за администратор при поискване. Конкретният размер на срока зависи от планираната работа: в някои случаи може да е достатъчен минималният срок от една седмица, но в други може да е по-подходящо правата да бъдат за няколко месеца.
Освен чрез директно редактиране на кода в съответните страници в Уикипедия, промени е възможно да се правят и чрез 
ГитХъб. В този случай редакциите по страниците се извършват от бота JSS 9. В резюметата на своите редакции ботът указва кой потребител оригинално е направил съответната промяна, както и дава връзка към промяната в ГитХъб (например wikipedia-ui/commit/dc2c8f014f1a81a89f9e2ca5675d4ef5e5fb4c22). Достатъчно тривиални промени може да бъдат директно къмитвани в хранилището wikipedia-ui без предварително обсъждане. Предложения за по-сериозни промени се препоръчва да бъдат правени чрез pull заявки в wikipedia-ui/pulls – например както в случая с wikipedia-ui/pull/9 – с цел кодът да бъде оптимизиран и да се изчистят възможни грешки преди промените да бъдат реално приложени.
Бележки
[редактиране на кода]- ↑ Дори след заплащане, жертвите нерядко не получават обратно информацията си. Затова, както и за да не се насърчава практиката на изнудване, препоръката е исканията да не бъдат изпълнявани.
- ↑ Единственото изключение са личните страници с такъв код, които всеки потребител може сам да редактира, но само за себе си.
- ↑ Единствено определени части от кода – джаджите – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.