Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Йон Елиаде-Радулеску
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елиаде.
| Мистификации и шеги/АИА/Йон Елиаде-Радулеску Ion Heliade-Rădulescu | |
| Управител на Влашко | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Управител на Влахия | |
| 28 юли 1848 – 13 септември 1848 | |
| Семейство | |
| Баща | Илие Радулеску |
| Майка | Ефросиния Даниелопо |
| Деца | 5 дъщери и 2-ма сина от Мария Александреску |
Йон Елиаде-Радулеску е румънски политик, водещ румънски поет, есеист, мемоарист, прозаик, вестникар, педагог и общественик, един от основателите и първи президент на Румънската академия (1866–1872). [1]
Биография[редактиране на кода]
Произхожда от богато семейство на едър земевладелец. Бащу му са казвал Илие или Илия и поради смъртта на братята и сестрите на Йон, му подсигурил материално живота, закупувайки голямо имение с огромна къща в покрайнините на Букурещ. Майка му има солидно образование на гръцки език. По време на влашкото въстание прибавя презиме–псевдоним към имената си, което е със спорна етомология. От една страна това е романтична преработка на бащиното име, а от друга е алюзия към Илиадата. През октомври 1830 г. Елиаде, заедно с чичо си Никола Радулеску, открива първата частна печатница във Влашко, която е в имението му в Обор. Печати френски преводи на Алфонс дьо Ламартин, Волтер, Жан-Жак Русо. Изключително много се замогва след като му е възложено печатането на официалния бюлетин /Държавен вестник/ на Влахия, заради приетия Органически регламент. През 1833 г. е сред учредителите на Филхармоничното общество (на румънски: Soţietatea Filarmonică), което популяризира културния дневен ред и е особено активно в набирането на средства за Влашкия народен театър. Зад фасадата на Филхармоничното дружество има скрита политическа дейност. През 1830-те превежда Молиер, Джордж Байрон и „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес. [2] През този период оформя окончателно своя светоглед, който за времето не е могъл да бъде и друг, а именно повлиян от романтичен национализъм на епохата, откъдето Елиаде долавял повея на онова което по-късно ще се нарече протохронизъм. По това време решава, че до 1846 г. трябва да издаде „универсалната библиотека“, която включва произведенията на Платон, Аристотел, Роджър Бейкън, Рене Декарт, Барух Спиноза, Джон Лок, Готфрид Лайбниц, Дейвид Хюм, Имануел Кант, Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, което е изключително амбициозен план.
Политическа и революционна дейност[редактиране на кода]
Той е също и плодовит лингвист и историк. Общоприето се приема, че Йон Елиаде-Радулеску е най-видният привърженик на румънската култура през първата половина на XIX век, като пръв сътрудник на Георге Лазар, подкрепяйки всячески усилията на Лазар за прекратяване на образованието на гръцки език в дунавските княжества. По този начин изиграва основна роля в оформянето на съвременния румънски език, но предизвика противоречия, след като се застъпва за масовото въвеждане на италиански неологизми в румънската лексика. Като романтичен националистически настроен земевладелец, който застава на страната на умерените либерали, Елиаде е сред лидерите на влашката революция. Заедно с Николае Голеску и Кристиан Тел влиза в така нареченото Временно правителство. След 1848 г. се вижда принуден да прекара следващите няколко години в изгнание. Приемайки оригинална форма на консерватизъм, която подчертава ролята на аристократите в румънската история, той е награден за подкрепата на Османската империя в конфликта ѝ с радикалното крило на революционерите от 1848 г. Подобно на повечето други революционери, Елиаде се застъпва за поддържането на добри отношения с Османската империя, надявайки се, че тази политика ще помогне за потискане на руския натиск.
Изгнание и завръщане[редактиране на кода]
След подавянето на влашката революция Елиаде бяга в Банат. Семейството му е изселено и заточено на юг, отвъд Дунав, т.е. в днешните български земи. През 1851 г. се събира със семейството си на Хиос, където живеят до 1854 г. След евакуацията на руските войски от Влашко, Елиаде е назначен за драгоман в османския щаб на Омер паша Латас в Шумен.
След Кримската война се завръща във Влашко и се застъпва за обединено княжество Влашко и Молдова. Яростен противник на кандидатурата на Александру Димитрие Гика за домнитор. През 1866 г. е избран за народен представител на родното Търговище. Критик на младежкото дружество Юнимея (Junimea), учредено в Яш през 1863 г., още повече че младежите го подлагат на яростна критика, заедно с Янку Въкъреску. Елиаде е един от малцината противопоставили се на кандидатурата на Карол I за домнитор. През последните си години губи разсъдъка си.
Културна и езиковедска дейност[редактиране на кода]
Елиаде е основен инициатор за замяната на румънската кирилица с латиницата, посредством така наречената румънска преходна азбука, но в тази му страст няма антиславянски чувства, дори напротив. Воден е изцяло, под давление на Лазар, от чувство на общност с власите в Трансилвания, които били подложени на асимилация и обезличаване след неуспешното въстание на Хория, Клошка и Кришан от 1784 г. Йон Елиаде-Радулеску се обръща срещу руското влияние заради така наречената „Афера Трандафилов“ от началото на 1844 г. Тя се явява превратна заради решението на Георги Бибеску да даде за проучване и разработка всички влашки мини и полезни изкопаеми на руския инженер Александър Трендафилов. Възмутен Елиаде напуска общественото събрание и публикува песента Măceşul, с която яростно критикува руското влияние във Влашко и продава песента си в над 30 000 копия. Този епизод от живота на Елиаде го превръща в яростен „латинизатор“ на народния език, опитвайки се да очисти езика от руското влияние и „русизмите“ (повечето обаче са старо и среднобългарски лексеми).
Занимава се и с развитието на образованието, правописа и езика, автор е на първата румънска граматика, пише учебници, издава един от първите влашки вестници – „Courierul Romynesk“ (от 1829 г.), допринася за основаването на националния театър, превежда и популяризира най-вече френската класическа литература. Дейността му в областта на литературата и културата като цяло допринася за формирането на съвременната руманска национална идентичност.
Сред произведенията му е националната епопея за влашкия княз Михай Храбрия („Михаида“; 1846).
Йон Елиаде-Радулеску оказва голямо влияние върху Цезар Болиак и Александру Македонски, а Мирча Елиаде приема неговия творчески псевдоним в знак на уважение и примественост.
Вижте също[редактиране на кода]
Бележки[редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Јон Радулеску“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |